Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Романът „Рана“ на Захари Карабашлиев стана носител на тазгодишното отличие „Златен лъв“ (откъс)



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Романът „Рана“ на писателя Захари Карабашлиев стана носител на тазгодишното отличие „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“ в категория „Най-добър издателски проект с най-голяма обществена значимост“.
Церемонията по награждаването се състоя по време на официалното откриване на юбилейното 50-о издание на Международния софийски панаир на книгата и в първия ден от Софийски международен литературен фестивал. Събитието се проведе в Зала 3 на НДК, а наградата връчи лично министър-председателят Николай Денков.


Изданието беше отличено сред общо девет достойни претенденти от журналистическото жури в състав – Паулиана Новакова, Иво Тодоров, Димитрина Кюркчиева и Николай Колев, което определи „Рана“ като: „Роман за забравената българска история, която поради политически или идеологически причини е останала в сянка, с принос към историческата и родовата памет, който благодарение на високата си художествена стойност ще допринесе за приобщаването на поколенията към тази част от историята и изграждане на автентична национална идентичност“.
В благодарствената си реч Захари Карабашлиев сподели:

„Моята мечта е всеки, който е между страниците на тази книга, докато я чете, докато утолява своята жажда за литература, за истории, за вълнение, да си спомни и за тези паметници от своето детство, за тези вероятно лични истории, които дремят в кутиите за обувки на собствения му дом, да поразпита родители, прародители и да си спомни за тези млади мъже и момчета, които са загинали за една по-добра България“.
„Това е роман не за война, не за антивойна, а роман за памет и забрава“, заключи писателят.


Базиран на хиляди страници историческа литература, военни документи, войнишки дневници, мемоари и лична кореспонденция, свързани с Първата световна война, двете Балкански войни и съпътстващите ги трагични събития, с Илинденско-Преображенските въстания, ВМОРО и революционното движение в Тракия и Македония, „Рана“ e неочакван и красив разказ за смелостта, състраданието и любовта, които спасяват човешката душа и в най-мрачните мигове.




Из „Рана“ от Захари Карабашлиев

Беше шумно по купетата и в коридора – весели викове, закани към врага, песни, глъч… После настроението се поуталожи, някои от момчетата заспаха, други приказваха кротко, разпитваха се кой откъде е, намираха общи познати, теми…
Сава почете малко от записките си по гражданско право в страници, които бе писал неотдавна, но мисълта му скачаше безпризорна по буквите – сякаш бяха записки от нечий друг живот. После отвори Заратустрата – както се майтапеше Терзиев, колчем го видеше, разгърнал Ницше. Кажи де, кажи сега какво казва Заратустрата или Соте, я кажи тъй ли рече Заратустрата, или не? – но не успяваше да се съсредоточи и зацикляше на едно и също изречение безброй пъти. След което извади стария си бележник, попрелисти го тук-там произволно. Не е ли странно – помисли, докато четеше редове, писани от самия него, а на моменти сякаш от някой непознат, – не е ли чудно как ние винаги най-първо се интересуваме от себе си, от това как изглеждаме в огледалото сутрин до това как и какво сме били записали в дневника си миналата година. Човешко, твърде човешко е безспир да разгръщаш и препрочиташ себе си.
Той облегна слепоочие на прозореца.
Срещу него Терзиев, уж отворил „Безсъници“ на Яворов, а дреме – вратът омекнал като гума, главата му клюма, та клюма.
Погледна часовника от Елиза, неговото момиче – швейцарски часовник от дядо º, който така и не дочакал мъжка рожба или мъжки внук, затова го завещал на нея. Елиза му го подари на раздяла. Ще те чакам, ще броя часовете до завръщането ти. И дано с всеки поглед към циферблата да мисли за нея и така да приближава своето завръщане. И да знае, че нейното щастие е в неговите ръце, така му каза. И го целуна. Как сладко го целуна тогава!
