Незабравими думи от творчеството на Йордан Радичков

“Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага. ”

– "По петите на насекомото – Ние, врабчетата"

“Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата и са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, деца, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!”

– "Птича перушина – Ние, врабчетата"

“Всеки човек е поука за другите - добра или лоша. ”

– "Скакалец"

“Сега, като се ровя в пепелта на спомените си, мога да кажа, че никога по-късно по такъв красив начин не можах да видя баща си. Лицето му бе лице на човек, който току-що се е гмуркал в роса. Но росата не е полепнала само по челото, по веждите и бузите му, тя не само се стича на светли капки по шията, а човекът целият е окъпан в нея, сърцето си сякаш е окъпал в нея. Росата обаче колкото е красива, толкова е и нетрайна, бързо се разпиляха и изчезнаха светлите капки, само неясните водовъртежи продължиха да се въртят в очите.”

- "Луда трева"

“Даже и оня който си въобразява, че усуква и преплита своята малка кошничка на живота, тайно от всички и тихо, и че може да се прокрадне зад гърба на живота, без живота да го усети или забележи, е в пълна заблуда. Ти може тука като Тахо да стъпваш тихо на пръсти, за да не стреснеш някоя буболечка на пътя си и да не плашиш блатните птици в тръстиките. Но как да преминеш ти тихо и незабелязан от никого зад гърба на живота, като вътрешно стенеш от мъка, виеш от болка и чувстваш сърцето си цялото в синини. Страданието е човешката кошничка. На нейното дъно нашите чувства се бутат едно друго, и скимтят, както скимтят слепи вълчета в бърлога.”

– "Кошници"

“Човек трябва да спазва хигиена, не само телесна, но и духовна, преяждането винаги има неприятни последици. ”

– "Към читателя – Спомени за коне"

“Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно - мигар може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно.”

– "Пешеходецът, който си подсвирква с уста – Ние, врабчетата"

“Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!”

"- „Домашна тетрадка”

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с.Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица.
Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур”(1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда”(1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен” на Международния съвет на детската книга.
В България е носител на наградите: голяма награда за литература „Добри Чинтулов”(1980), награда „Аскеер”(1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков”(1998), голяма награда за литература на Софийски университет „Св.Климент Охридски”(2001). През 2000 г. Йордан Радичков е удостоен с орден „Стара планина” I -ва степен за цялостен принос в българската култура. През 2003 г. е удостоен и с държавната награда за култура „Паисий Хилендарски”. Големият български писател умира в София на 21 януари 2004 г.