12 май - засадата в Костино, в която пада убит Георги Бенковски

Тогава ранений прав, трепетен, див,
с поглед безнадежден, почти горделив,
с пет рани в снагата, при прагът на гроба,
кат не щя да падне, както падна роба,
гръмна се вчелото и сред гъстий дим
падна мъртъв, хладен и непобедим!...

Георги Бенковски е една от най-изумителните личности на нашето Възраждане, пламенен ръководител на освободителни борби, мъж с богата за скромните си години биография и житейски опит. Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. - син на търговец, който умира, когато Георги е много малък. Момчето успява да завърши 3 клас, след което е даден от майка си да учи занаят - терзия (шивач). Но горещото му сърце не търпи висенето в дюкяна и чиракуването. Още много млад Бенковски хваща пътищата на търговията.

През ранната си младост Бенковски живее на широко - печели и пилее пари, пътува накъдето го следва сърцето. Когато се запознава със Стоян Заимов в Букурещ, се увлича сериозно по националноосвободителното движение и е в основата на Гюргевския комитет, създаден през есента на 1875 г. Там той е избран за помощник на Панайот Волов - главен апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище, но качествата и натурата му са толкова енергични и волеви, че Волов доброволно отстъпва мястото си.

Когато Копривщица се вдига на въстание - 20 април 1876 г., Бенковски организира легендарната си Хвърковата чета и започва да обикаля околността да буди на въстание селата. Неуморим в началото на въстанието, той едва се измъква с оцелелите си четници след кървавото потушаване. Потеглят към Тетевенския Балкан. На 11 май в областта Костино, близо до село Рибарица, до Тетевен попада на засада и е убит - на 32 години. Захари Стоянов, един от неговите четници, описва смъртта на Бенковски в "Записки по българските въстания", след като едва се измъква жив от засадата.

И Хаджи Люзгяр бей, главатарят стари,
пристъпи зачуден с хищни си другари
към таз жъртва силна, към тоз горд юнак,
който му избегна с такъв славен бяг,
погледна чело му, с топла кръв покрито,
и очи му страшни, вперени сърдито,
и ръка му, взела револвера с мощ,
като че се готви зарад битка йощ,
и уста му бледни, открити към свода
като че ще винат: смърт или свобода!
И усети почит и трепет, и студ,
и викна уплашен: "Кой е тоя луд!"
Но всички мълчаха. Тогаз от земята
един труп пошавна, отвори устата,
пробуден от сила тайна, непозната,
и с глас издихающ, кат ръка простря,
"Бенковски!" продума и тихо умря.

/"Бенковски", "Епопея на забравените", Иван Вазов/