В Берлин видях, как изглежда визуално демокрация в действие, колкото и това да звучи клиширано. На огромен площад се провеждаха няколко демонстрации едновременно. Скупчили се хората на едно място, веят знамена, някой говори, в единият от случаите снимаше телевизия. Групичките не бяха многобройни – от около петдесетина човека. Едната демонстрация, според външния вид на участниците, очевидно бе за арабска кауза.
Привечер пред Бранденбургската врата имаше бирен фест, съчетан с някаква евроинициатива. На трибуната младежи пееха песни, които напомняха на нашия фестивал „Ален мак“ от времето на социализма. После проведоха дебат с няколко участници и с превод на английски, накрая – пак песни. През това време от подвижните павилиони продаваха бира. Сядаш на дървените скамейки, отпиваш биричка и се наслаждаваш на ситуацията. След като мероприятието приключи и павилионите се изнесоха, впечатляващо за нас българите,не остана никакъв боклук, прибран за нула време.
Берлин е огромните паркове и езера, в които плуват диви патици и лебеди. Той е река Шпрее с туристическите корабчета. Също така е огромните сгради в римски стил, за да напомнят, че е бил столица на държава, чиито императори са се считали наследници на Свещената римска империя. Той е дворците и прочутият булевард „Ундер ден Линден” /Под липите/, просторният Александерплац и многобройните музеи, катедралите, църквата, оставена полуразрушена със спрял часовник на часа, в който я е ударила бомба през войната. Той е и Райхстага с прозрачния купол, от където се разкрива гледка към целия град и предългата опашка от туристи, извита пред него. Едва по-късно научих, че огромната зелена поляна пред Райхстага е мястото, където се е намирал бункерът на Хитлер, в който той среща смъртта си. Нарочно е оставено празно, за да не става място са поклонение от неонацисти. Следите от войната присъстват дискретно – това е паметникът, върху който със златни букви е изписано на руски посвещението – „на падналите съветски войни в борбата с фашистките завоеватели“. Те са и във факта, че посолствата на държавите-победителки – САЩ, Великобритания и сега Русия са в абсолютния център, до Бранденбургската врата. Солидността на сградите отново е знак за надмощие, за победа. Но това също също е Берлин – една по-близка история, която по много естествен начин се вписва във всичко тук. Берлин е и град, в който много се строи, непрекъснато се реставрира. Където това се прави, сградите са покрити с огромни изрисувани панели, на които се вижда, как ще изглежда скритата част, но засега само в проект.
Добави в любими
Отпечатай
Изпрати