Елиза има издължени кафяви очи и белег над дясната вежда. Когато била дете, паднала, докато носела чаша вода на татко си, чашата се счупила и се забила във веждата º. Е, можела да извади и окото º.
С едно око щеше ли да ме залюбиш?
О, и без едно око пак щях да те обичам.
Вие, мъжете, сте готови да изречете всякаква лъжа, за да заслужите благоволението на една млада госпожица, така ли е?
Не, разбира се.
Дланите на Елиза са винаги топли, допирът на пръ¬стите – нежен. Ръцете º, които галят лицето му, като да го извайват, устните º, които бавно приближават неговите.
А защо той затвори очи, когато тя го целуна на изпращане. Защо замижа? Защо не изпи с поглед всяка глътка от нейната близост? Сами си причиняваме слепота понякога – сигурно, за да запечатаме тези моменти като на фотографска плака и да ги виждаме винаги, когато го поискаме.
А може би очите неволно се затварят, за да не гледат, а за да виждат по-добре.
Сава извади от вътрешния джоб на куртката последното писмо от Елиза, прочете го още веднъж от край до край, помилва с очи портрета º, обърна го да се наслади на красивия º почерк с датата. После опря слепоочие на хладното стъкло и се загледа навън.
А зад прозорците и сякаш повлечени от мислите му, цели поля и хълмове се връщаха назад, назад, назад, все към нея.
– Готови ли сте, господа офицери, да умрете за отечеството! – сепва го отново гласът на офицера, сега застанал в края на сянката на голямо дъбово дърво, докато те с Терзиев се пържат, оставени на милостта на силното следобедно слънце, уж есенно. Не че това е въпрос де.
– Тъй вярно, гос’ин полковник! – чува гласа на Терзиев и се включва малко в края, та се налага пак да го каже: – Тъй вярно, гос’ин полковник. – Така Сава го каза два пъти, вторият по-ясно и силно. Заради мазолите от тези нови ботуши е всичко.
– Много добре – отсича полковникът, сваля шапката си, държи една светла кърпичка в ръка и с нея попива пот от лъсналото си чело. – Много добре.
После махва с ръка да пристъпят напред към него под сянката. Младите се споглеждат и правят широка крачка напред. И едва тогава, когато прекрачва в по-тъмната част на малката полянка, Сава Сотиров осъзнава казаното: двама офицери точно като тях са били убити вчера, вероятно на тяхна възраст, вероятно същите думи са чули и те точно преди да влязат в боя, може дори на единия от двамата ботушите му да са били с половин размер по-малки. Или по-големи? Както и да е. Той забива поглед надолу – вчера двама храбреци са били от тази страна на тревата, днес са вече от другата. А те? Къде ли ще се озоват те? Как ли ще свърши за всеки от тях тази война?
– Лягай! – Гласът на офицера изгърмява, поглежда нагоре, без да променя изражението си, като леко присвива
колене, въздухът над тях зафучава и със сссссссссвистене в короните на дърветата избухват един след друг два силни експлозива, двамата младежи се захлупват по очи, Сава забива чело в земята, стиска очи, някъде изцвилва кон, той поглежда настрани с крайчеца на окото си, без дори да вдига буза от горещата трева – във въздуха се издигат пръст, коренища и клонак и падат според тежестта си и земното притегляне, зелени листа се разпиляват из жежкия въздух като празнични конфети.
Офицерът хлопва обратно шапката на главата си и се смее:
– Поздравяват ни, мамалигите, за добре дошли. Как са гащите, юнаци?
Терзиев отупва коленете си от пръстта и се понавежда към Сава, повява с ръка пред носа си, като че му е замирисало.
Хили се.
Сава се мръщи, ще му се да го срита, какво, като са приятели.
След детайлен инструктаж кой от тях къде ще бъде разпределен и какво се очаква, полковникът вдига ръка към някого:
– И една последна работа има да се свърши. Стояне?
