В Барселона дни преди Коледа

Ако този дядо Коледа ви се струва форма на някаква гавра, не бързайте със заключенията. Всъщност е част от една много интересна традиция.

Барселона не е градът-синоним на коледно настроение. Вероятно заради топлия климат и палмите е трудно човек да си представи коледния дух в подобна обстановка. Но със сигурност това е един от най-украсените за празниците европейски градове. Вярно, обстановката е непривична, защото липсват зимният студ и сняг. Краят на декември е, а вечер преспокойно похапваш навън тапас – мезета, с които да “затапваш“ пиенето и отпиваш сангрия – сладко вино с плодове и кубчета лед или сербеса – т.е. бира, а газови устройства топлят гърба ти. Дърветата са целите отрупани със светлинки – така е по прекрасната пешеходна улица Ла Рамбла, която стига до паметника на Колумб и пристанището с яхтите. А улиците са феерично украсени с големи светещи в различни цветове кубове, звезди, огрени са и фасадите на сградите.


И макар Средна Европа да е родината на коледните базари, има ги и тук, големи и добре организирани. С много зеленина са – освен елхички, продават се и много цветя, свежи клонки, оформени като букетчета, има евтини бижута и украса за дома. В изобилие се предлагат направени от дърво сувенири - така характерните за католическите страни библейски сцени, изобразяващи раждането на Христос в пещерата, влъхвите и прочие знакови моменти. По-късно по каталунската телевизия показаха как тези неща се изработват от хора с увреждания в тамошните социални центрове.

Най-големият коледен базар се намира пред катедралата Света Еулалия в старата част на Барселона. Част от сергиите са покрити със съвсем малки, средни и твърде големи пънчета с изрисувани личица.


Те са част от любопитна местна традиция, която се почита и до днес. Децата вярват безрезервно в нея и я спазват с помощта на своите родители, разбира се. Историята е следната: тези пънчета се наричат „Посерковци“ и в началото са съвсем миниатюрни. Всяко дете трябва дни наред да храни, пои и въобще всякак да се грижи за своето пънче. Оставя му храна, която родителите тайно вземат и изяждат, а пънчето заменят с малко по-голямо – уж порасло от добрите грижи на детето. И така с дни наред. Когато дойде новата година, детето започва да бие своето вече голямо пънче с пръчка, пее му ритуална песничка, а пънчето „изаква“ заслужения подарък. На непослушните деца „изаква“ въгленче вместо подарък. Сега обаче тези „въгленчета“ всъщност са сладки, ядат се и децата много повече искат да получат именно тях.

До същия централен коледен базар имаше издигната сцена, а на нея поставено огромно пънче-„Посерко“. Дечицата, водени от своите учителки, се качваха горе, изпяваха песничката, дружно шибайки пънчето с пръчки, а накрая друга учителка раздаваше на всички малчугани подарък-сладкиш, уж излязъл от Посеркото. Тук образът на Посеркото се е превърнал в метафора. По сергиите можете да видите изобилие от фигурки на политици, на Дядо Коледа, та до целия футболен отбор на Барселона със свалени гащи в нелицеприятната поза. За политиците това означава, че от тях се очаква да „родят“ полезна за обществото идея; за футболистите – резултатът от напъните им да е гол и спортна победа, а от Дядо Коледа се искат единствено подаръци, разбира се.

В Барселона новата година се свързва с гроздето. Има поверие, че на всеки час от последните 12 часа на годината трябва да се изяде по едно зърно от грозде. В тази връзка ги продават специално откъснати по 12 зърна.

Ще пропусна традиционните туристически обекти на Барселона, има ги във всеки пътеводител. Ще споделя само няколко интересни особености от характера на каталунците. Месните жители са много прями и не понасят мрънкането. Ако някой започне да се оплаква на работа, например, му се казва направо: „Не ме занимавай. Иди при директора да ти реши проблема, аз не мога.“ За разлика от нас, които смятаме, че е проява на лош вкус да не зацъкаме съчувствено с език. Не са никак спестовни, харчат цялата си заплата в рамките на месеца и имат два много типични израза в тази връзка. Единият е – „когато умра, не искам да съм най-богатия мъртвец на гробището“. Вторият гласи - „животът е само два дни“ в смисъл, че е съвсем кратък.

Коледен дух на юг е нещо съвсем различно от всичко познато ни. Но със сигурност е много приятно преживяване, което ще те остави завинаги очарован от невероятната Барселона и нейните жители – родени артисти и хедонисти.