Не искам да променя нито една секунда от живота си

Не искам да променям нито една секунда от живота си, да поправя нито една грешка, не искам да върна нито един миг и нито една бръчка.

Искам да видя всички провали в него - такива, каквито са. Те са оформили моя характер и за добро или лошо, от грешките, а не от успехите си ние растем. Несъвършени, но истински.

Не искам да чета книги за самопомощ, да ходя на семинари и да бягам при всеки удобен случай в притчи и мъдри сентенции в шарени картинки.

Искам да присъствам плътно във всеки един миг от деня си, да приемам това, което ми предлага той и смело да искам за още. Защото нямаме време и получаваме живота, който заслужаваме. И ако искаме да сме щастливи, трябва да се справим с това, което имаме.

Не искам да съжалявам за нито един човек, който ме е наранил - гаджетата ми, родителите ми, развалените приятелства. Ако се е случило, аз също съм била там и съм участвала. Но тези наши общи грешки изтъкават отношенията ни - нито една раздяла не е напразна, нито един урок, нито едно сдобряване.

“Защото прегръдката ми е е еднакво силна и за среща, и за раздяла и прошката е всичко, което имам да дам на хората зад гърба ми - те неслучайно са в миналото.”

Искам да приемам хората, каквито са. Да не ги съдя и да не се сравнявам с тях. Искам да сключвам с приятелите си негласен договор за честност, с родителите си - за независимост от миналото, с любовите си - за откритост в отношенията ни. Настоявам договорите да се спазват, защото иначе продължавам напред, времето ни е твърде ограничено, за да го губим с неискрени, обсебващи и двулични хора.

Не искам да търся щастието си другаде, освен в самата мен. С годините разбрах, че проектирането на щастието в нещо или някой извън мен, ми носи само болка. В това, че трябва да намериш съвършената любов, най-добрите приятели, работата, идеалното семейство - не те ни носят щастие, а начинът, по който ги възприемаме и общуваме с тях - това ни прави пълноценни.

Искам да приключа с всичко, което ме дърпа назад, да се освободя най-вече от мисълта, че има идеал, който трябва да достигам. Външният ми вид, "любовта на живота", идеалната работа, която ме чака. Няма съвършенство навън, ако няма мир, съпроводен с усилие вътре.

“Днес ще създам живота, който искам, и няма да оставям друг да диктува мислите и чувствата ми, да ми казва коя съм и какви роли трябва да играя. Аз съм една пълноценна жена и сама градя несъвършен, но истински живот”