Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как лисичето се влюби и хитринките си изгуби



Мая Дългъчева
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Живее в близката гора едно лисиче - кокетно, пухкаво, нали си е момиче. Очите му от хитринки блещукат, гугутка зърнат ли - направо гукат! Закърми я от раждането мама със урока "Сладкодумство и измама" - така че като истинска лисичка прехрана да си търси сам-самичка.

Разказваше й приказки чудесни с поуки хем изпитани, хем лесни - как гарван сиренцето да изпусне, замаян от пет-шест похвали вкусни и други разни басни интересни, населени с лисанки всеизвестни... Такива са лисичите душички, че инак - стават само за якички.

Лисичето, на име Рижавелка, хитруша бе и още - хубавелка. Умееше да се промъква леко - досущ златиста пясъчна пътека... С опашка-пламък палеше пожари и мамеше наивните пъдари, а щом се спуснат да гасят житата, хоп! - тя пък се облизва сред яйцата.

Веднъж обаче, право сред бостана, съгледа момък в сламена премяна. Е, вярно, че бомбето му - протрито. Е, вярно, че лицето му - немито. Какви такива смешни хлопки носи? Но Рижавелка никакви въпроси не си зададе повече, понеже внезапен лъч очите й премрежи, в коремчето светулки разтанцува и лятото отвътре дорисува... Под клепките искриците зелени заплуваха - от нещо разтопени. И нещо от муцунката с каприза до рижата опашка я прониза.

И захарна невидима стреличка - боц! - шмугна се в лисичата душичка. Това ли било то - да бъдеш влюбен - да клепаш в нивата като изгубен?!


Бостанското плашило беше мило - мълчеше замечтано сред бостана, а някаква досадна стара врана му беше кацнала върху главата и весело си пощеше перата.

- Какъв е рицар! - Рижавелка ахна. - Ах, тази врана! Трябва да я махна! Как смее да му дреме на бомбето, как смее да му цвъка по лицето! Къш, нагла птицо, че ако те хвана, яка ще нося със перца от врана!

Тогава - щрак! - оказа се в капана.

Захапаха я зъбите железни, светът - аха! - за малко да изчезне, но после сред мъглата пак изплува. Лисичето разбра, че не сънува, че в приказките, шепнати от мама, ни думица измислена май няма. Ех, казваше й Лиса да внимава, пътеките добре да наблюдава - Желязна Челюст дебнела в тревите - със зъби остри, здрави и извити!

- От тези зъби криви и ръждиви сълзите ти изхвърчали лютиви! - изхлипа уловеното лисиче. - Веднага ме пусни, ако обичаш! И струйка кръв от лапичката капе... Желязна Челюст, помооощ, много хапе!

Но кой на помощ да ти се притича - особено, когато си лисиче, а пък на всички е дошло до гуша лъжи и измишльотини да слуша?

Лисичето се сгуши, премаляло. "Снежинки посред лято - бяло, бало..." - учуди се, примижа и въздъхна, в ушите му жуженето заглъхна...

- Лисиците в капан изглеждат жалки - хе, купчинка от рижави парцалки - погледна враната и кимна с важност: - Лисичи сълзи с повишена влажност! Така завършват всичките умници, ех, мили мои рижави терлици...

Плашилото тогаз, уж беше нямо, засука вятър в златната си слама, изплете шепот с вятърната нишка и се понесе сламена въздишка:

- Ах, моля те, създание крилато, спомни си отминаващото лято - скитореше в бостана с пълна гушка, не пусках вятър хлопките да люшка, че кой обича някой да му дрънка, за пикник щом излязъл е навънка... Спомни си как ми чистеше бомбето от мравки и от паешки пердета! От мравешкия гъдел ме опази, а аз пък - страх из теб да не полази... Спомни си как летеше ти за двама, а аз, разперил дланите от слама, копнеех да те следвам в синевата, но си оставах бучнат тук, в лехата...

Капаните - разбра добрата врана - еднакви са, когато си в капана. Понякога те щракват зъби хладни, понякога за облаци сме гладни, ала пернати, сламени и рижи, за всички ни капанът значи - грижи!


А после поумува, поумува и малко за фасон се понадува, а после с тежестта на мъдра птица се спусна до примрялата лисица и тънката пружина на капана изщрака, щом със човка я подхвана! Желязната му челюст се раззина...

- Я гледай ти, небето стана синьо! А преди малко беше прежълтяло... Или пък за минутка съм заспало!? - продума Рижавелка и добави: - Кой тук вълшебства с облаците прави? Навярно моят рицар дирижира и облачните фусти репетира... Навярно омагьоса тази врана да откопчае с човката капана... Навярно има захарна стреличка и в неговата сламена душичка!

И паренето в лапичката стихна, и малкото лисиче се усмихна, понеже бе разбрало - правят рани на влюбването тайните капани, но щом светулки в тебе разтанцува, отвътре някак раните лекува, с невидимо мехлемче маже, маже... Попитай някой влюбен да ти каже!


