Не запушвай тази врата...

"Но аз наистина го обичах.
— Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало? Този тип е докоснал в сърцето ти нещо по-дълбоко от това, което си била способна да достигнеш, тоест разбил те е, детко. Но любовта, която си изпитала, е само началото. Само си вкусила от нея. Това е просто ограничена, дребнава, тленна любов. Почакай да видиш колко по-дълбоко можеш да обичаш.
По дяволите, Бакалничке, ти си способна един ден да обикнеш целия свят. Това е съдбата ти. Не се смей.
— Не се смея. — Всъщност плачех. — И моля те, ти не ми се присмивай сега, но според мен причината толкова трудно да забравя Дейвид е, че сериозно го смятах за своя сродна душа.
— Сигурно е бил такъв. Проблемът е, че ти не разбираш какво означава тази дума. Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това.
Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват. И слава Богу, че е така. Проблемът ти е, че просто не искаш да пуснеш тази душа да си отиде. Всичко е свършило, Бакалничке. Предназначението на Дейвид е било да те разтърси, да те извади от брака, който е трябвало да напуснеш, да поразкъса малко твоето его, да ти покаже препятствията и лошите наклонности, да разбие сърцето ти и да го отвори, за да може вътре да влезе нова светлина, дотолкова да те отчае и извади от равновесие, че да трябва да промениш живота си, после да те запознае с духовния ти учител и да офейка.
Това е била работата му и той се е справил страхотно, но вече край. Ти обаче не можеш да приемеш, че връзката ви е имала наистина кратък срок на годност. Ти си като куче на бунището, мила — само ближеш празната консерва и опитваш да извадиш още храна от нея. И ако не внимаваш, тази консерва ще се залепи за муцунката ти завинаги и ще направи живота ти ужасен. Затова я пусни.
— Но аз го обичам.
— Ами, обичай го.
— Но той ми липсва.
— Ами, нека да ти липсва. Пращай му малко любов и светлина всеки път, когато помислиш за него, а после го пусни. Просто те е страх да освободиш последните остатъци от Дейвид, защото тогава наистина ще останеш сама, а Лиз Гилбърт е уплашена до смърт какво ще се случи, ако наистина е сама.
Ето виж какво трябва да разбереш, Бакалничке. Ако разчистиш в ума си пространството, което сега използваш за обсебване на това момче, там ще се получи вакуум, празно място — входна врата. И познай какво ще направи вселената с тази врата? Ще се втурне вътре — Бог ще се втурне вътре — и ще те изпълни с повече любов, отколкото някога си се надявала. Затова престани да използваш Дейвид, за да запушваш тази врата. Пусни го."

откъс от "Яж, моли се и обичай", Елизабет Гилбърт
снимка: thanuu.deviantart.com