Когато човек прави нещата не по задължение, а от любов, нито една грижа не тежи

Когато водя малкото дете на градина, нарочно минавам през двора на едно професионално училище. Не заради разбитите плочки и момчетата, които подсвиркват, нищо, че съм с малко дете за ръка. Заради градината!

От ранна пролет и окопаването чак до късна есен, след последните димитровчета - там винаги има една жена, навела кръст в градинката около оградата. Може би е чистачка в училището, не знам. Със сигурност няма длъжност градинар обаче. Значи тази жена прави нещо, което не й е работа. И не само, че го прави 7 месеца в годината, защото и през лятната ваканция е там, но го прави и с голяма любов.

Великолепни са розите, нали? А как ухае всичко...

Ако се засечем с нея сутрин, винаги й правим комплименти за цветята, а тя как грейва като малко дете! И винаги си тръгваме с цвете в ръка, откъснато от нея. Тези хора са незабележими почти, но безценни. Хората, които правят със сърце нещо, което е отвъд задълженията им. Само от любов и грижа.