Момиче

Какви са ти ситни стъпките
по този неравен лед!
Листата настръхват в пъпките,
във чая въздъхва мед,

стрехите със бели шалове
започват да се топят,
и котките се търкалят
в любов на самия път.

А ти си вървиш с потропване
за щастие на леда,
и шиите си изопват
и с погледи те следят

дърветата, светофарите,
прозорците с нежен скреж,
и твоите стъпки парят,
когато прелиташ пеш.

Разсънен, градът наднича
и чуди ти се, какво,
какво си дете, момиче,
сънувано същество...