Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как лисичето се влюби и хитринките си изгуби



Мая Дългъчева
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Живее в близката гора едно лисиче - кокетно, пухкаво, нали си е момиче. Очите му от хитринки блещукат, гугутка зърнат ли - направо гукат! Закърми я от раждането мама със урока "Сладкодумство и измама" - така че като истинска лисичка прехрана да си търси сам-самичка.

Разказваше й приказки чудесни с поуки хем изпитани, хем лесни - как гарван сиренцето да изпусне, замаян от пет-шест похвали вкусни и други разни басни интересни, населени с лисанки всеизвестни... Такива са лисичите душички, че инак - стават само за якички.

Лисичето, на име Рижавелка, хитруша бе и още - хубавелка. Умееше да се промъква леко - досущ златиста пясъчна пътека... С опашка-пламък палеше пожари и мамеше наивните пъдари, а щом се спуснат да гасят житата, хоп! - тя пък се облизва сред яйцата.

Веднъж обаче, право сред бостана, съгледа момък в сламена премяна. Е, вярно, че бомбето му - протрито. Е, вярно, че лицето му - немито. Какви такива смешни хлопки носи? Но Рижавелка никакви въпроси не си зададе повече, понеже внезапен лъч очите й премрежи, в коремчето светулки разтанцува и лятото отвътре дорисува... Под клепките искриците зелени заплуваха - от нещо разтопени. И нещо от муцунката с каприза до рижата опашка я прониза.

И захарна невидима стреличка - боц! - шмугна се в лисичата душичка. Това ли било то - да бъдеш влюбен - да клепаш в нивата като изгубен?!


Бостанското плашило беше мило - мълчеше замечтано сред бостана, а някаква досадна стара врана му беше кацнала върху главата и весело си пощеше перата.

- Какъв е рицар! - Рижавелка ахна. - Ах, тази врана! Трябва да я махна! Как смее да му дреме на бомбето, как смее да му цвъка по лицето! Къш, нагла птицо, че ако те хвана, яка ще нося със перца от врана!

Тогава - щрак! - оказа се в капана.

Захапаха я зъбите железни, светът - аха! - за малко да изчезне, но после сред мъглата пак изплува. Лисичето разбра, че не сънува, че в приказките, шепнати от мама, ни думица измислена май няма. Ех, казваше й Лиса да внимава, пътеките добре да наблюдава - Желязна Челюст дебнела в тревите - със зъби остри, здрави и извити!

- От тези зъби криви и ръждиви сълзите ти изхвърчали лютиви! - изхлипа уловеното лисиче. - Веднага ме пусни, ако обичаш! И струйка кръв от лапичката капе... Желязна Челюст, помооощ, много хапе!

Но кой на помощ да ти се притича - особено, когато си лисиче, а пък на всички е дошло до гуша лъжи и измишльотини да слуша?

Лисичето се сгуши, премаляло. "Снежинки посред лято - бяло, бало..." - учуди се, примижа и въздъхна, в ушите му жуженето заглъхна...

- Лисиците в капан изглеждат жалки - хе, купчинка от рижави парцалки - погледна враната и кимна с важност: - Лисичи сълзи с повишена влажност! Така завършват всичките умници, ех, мили мои рижави терлици...

Плашилото тогаз, уж беше нямо, засука вятър в златната си слама, изплете шепот с вятърната нишка и се понесе сламена въздишка:

- Ах, моля те, създание крилато, спомни си отминаващото лято - скитореше в бостана с пълна гушка, не пусках вятър хлопките да люшка, че кой обича някой да му дрънка, за пикник щом излязъл е навънка... Спомни си как ми чистеше бомбето от мравки и от паешки пердета! От мравешкия гъдел ме опази, а аз пък - страх из теб да не полази... Спомни си как летеше ти за двама, а аз, разперил дланите от слама, копнеех да те следвам в синевата, но си оставах бучнат тук, в лехата...

Капаните - разбра добрата врана - еднакви са, когато си в капана. Понякога те щракват зъби хладни, понякога за облаци сме гладни, ала пернати, сламени и рижи, за всички ни капанът значи - грижи!


А после поумува, поумува и малко за фасон се понадува, а после с тежестта на мъдра птица се спусна до примрялата лисица и тънката пружина на капана изщрака, щом със човка я подхвана! Желязната му челюст се раззина...

- Я гледай ти, небето стана синьо! А преди малко беше прежълтяло... Или пък за минутка съм заспало!? - продума Рижавелка и добави: - Кой тук вълшебства с облаците прави? Навярно моят рицар дирижира и облачните фусти репетира... Навярно омагьоса тази врана да откопчае с човката капана... Навярно има захарна стреличка и в неговата сламена душичка!

