Малки сладки изкушения

Децата ги обожават. С тях черпим на рождения си ден и за всички по-специални поводи. Във формата на шоколадови сърчица си ги подаряват и влюбените. Ужасяваме се, че са вредни за зъбите и не бива да се ядат в голямо количество. От тях се дебелее. Но са неудържимо вкусни. Да, всичко това са бонбоните. Въпреки многото за и против, има поне една причина, поради която заемат почетно място – те са част от удоволствията в този живот. А в него непременно трябва да има и празник, наслада и радост.

За техни предтечи се смята нещо, което още египтяните майсторели преди 3 500 години. Те смесвали плодове, ядки и пчелен мед. Едва ли тази смес е приличала чак толкова на днешните бонбони, но звучи вкусно и натурално, а и със сигурност е било храна за отбрани хора.

600 години преди новата ера персите откриват „тръстика, която дава мед без помощта на пчелите“. Това, разбира се, като всяка по-специфична новост в онова време е била ревниво пазена тайна. Ала съдбата на всяка загадка е да бъде разкрита и това отнема част от очарованието й. Походите на Александър Велики през IV век преди новата ера са поводът европейската култура да влезе в съприкосновение с персийската тайна и „сладкото удоволствие“ се разпространява из Средиземноморието.

През Средновековието захарта е скъпа радост за любителите на наслади, а и това не е епохата, когато хедонизмът е особено стимулиран, предвид господството на Църквата, отричаща земните удоволствия. И все пак първите представители на съвременните бонбони се появяват в Европа през XII век. Те са от захарна тръстика, донесена от Изток от кръстоносците, но дълго време бонбоните продължават да са нещо рядко и изключително. Тогава захарта, а и всички подправки, се считат като средство за лечение. Едва в края на XIV век се организира търговията със захар и започва появата на захарни изделия – захаросани плодове, нуга. В първите сладкарници няма и помен от бонбони, в тях се продават захаросани плодове и конфитюри. Сладките неща стават нещо по-демократично и достъпно за по-обикновените хора едва през XIX век с отглеждането на захарното цвекло. Всепризната царица на бонбоните е Франция – там има 600 вида от тази вкусотии. Но това е естествено – Франция е страната на удоволствията и кулинарните изтънчености, а бонбоните съчетават двете в едно.

Принос в еволюцията към съвременните бонбони имат и американците. Дейвид Кедбъри е човекът, който първи украсява кутия с бонбони за празника Св. Валентин. Това става в САЩ през 1868 г. Той слага на кутията рисунка на дъщеря си и нейното коте. Ранните колонисти в Щатите първи изписват любовни послания върху бонбони за Празника на влюбените. Днес се правят 8 милиарда бонбони годишно с формата на сърца с надписи върху тях „Целуни ме“ и „Бъди мой“.

Шоколадовите бонбони – сега класика в жанра, са доста ново творение на сладкарската изобретателност. Те съществуват едва от 1913 г. А витамини към тях започват да се добавят от 1926 г.

Оказва се, че има дори музей на бонбоните. Той се намира в южноиталианския град Бари, на Адриатическо море. В него има документи, инструменти и матрици за изработване на сладки и бонбони от фабриката на Мучи, която съществува повече от век. Състои се от четири зали – две от тях са посветени на производството на бонбони, една – на шоколада, а в последната зала може да се види видео, посветено на сладкарството и да се дегустират различни специалитети.

Бонбоните са нещо, без което можем. Едва ли обаче трябва винаги да се лишаваме от тях, защото те са едно от нещата, които правят живота ни цветен и празничен. Все пак малките сладки изкушения са част от оня лукс, с който преди време са имали вземане-даване само знатните и богатите. Сега всеки от нас може да се направи на специален, да подари на себе си и близките нещо изтънчено, красиво и вкусно. Бонбоните са знак за обич, за желание да доставим радост. Но нека не забравяме, че те са само допълваща част към прекрасните моменти. Не могат да заменят усмивката, блясъкът в очите, човешката топлота.