Плашилото - мълчеше замечтано. Естествено, върху бомбето - с врана. И враната мълчеше - бе заета да нищи седем паешки пердета.

А облаците - с раници лилави пътуваха към другите държави... С дъждовните си капкови клавиши побързаха звънливо да запишат по улици, алеи, керемиди, абе изобщо - кой където види - че ей това е то да бъдеш влюбен - да клепаш в нивата като изгубен! И да сприятелиш лисиче с врана, и крадла да измъкнеш от капана, да се стопят уроците на мама, най-вече "Сладкодумство и измама", съвсем да си забравиш хитринките и толкова да ти блести в очите, че в някакво си там момче от слама да видиш чародей със чар за двама и то светулки в теб да разтанцува, и раните докрай да излекува...

Дъждовното писмо нощува кратко, ала след него как ухае сладко на карамел от захарна стреличка - и теб ли по небцето гъделичка?

Из "Разкажи ми в рими", изд. Булвест 2000

Още лисичи истории в снимки и цитати от "Чернишка"
Коментари
2017-03-20 #1
newbie3
Ех, тез лисички... :-) Аз пък много ги харесвам, колкото и да са коварни, пресметливи и инатливи. :-)
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Бъди!
· Яростта и Тъгата
· Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
Вторник
20
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Джорджо Армани: "Разликата между стил и мода е в качеството."
"Правя мода за истински хора. Мисля за клиентите през цялото време. Няма нищо ценно в това да създаваш...
Малката нула
Имаше една Нула кръгла като О, тя не беше сторила никому зло, но тъй като нямаше стойност, горката, щом...
Откровени цитати на Чък Паланюк за днешния живот, за свободата и за нас самите
“Въображаемото е по-силно от истинското, защото нищо не е толкова съвършено, колкото е във въображението” “Едва...
"Ти не ме обикна, ни пожали…" - Сергей Есенин
Ти не ме обикна, ни пожали, някакъв грозник ли в мен узна? Та очи извръщаш примижали, с две ръце на...
Пристрастени ли сте към четенето - 20 отговора "да"
1. Когато сте потънали в роман, постоянно си обещавате: „Тази глава е последна за днес”, но после само...
Силата на цветята
Повечето от нас интуитивно усещат, че свежите цветя, поставени у дома или в офиса, ни карат да се чувстваме...
Кръстова гора и силата на вярата
Има много места в света, за които хората вярват, че са специални, енергийни, лечебни. Ако ги посетим,...
Kаква наистина изумителна загадка е този живот
“Kаква наистина изумителна загадка е този живот; как хората се срещат и се разделят като есенни листа;...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти...че ме научи да давам, вместо да получавам"
На Благовещение изпращам моята благодарност към моята майка Благодаря ти мамо за това, че ме научи...
Не позволявай на хората да те привличат в техните бури
Не позволявай на хората да те привличат в техните бури, привлечи ги в твоя покой....
Как
как. вижда звезда и казва: пътеводна. но остани безименна. където си ще пусна светлината ти. съжалявам....
Къщите наистина са като хората
''В стаята витаеше сподавеният дъх на раздялата. Къщите са като хората, имат памет, чувства, емоции....
Марк Аврелий - мъдростта на един необикновен император
„Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък...
Съвременни интерпретации на известни картини
Всички познаваме тези картини. Но никога не сме ги виждали по този начин. Сайтът www.booooom.com е предизвикал...
Транзит на Венера пред Слънцето
Преминаването на Венера пред Слънцето, известно като Транзит или Пасаж на Венера, е сред най-редките...
Не човекът прави пътуването, а пътуването прави човека
Не човекът прави пътуването, а пътуването прави човека....
Коледни пости - Ден 10:
Притча за трите сита.
В ден 10 от постите няма да ви занимавам с готвене, а ще ви дам тема за размисъл. Постите са безсмислени,...
Приятел е този, който те приема изцяло
Приятел е този, който те приема изцяло, дори след като знае всички подробности за теб....
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - II
Топло слънце ме посреща и в родния град на апостола Васил Левски- Карлово. Само, че тук Карловската котловина...
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!...
Ще претегляш, ще сравняваш скритом устните ми с нечия уста, нечии очи - с очите ми...
Тази вечер ще си легнеш рано, но до късно няма да заспиш. Дълго ще разчиташ по тавана туй, което трябва...
До Италия и назад - I част
Отскочих до Италия за първи път в живота си и се върнах пълна с кислород. Древна и изумително красива...
Храната на семействата по света
Фотографът Петер Менцел ( Peter Menzel ) е заснел с обектива си един на пръв поглед банален сюжет - храната...
Как светът празнува Коледа
Коледа е дългоочакван празник, отбелязван от милиарди хора по света. В нашето съзнание ние свързваме...
Можем ли да изтрием лошите спомени?
За много хора спомените са като видео, записало перфектно всички събития, за да може да ги възпроизвежда...
Понякога при случайно движение
Понякога при случайно движение ръката ми докосва твоята ръка китката ти или пък тялото ми напъхано...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook