Малки сладки изкушения
 Изпрати
Децата ги обожават. С тях черпим на рождения си ден и за всички по-специални поводи. Във формата на шоколадови сърчица си ги подаряват и влюбените. Ужасяваме се, че са вредни за зъбите и не бива да се ядат в голямо количество. От тях се дебелее. Но са неудържимо вкусни. Да, всичко това са бонбоните. Въпреки многото за и против, има поне една причина, поради която заемат почетно място – те са част от удоволствията в този живот. А в него непременно трябва да има и празник, наслада и радост.
За техни предтечи се смята нещо, което още египтяните майсторели преди 3 500 години. Те смесвали плодове, ядки и пчелен мед. Едва ли тази смес е приличала чак толкова на днешните бонбони, но звучи вкусно и натурално, а и със сигурност е било храна за отбрани хора.
600 години преди новата ера персите откриват „тръстика, която дава мед без помощта на пчелите“. Това, разбира се, като всяка по-специфична новост в онова време е била ревниво пазена тайна. Ала съдбата на всяка загадка е да бъде разкрита и това отнема част от очарованието й. Походите на Александър Велики през IV век преди новата ера са поводът европейската култура да влезе в съприкосновение с персийската тайна и „сладкото удоволствие“ се разпространява из Средиземноморието.
През Средновековието захарта е скъпа радост за любителите на наслади, а и това не е епохата, когато хедонизмът е особено стимулиран, предвид господството на Църквата, отричаща земните удоволствия. И все пак първите представители на съвременните бонбони се появяват в Европа през XII век. Те са от захарна тръстика, донесена от Изток от кръстоносците, но дълго време бонбоните продължават да са нещо рядко и изключително. Тогава захарта, а и всички подправки, се считат като средство за лечение. Едва в края на XIV век се организира търговията със захар и започва появата на захарни изделия – захаросани плодове, нуга. В първите сладкарници няма и помен от бонбони, в тях се продават захаросани плодове и конфитюри. Сладките неща стават нещо по-демократично и достъпно за по-обикновените хора едва през XIX век с отглеждането на захарното цвекло. Всепризната царица на бонбоните е Франция – там има 600 вида от тази вкусотии. Но това е естествено – Франция е страната на удоволствията и кулинарните изтънчености, а бонбоните съчетават двете в едно.
Принос в еволюцията към съвременните бонбони имат и американците. Дейвид Кедбъри е човекът, който първи украсява кутия с бонбони за празника Св. Валентин. Това става в САЩ през 1868 г. Той слага на кутията рисунка на дъщеря си и нейното коте. Ранните колонисти в Щатите първи изписват любовни послания върху бонбони за Празника на влюбените. Днес се правят 8 милиарда бонбони годишно с формата на сърца с надписи върху тях „Целуни ме“ и „Бъди мой“.
Шоколадовите бонбони – сега класика в жанра, са доста ново творение на сладкарската изобретателност. Те съществуват едва от 1913 г. А витамини към тях започват да се добавят от 1926 г.
Оказва се, че има дори музей на бонбоните. Той се намира в южноиталианския град Бари, на Адриатическо море. В него има документи, инструменти и матрици за изработване на сладки и бонбони от фабриката на Мучи, която съществува повече от век. Състои се от четири зали – две от тях са посветени на производството на бонбони, една – на шоколада, а в последната зала може да се види видео, посветено на сладкарството и да се дегустират различни специалитети.
Бонбоните са нещо, без което можем. Едва ли обаче трябва винаги да се лишаваме от тях, защото те са едно от нещата, които правят живота ни цветен и празничен. Все пак малките сладки изкушения са част от оня лукс, с който преди време са имали вземане-даване само знатните и богатите. Сега всеки от нас може да се направи на специален, да подари на себе си и близките нещо изтънчено, красиво и вкусно. Бонбоните са знак за обич, за желание да доставим радост. Но нека не забравяме, че те са само допълваща част към прекрасните моменти. Не могат да заменят усмивката, блясъкът в очите, човешката топлота.
|
|
|
Неделя 20 Април 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Вместо да се носиш по течението...
Вместо да се носиш по течението, избери самият ти да си реката....
 "Живей така, че..." - Дамян Дамянов за любимите си поети
Цикъл есета от книгата на Дамян Дамянов "Живей така, че ...", написани между април-декември 1968 г.
Христо...
 Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!...
 Из последното интервю на Вонегът: "Трябваше да има надежда"
"- Разкажете ми за причините, които ви накараха да станете творец, било като писател или артист като...
 Раздадоха наградите на Българската филмова академия
Наградите на българската филмова академия бяха връчени снощи, 26 юни, на церемония в театър "Българска...
 Ода за пейкинга
Обичам градските паркове. Не градинките до заведенията, не 2-3 пейки в сложна конфигурация. Истинските...
 6 юли: Започва фестивалът Сан Фермин в Испания
Испания е известна с фиестите си, с бикоборството и с буйния темперамент на гражданите си. Всичко това...
 Децата се учат от своя живот
Ако детето живее в дух на критичност,
то се учи да обвинява.
Ако детето живее във враждебност,
то...
 Арменци от цял свят почитат жертвите на арменския геноцид
"Арменски геноцид" е системното избиване на над 1.5 млн. арменци, главно поданици в рамките на Османската...
  Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II
Панорамната обиколка с автобуса минава по най-високите пътища на острова. Така успяваме да се насладим...
 Опитът е жесток учител...
Опитът е жесток учител. Първо те вика на изпит, после преподава урока....
 Саркастични коледни пожелания
Тази Коледа реших да спестя за вино и пратих картички само на истински приятели! Друго няма да получиш...
 Романс
И достигнахме дивия пролетен бряг
през мъглата на яростни клони.
Върху мокрия пясък в мъчителен бяг
някой...
  Отражения
Американският фотограф Том Хъси ( Tom Hussy ) е заснел една малко носталгична, но прекрасна фотосесия...
|