Нашият голям дом

Ние мечтахме да покорим природата, да станем нейни господари и да извлечем възможно най-много блага. Но вече, почти изтощили ресурсите й, започваме да осъзнаваме, че сме попаднали в собствения си капан. За да успеем да излезем от него, трябва напълно да преосмислим отношението си към околният свят.

Натура и култура
Смятаме, че едва през последните десетилетия сме поели по пътя към екологичната катастрофа. Но западната цивилизация, от която сме част, винаги се е отнасяла към природата от позицията на завоевател и експлоататор. Още през Ренесанса естествените науки се разделят от хуманитарните. И докато въпросът за нравствеността е основен във вторите, то откритията на физиката и биологията никога не са подлагани на морална оценка. Щом има полза за хората, значи всичко е позволено! Но човекът се оказва в двойнствено положение. Той едновременно е експлоататор, който подчинява природата и експлоатиран, защото е част от нея. Това, което причиняваме на останалите живи същества всъщност го причиняваме на себе си – замърсяването на въздуха, промените в климата, изтощаването на почвата, затварянето в клетки. Струва се да се замислим и за изрази като „човешки ресурси”, които показват бездушното отношение не само към околния свят, но и към самите нас.

Екологията като идеология
Всяко действие обаче има противодействие. Все повече хора се замислят за последствията от нашето отношението към природата и заедно с нейното унищожаване се появиха движения за опазването й. Но тези, които са готови да минат от мисли и думи към действие са малцина – не повече от 5 %. Мотивите на „пасивните еколози” са различни – едни „радеят” за чиста околна среда, но не дотолкова, че да се откажат от удобствата си, други не са съгласни да плащат по-висока цена (например за зелена енергия или биопродукти), повечето обаче просто не искат да полагат усилия и предпочитат да се движат по инерцията.

Когато не могат да решат проблема кардинално и краткосрочно, повечето хора са склонни да бягат от отговорност. Някой друг (община, държава) е длъжен да реши проблема с боклука, мръсният въздух, презастрояването, а те самите са безсилни. Дори те самите да събират разделно отпадъците си или да не се качват на колата си за кратки разстояния, другите ще продължават да го правят. В крайна сметка човек обаче отговаря единствено за собствените си действия и другите не могат да бъдат оправдание.

Утопията на сигурността
Всеки ден чуваме страшни прогнози за бъдещето на планетата и нашето собствено. Въпреки това не сме в състояние да повярваме докрай в мащабите и необратимостта на тези изменения...просто защото не ни изнася. Противното би означавало кардинално да променим начина си на живот. А и вече сме се наслушали на апокалиптично прогнози, които така и не се състояха – паниката около птичият, свинският грип и болестта луда крава. А и измененията в климата настъпват толкова бавно, почти незабележимо и на дневен ред имаме по срочни проблеми: сметката за тока или парното, проблемите на работа и ред други неприятности.

Опазването на природата като икономически проблем
Понижение на потреблението, отказът от всичко излишно, умереност – за еколозите това е пътят към отговорното отношение към природата, но за финансистите е икономически регрес. В другата крайност е бизнесът с биопродуктите, който под прикритието на „зелената идея” не рядко спекулира с цените. В много случаи те нямат нищо общо с реалната себестойност, а се вдигат правопропорционално с увеличеното търсене.

Нашият път
В повечето европейски страни отдавна се е наложило екологичното съзнание. Централните части на много столици са недостъпни за коли и хората се предвиждат с велосипеди или пеша. В строителството има строги норми, които на всичкото отгоре се спазват. Какво е положението у нас? За съжаление за болшинството българи понятието чистота важи само зад прага на дома им. Едва ли на някой от нас може би му дошло на им да изхвърли боклука си право на пода в стаята, но с чиста съвест би го направил от терасата или прозореца на автомобила. Дори и да филтриране водата, да следим плодовете и зеленчуците да са без пестициди, всичко това се случва само у дома. Но всичко, което се случва навън – на улицата, в града, държавата или изобщо на планетата, за нас просто не съществува. Може би десетилетията комунизъм са ни научили, че това пространство е общо или чуждо, което е почти едно и също. А всъщност това е нашия голям дом – наистина прекалено необятен, но с непосредствено влияние върху живота ни. Не случайно в превод от гръцки думата екология означава „наука за дома”. Да щадим природата е важно не само заради самата нея, но и заради себе си.