Мисли от Рабиндранат Тагор

Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик. Той е единственият поет в света, автор на химните на две държави - „Джана Гана Мана“ - химн на Индия и „Амар Сонар Бангла“ - химн на Бангладеш.

През 1913 година е удостоен с Нобелова награда за литература. С това става първият неевропеец, удостоен с подобно отличие. Наградата получава за стихосбирката си "Гитанджали". Рабиндранат Тагор посещава Европа през 1926 година, като изнася и две беседи в София. Тогава поетът е посрещнат от десетхилядно множество. Трогнат той казва: „В този момент се чувствам българин“.

След смъртта си на 7 август 1941 г. писателят ни оставя голямо литературното наследство - 12 романа, над 100 разказа, 50 стихосбирки, 30 поеми и около 2000 песни.


Реката на истината протича през каналите на заблужденията.

Водата в каната е прозрачна, водата в морето е тъмна.

Затворете вратата пред всички грешки и истината няма да може да излезе.

Песимизъм - форма на душевен алкохолизъм.

Какъв е твоят език, море? — Езикът на вечния въпрос. Какъв език е твоят отговор, небе? — Езикът на вечното мълчание.

Мнозинството хора могат да говорят добри неща, но твърде малко умеят да слушат, защото за това трябва сила на ума.

Този, който твърде много мисли за това да прави добро, той няма време да бъде добър.

Когато е звяр, човек е по-лош и от звяра.

Когато при някоя религия възниква претенцията да застави цялото човечество да приеме нейната доктрина, тя става тирания.

Човек се барикадира от самия себе си.

Лъжата никога не може да израсне в истина, израства в сила.

Всичко безкрайно свършва.

Този, който прилага своята сила, доказва своята слабост.

Щастието е в това да отдадеш сърцето си на друг.

Ум, в който всичко е логично, е подобен на клин, в който всичко се движи напред.

Звездите не се боят, че ще ги сбъркат със светулки.