Любовна лирика I - Шели, Байрон, Бърнс

"Философия на любовта"
Шели

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?

Превод: Цветан Стоянов


Станси за музика,
Байрон

Няма хубост на земята
с теб да се сравни;
като арфа над водата
твоят глас звъни.
Той със своята магия
сепва морската стихия.
Нощните вълни замират,
спира да струи зефирът.

През морето засияло—
Златен лунен път,
то като дете заспало
движи свойта гръд.
Тъй духът се преклонява —
в унес той те обожава;
причиняващ ти вълнения
като морските течения.

Превод: Любен Любенов

Песен
Робърт Бърнс

Ти свирни, идвам аз с тебе, мили мой,
ти свирни, идвам аз с тебе, мили мой.
Нека мама крещи, баща ми — и той!
Ти свирни, идвам аз с тебе, мили мой.

Внимавай, когато при мен идеш ти.
Вратата след тебе добре залости.
Помни: стъпалата! На ум ги чети.
Помни, че при мене не идеш уж ти,
внимавай: при мене не идеш уж ти!

Щом нейде ме срещнеш, наблизо мини —
съвсем покрай мене — и тъй отмини.
Бездруго обаче към мен погледни.
Веднъж погледни ме и тъй отмини,
с очи погледни ме, след туй отмини!

Със други приказвай, изглеждай студен:
уж пукната аспра не даваш за мен!
Към друга обаче не гледай смутен,
че виж току друга те взела от мен,
че гледай, отнела те друга от мен!

Ти свирни, идвам аз с тебе, мили мой,
ти свирни, идвам аз с тебе, мили мой.
Нека мама крещи, баща ми — и той!
Ти свирни, идвам аз с тебе, мили мой!


Превод: Владимир Свинтила