Стоян явно е свръзката.
– Господа школниците се наконтили с хубавите нови куртки, ще кажеш, че на сватба тръгнали. Улеснявате врага, господа, много улеснявате врага. Врагът гледа първо командния състав да удари. Стояне, кажи на фелд-фебела да им изпише по една войнишка куртка от тила за утре, обличате тях, криете пагоните, никакви отличителни знаци. Даже, Стояне, кажи още днес на кашаварите да намерят войнишки куртки, та да ги донесат с вечерята.
– Слушам, гусин полковник.
После към тях се приближава тантурест фелдфебел, представя се, поема ги и ги въвежда в ротата. Показва кое къде е – ей тука идват баките с храната, там ще се строявате, а ей там зад дървото е отходното място.
Българинът само на небето не е срал – казваше Дрангов, – ама само защото не е намерил как да се качи, затова.
И ще продължи: Хигиена. Обувки. Спретнатост. Дисциплина. Юначество. Победа.
Идва друг фелдфебел, за да отведе Терзиев към неговия взвод.
Хайде, Терца, сбогом, Соте.
Виж още статии за:   Новини · Откъси от книги ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· „Вкусът на България в четири сезона“: Опитайте тези прекрасни рецепти от книгата на Иван Звездев
· Том Ханкс и романа му "Създаването на още един голям филмов шедьовър"
· „Личните бележници на Антон Чехов“ – за първи път в самостоятелен том на български
· Мики Маус стана герой във филм на ужасите
· Пеещи бащи станаха хит в социалните мрежи (видео)
· Българското кисело мляко вече е със защитено име
Виж още статии за:   Новини · Откъси от книги ·
Петък
23
Февруари 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
От Ахтопол до Резово - II
Бързам към този нереален мираж и сякаш отгатнал намеренията ми стръмният бряг изведнъж се спускат към...
Всеки има право на високомерие, но!
Всеки има право на високомерие, но първо трябва да докажеш, че имаш нужните основания да си го позво...
Играчките на децата по света
Вашите деца получиха ли мечтаните подаръци? За Коледа, за рождените им дни, стараем се да ги направим...
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II
Панорамната обиколка с автобуса минава по най-високите пътища на острова. Така успяваме да се насладим...
"Ние сме много повече герои на Кафка, отколкото на дядо Вазов."
Две противоположни желания са ме съпровождали през целия ми път, откакто преди шест години видях за последен...
Хубавото на есента
Есента се смята за антипод на всичко онова, което носи лятото – на неговата дързост, приключения, опит...
1 юни - Ден на детето
Съществува специален ден за почти всички от нас: празнуваме Международен ден на майката и жената, Ден...
Новите мании – невидима заплаха
Свикнали сме да мислим за зависимостите като за личен проблем. Наркотици, алкохол, никотин, захар – злоупотребата...
Лакрица - бонбони като никои други
Знаете ли кое е общото между билката сладък корен, по-известна като женско биле, и Пипи дългото чорапче?...
Среща след толкова години
Днес е! Днес ще се видя с едно момче. За пръв път от 7 години, когато то ме напусна да гони мечтите си....
Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
Прочети за новия проект на списание Hera.bg - "Здравословен обяд за ученика”
Знаем, че понякога всеки изпитва затруднение да приготви здравословен обяд за своя ученик. Списание Hera.bg...
Обичай мъж, който е...
Oбичай мъж, който е добър с теб. Който ще те прегръща всяка сутрин и няма да е навик, а в сърцето...
Концертът на Коронацията: Пет от най-добрите моменти (видео)
Take That, Лайънъл Ричи и Кейти Пери се присъединиха към тълпата от 20 000 на територията на замъка Уиндзор...
Красотата, в която няма нищо случайно
Най-красивите хора, които познаваме, са тези, които знаят, какво е поражението, изпитали са мъката, водили...
Вино - в моята ръка и сега...
Виното се пие на точното място и в точното време. В моята ръка. И сега!...
Порнографията – от зората на човечеството до днес - II
С бурното развитие на техниката настъпва и нов разцвет на „неприличните изображения”. Всяко ново изобретение...
Най-гледаното в Youtube за 2014 година
След като Google ни показа как ще запомни годината според това, както сме търсили, време е и YouTube...
Коледни пости - Ден 19:
Болестта е минало. Първата рецепта пристига.
Ужасен грип ме тресна, сигурно сте разбрали. Буквално не можех да стана от леглото – главоболие, болки...
Какво усещаме с езика си
Човек познава множество вкусове. Но когато казваме, че нещо е вкусно, всъщност говорим по-скоро за неговия...
Кърт Вонегът в някои от най-известните си цитати
"Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш, мисля дори, че много често е ужасна. Бих искал...
6 юли: Започва фестивалът Сан Фермин в Испания
Испания е известна с фиестите си, с бикоборството и с буйния темперамент на гражданите си. Всичко това...
Вижте личното тефтерче на Христо Ботев
Личното тефтече на Христо Ботев наскоро беше показано за няколко часа в Централното фоайе на Националната...
5 минути в главата на Айнщайн
Няма човек, на когото името на Айнщайн да не му говори нищо. То е първата ни асоциация с думата "гений"....
Разкриха нови подробности за световноизвестната Теракотена армия
Теракотената армия е скулптурна композиция край планината Лишан, в селището Линтун до гр. Сиан, провинция...
Ярослав Вешин - чешкият художник, който обикна България
Ярослав Франтишек Юлиус Вешин е чешки художник, който трайно свързва живота и творчеството си с България,...
Ученик от Добрич спечели престижно кулинарно състезание
Ученик от ПГ по туризъм "П. К. Яворов" в Добрич е истинска изгряваща звезда на небосклона на кулинарията....
Искате да запазите мозъка си млад? Науката ни подсказва как
Мозъкът е необикновен орган, тайнство, който не сме разгадали, но на който много разчитаме да функционира...
Часът на Земята 2012
Часът на Земята, една от най-мащабните акции, които обръщат внимание на проблема с опазването на околната...
10 юни - Световен ден на ар нуво
Световният ден на стила ар нуво (World Art Nouveau Day - WAND) е събитие, посветено на този стил в изобразителното...
17 ноември - Международен ден на студентите
Международният ден на студентите се отбелязва ежегодно на 17 ноември от 1941 г. Датата е избрана през...
Тези три неща...
Само три неща могат да подобрят настроението ми веднага: "Обичам те" "-50% отстъпка" Чаша ...
И от зениците ми заваля
Плющеше като бесен.Всичко мокро: дърветата, паветата, града... Вън всичко бягаше под покрив и само...
Защо хората си правят татуировки?
Днес татуировката не носи същото значение като онова, което е имала преди 20-30 години. Обществото сякаш...
Жан-Жак Русо за възпитанието, обучението и ученето
"Ако събудите у ученика си внимание към природните явления, той много скоро ще стане любознателен; но...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти, човеко с голямо име!"
Господ с награда дари ме - да те имам и зова по име, когато болен, обезверен или омерзен съм, благодаря...
Въведение Богородично
На 21 ноември православните християни честват Въведение Богородично, а църквата е обявила този ден за...
Благи думи за Благовещение: "Ангелите не кръстосват пътеките на небето"
Ангелите не кръстосват пътеките на небето, а се скитат в сърцата на хората, всеки може да е ангел стига...
Когато нямаш шаферки, вземи си...шафери
Бразилката Ребека Синохара, бъдеща булка, била изправена пред сериозен проблем преди сватбата - тя нямала...
Моля те, не ме питай
Тази история започнала много отдавна. Тогава още на земята нямало хора. Скалата и Водата се влюбили....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook