Изкуството на превода

Влезте в една книжарница или библиотека и обходете с поглед книгите - колко много преводна литература! Засега българската литература има превес в книгоиздаването, но се замислете колко от хитовете на пазара, колко от класиците - все книги, които ни дефинират и като личности, не биха били достъпни без труда на преводача.

Преводаческият труд е много неблагодарен. За да е наистина добър един превод, той трябва максимално добре да отразява всички аспекти на два езика. Смислови, културологични, всички нюанси на думите, шеги, обиди. Когато един преводач се старае да бъде съвестен към езика и автора, както и към читателя, той може да стигне до такива дълбочини на познание в определени сфери, че сам да стане специалист в тях. А наградата му в най- добрия случай е чувството у читателя, че разбира всичко написано в преведения текст, и не само – той е покорен и вдъхновен, ядосан или трогнат - това, което е намерението на автора. Тоест, трудът на преводача на финала трябва е напълно невидим, за да е качествен. А защо неблагодарен? Защото постоянно цитираме, постоянно публикуваме чужди думи, без да си направим труда да проверим и да проявим уважението да споменем, кой ги е превел за нас.

Ако си мислите, че няколко добри речника могат да направят едва ли не от всеки добър преводач - много, ама много, се лъжете. В лингвистичните среди надълго и нашироко се е размишлявало за ролята и образа на преводача. Дали той самият трябва да е писател или поет, или е достатъчно само да има усет към литературата и да познава перфектно два езика. А има и такива, които приемат и двете за верни. В крайна сметка всички признават, че самото естество на работата прави от преводача автор. За тези, които не са чели произведението в оригинал, той Е самият автор. Те не биха могли да познаят друго, освен това, което той им преведе. Ако не знаеш немски език и харесваш поезията на Хайне, за теб Венцеслав Константинов става Хайне, защото той е превел много от стиховете му. В този ред на мисли, преводачът е авторът, но освен това, той е и негов тълкувател и познавач, негов едва ли не психоаналитик. Защото как да избереш най-точната дума, ако поне малко не си влязъл в главата на автора, не познаваш живота му и по усета си не намериш из тъмнините на таланта му единствената, неповторимата дума.

И ако художественият превод е въпрос на тълкуване и известна доза литературен талант на самия преводач, то техническият превод е истинска точна наука. Представете си всички лекарства, електроуреди без точен превод. Екзактността, прякото значение на всяка една дума, които в повечето случаи са и термини, прави превода добър. Но не само. Заради факта, че понякога човешки живот зависи от една точна дума или цифра, той е много отговорен. Данни като стойностите на токово напрежение, активно вещество в състава на лекарството. Понякога загубата на много пари също може да се дължи на превода. И така към книгите в книжарницата, добавете всички стоки, които идват от чужбина. Зад всички тях стои поне една инструкция за употреба. Прибавете шивашкото производство на ишлеме, например, което зависи от подробните инструкции за изработка. Преводаческият труд е огромно дело!

Устният превод има друга степен на трудност, заради бързината, с която се осъществява. Тоест, всички тези фактори на художествения, с неговата образност, техническия, с неговата безупречна точност се събират накуп със самия образ на преводача – лицето, което осъществява превода, присъства на живо, в реално време.

При симултанния превод, когато трите страни са рамо до рамо, един добър, опитен оратор се съобразява с преводача и прави паузи на подходящи места, за да може той да преформулира думите максимално точно. Затова и в този вид превод се издържа по- дълго време, преводачът има възможност да схване тезата на говорещия в няколко изречения и пак в толкова може спокойно да я предаде. Той има присъствие - трябва да е облечен подходящо, за да не привлича внимание към себе си, да знае кога да се усмихне. Но с това свършва личното му участие - преводът трябва да е в пълно съответствие с изходната реч. Нито една пауза в повече или по- малко, никакво вдигане на вежди - всичко това е строго против етиката.

Така изглеждат конферентните преводачи в процес на работа. Двама преводачи се застъпват, за да осъществят смисловата връзка при смяната си.

Конферентен превод можете да видите единствено само в слушалките на видните личности. В малки кабинки извън залата стоят десетки понякога стотици хора (Общите събрания на ООН), тихо мълвят думи в ушите на политици, които в този момент може би решават съдбата на света. По правило преводачът не бива да извършва конферентен превод за повече от 20 минути. След това време мозъкът му блокира, а никой от говорещите не се съобразява с това - речта е нескончаема. Затова в кабинките преводачите се сменят на определен период от време да си почиват от напрежението. Това е много отговорен труд.


Куриози толкова много могат да се случат от неправилно употребена дума, създават се международни казуси, дори съдебни дела. Неслучайно професионалният преводач се заклева като такъв – той заявява подписа си пред нотариус, с който подпис ще подписва преведените документи. С името и думите си, с този подпис, той носи съдебна отговорност и може да бъде приведен като свидетел или дори обвиняем в дело. Това вече се е случвало многократно.

Заради творбите на някой автор се случва да се свиква преводаческа конференция, за да изяснят преводачите помежду си някои казуси. На снимката - Гюнтер Грас с преводача си от тайландски език. От български език един от най-трудните автори за превод е Йордан Радичков, заради неологизмите му. Но също и някои автори с остарели думи. А има думи в езика, които никога не могат да бъдат преведени с дума или фраза. Думи като "Бог", "Дявол", които отразяват цяла култура.

При цялата тази преводна литература, която ежедневно минава през очите ни, трябва да се замислим за този вид труд с уважение и преклонение. И не само заради труда на Валери Петров, който за 4 години превежда пълните съчинения на Шекспир на български, а и за всеки цитат, който си разменяме в интернет, който ползваме в текстовете си – заради всеки именит или анонимен преводач – трябва да отдадем заслуженото на преводачите и техния невидим труд.