И паренето в лапичката стихна, и малкото лисиче се усмихна, понеже бе разбрало - правят рани на влюбването тайните капани, но щом светулки в тебе разтанцува, отвътре някак раните лекува, с невидимо мехлемче маже, маже... Попитай някой влюбен да ти каже!


Плашилото - мълчеше замечтано. Естествено, върху бомбето - с врана. И враната мълчеше - бе заета да нищи седем паешки пердета.

А облаците - с раници лилави пътуваха към другите държави... С дъждовните си капкови клавиши побързаха звънливо да запишат по улици, алеи, керемиди, абе изобщо - кой където види - че ей това е то да бъдеш влюбен - да клепаш в нивата като изгубен! И да сприятелиш лисиче с врана, и крадла да измъкнеш от капана, да се стопят уроците на мама, най-вече "Сладкодумство и измама", съвсем да си забравиш хитринките и толкова да ти блести в очите, че в някакво си там момче от слама да видиш чародей със чар за двама и то светулки в теб да разтанцува, и раните докрай да излекува...

Дъждовното писмо нощува кратко, ала след него как ухае сладко на карамел от захарна стреличка - и теб ли по небцето гъделичка?

Из "Разкажи ми в рими", изд. Булвест 2000

Още лисичи истории в снимки и цитати от "Чернишка"
Коментари
2017-03-20 #1
newbie3
Ех, тез лисички... :-) Аз пък много ги харесвам, колкото и да са коварни, пресметливи и инатливи. :-)
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Неделя
3
Юли 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Днес" е ден, пълен с възможности
"Днес" е ден, пълен с възможности. Използвай го. Днес....
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
Хотел от лед - приключение на ръба
Хотел само от лед и сняг, нощувки на -7 градуса, сватбени церемонии на 200 км от Северния полюс? Да,...
„Щастието не служи за нищо друго, освен за да прави нещастието възможно.”
„Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.“ „Ревността...
"Поне опитай!"
Ако всички ти казват: "Няма да стане", намери този, който ще ти каже: "Поне опитай!"...
Коледни пости - Ден 6:
Налага се обяд "на крак". Сблъсъци с изкушенията.
Днешният ден е особено труден ден за мен. Налага се да изляза по разни задачи и обедът ме сварва в центъра...
Малала Юсафзай - гласът на едно смело момиче срещу насилието и терора
Едно 18-годишно момиче не спира да удивлява света с енергията и смелостта си, да вдъхновява и привлича...
Не позволявай дребни хора...
Не позволявай дребни хора да те убедят, че мечтите ти са твърде големи...
Най-романтичните комедии на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
14 януари - Василица ( Банго Васил )
За ромите, тяхната волна душа, пищна и еклектична култура може да се каже наистина много. Техните празници,...
Жената дете
Структурата на жените от различните континенти и раси е различна. Различни са дори и тези на близките...
Нищо хубаво не се получава самό..
Нищо хубаво не се получава самό. Трябва труд, усилие…но и малко лудост....
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен....
Изкуството да чакаш на опашка
Чакането на опашки у нас е национален спорт. Причините са толкова много, колкото са характерните образи...
Банкси
Банкси ( Banksy ) е най- известният, напълно анонимен, уличен артист, може би - в целия свят. Негови...
Любов
Любов. Няма нужда от повече думи...
Достатъчно силен си, за да живееш, както искаш
Животът ти е дарен, защото си достатъчно силен, за да го изживееш, както искаш....
Телефонът ми звъни... в главата?
Защо получаваме „фалшива тревога”, че телефонът ни звъни ...когато всъщност си лежи безжизнен. Няма...
"Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб"
"Тази е, ако не се лъжа, пета година, откак аз усетих първия трепет на любовта към теб. Добри и лоши...
14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
Международният ден на кръводарителя - 14 юни, е ден, в който световната общественост изразява своята...
Пътеката на страха
Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение....
"Свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света"
"В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората са сковани и объркани. В такъв...
Счупена
Пада. Пада и се счупва. Любимата ни чаша. Допреди миг задържаща ароматна напитка, сега е само пръснати...
Назад в бъдещето - Ирина Уернинг
Един прекрасен проект на аржентинската фотографка Ирина Уернинг, която връща участниците от снимките...
В цъфтежа е целта
В цъфтежа е целта. Когато със своя разум слаб и смътен цветенце някое съгледаш и бегло го разгледаш...
На тази дата: Роден е Владимир Висоцки
Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален; ...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook