Том Ханкс и романа му "Създаването на още един голям филмов шедьовър"

Том Ханкс казва, че е написал първия си роман като "освобождаване от безкрайния натиск" на правенето на филми.

Двукратният носител на Оскар издава, че "Създаването на още един голям филмов шедьовър" (The Making of Another Major Motion Picture Masterpiece) е вдъхновен от собствената му екранна кариера.

Дългата работа по заснемането на филм, казва той пред BBC, означава, че можете „просто да ви свърши любопитството за работата“. „Понякога просто трябва да имате друга причина, за да разпалите въображението си“, обяснява той. 66-годишният Ханкс казва, че "винаги" е писал "под една или друга форма". Неговият сборник с разкази Uncommon Type е публикуван през 2017 г. и е продаден в повече от 234 000 копия в Обединеното кралство.

Той започва да пише романа от 448 страници през следващата година. „Писах между филмите, пишех където и да бях, пишех в самолети, пишех у дома, пишех на почивка, пишех в хотелски стаи, пишех през дългите уикенди, когато не работех“, казва той.

Присъдите на критиците
„Не е честно“, признава той, че неговият дебютен роман е бил публикуван, без да е преминал през обичайния процес на отхвърляне от издателите, докато други писатели за първи път се борят.

Но той не се извинява и знае, че книгата в крайна сметка ще „оживее и ще умре въз основа на собствената си способност да забавлява и просветлява публиката“. Присъдите на критиците за "Създаването на още един голям филмов шедьовър" (The Making of Another Major Motion Picture Masterpiece) са хладки.

Ханкс не се притеснява от отзивите. Той казва, че неговата „ежедневна работа като филмова звезда“ означава, че може да „се справи“ с всякаква критика. Актьорът казва, че е станал "по-силен, когато се стигне до това наистина да бъде разкъсан".

Неговият роман е за създаването на многомилионен супергеройски екшън филм и включва актьорски състав, включително ексцентричен режисьор и самодостатъчен и силно обструктивен мъжки актьор, който прекъсва и забавя снимките.

Така че е изненадващо признание, когато приветливият глас на Уди в „Играта на играчките“ признава: "Аз самият съм се държал така на снимачната площадка във всеки един от тези моменти."

„Не всеки е в най-добрата си форма всеки ден на снимачна площадка“, продължава той.

„Имах трудни дни, опитвайки се да бъда професионалист, когато животът ми се разпадаше по повече от един начин и изискването към мен в този ден е да бъда забавен, очарователен и любящ – и това е последният начин, по който се чувствам.“

Ханкс обаче се гордее, че винаги идва навреме. „Това, което не може да се случи на филм, е, че някой не може да се подиграва с времето или продължителността на снимките или бюджета. Това е кардинален грях в кинобизнеса.

„Ще бъдете изумени“, добавя той, „колко хора знаят, че може да им се размине, и им се казва, че може да се размине, защото носят филма на раменете си.“

Всъщност в книгата той говори за актьори, които са „плачливи бебета, психологически развалини, алкохолици във вагона, наркомани извън вагона... и повече от няколко вражди между Талантите“.

Споменава се и сексуален тормоз.

От кого би могъл да се вдъхнови? Излишно е да казваме, че Ханкс просто се смее, когато е помолен да назове имена.