Градовете са като хората. Хубавото и лошото вървят заедно, но едното винаги преобладава. Няма как да усетиш прекрасното, без да видиш и обратната страна на монетата. Първата ми мисъл за Берлин е за място чисто, подредено, за нескъп град с много природа, реално присъстваща сред големия мегаполис. За град стъпил върху много история и едновременно с това безкрайно млад и модерен. В същото време тъкмо там, в метрото, видях младеж да лежи обелил очи в състояние на абсистенция, а друг да повръща – пиян или наркотизиран. Пак там срещнах млад човек, който очевидно живееше или поне прекарваше дните си под земята – за няколкото ми пътувания с подземната железница, той не веднъж премина през пътуващото влакче, за да проси.
Берлин изобщо не е град на чистите арийци. Още на аерогарата първият представител на държавата Германия, който видях бе огромен негър в униформа. И тук, както май в цяла Европа, арабските квартали са многолюдни. А когато потърсихме по-евтино ресторантче, където да пийнем немска бира, в края на краищата попаднахме в твърде нашенска атмосфера – турски ресторант с чудесна балканска кухня.
Щом се настанихме в хотела, много ни беше интересно да разберем, в коя част на Берлин сме – в бившия Източен, или в бившия Западен, и търсехме евентуални различия. Интересното бе, че младото момиче, представител на нашите домакини, си нямаше представа, та се наложи да пита свой възрастен сънародник. Вероятно за двайсетинагодишните германци тази разлика нито е драстична, нито е от значение. Всеки живее в своето време. Затова пък тук хората са успели да превърнат в туристическа атракция всичко свързано с някогашното разделение на града. Оставили са малко късче от Берлинската стена, нашарено с графити, колкото за поколенията.
За туристите е създаден пародиен контролно-пропусквателен пункт, където дори ти слагат печат на несъществуващата Германска демократична република. Пунктът се обслужва от двама „служители” в униформи на граничари от ГДР. Малко преди Бранденбургската врата други младежи са облекли псевдоуниформи на войници от бившата соцрепублика, намацали са лицата си като статуи, носят бутафорно оръжие и който желае, може да си направи фотография с тях срещу скромно заплащане. Младежите не дърпат и не подканят туристите за снимка, както се случва в други европейски страни, но и желаещи се намират предостатъчно.