Поезията на Нария Донева

Добре дошло, мило лято! Лятото не мигва нощем, после дреме в автобуса. Слиза, хубаво и рошаво, и забравя да закуси. То часовници не носи. Губи фотоапарата си. С интерес разглежда босите смешни пръсти на краката си. Смее се, и се смущава, и от всяка сянка трепва. Лесно се сприятелява, след...

Мария Донева Несъвършено Несъвършено щастие расте в сърцето ми, докато го изпълни. И продължава. Прелива и попива. Всичко, до което се докосне, става също несъвършено, крехко и щастливо. Или пък то такива ги избира – объркани, самотни (като мен), скроени не по мярка (като мен), внезапни,...

Поприкрий си сърцето! Всеки има тревоги и грижи и над всеки в небето на безкрайни гердани се нижат гръмотевици, птици, снежинки и пух от тополи, всеки знае какво е тъга и възторг, че е пролет, всеки все пак е сам и протяга надежди и думи, и се свива от срам, и се прави на храбър и умен. Няма нужда...

Проявете малко деликатност! Лятото и без това разбира. Сигурно не му е най-приятно да повтаряте, че ще умира. Със уши зелени, с остър слух тъжните ви думи то дочува. И настръхва мекият му пух. И тревожни сънища сънува. То си е приготвило за край дрехите най-бели и искрящи. И се чувства...

Тик-так, тик-так! – настоява капчука. Пролетта ще е тука след петнайсет минути! Сред виелици люти вече път си пробива. Зачервена, красива пийва чай в кафенето. Позатоплена, ето, приближава към къщи. Ти недей да се мръщиш, а за ново начало, озарено и бяло трябва да си готов. Любов...