Коледни пости - Ден 35:
Китайски полъх в постите. Раздавам щедро дзен отношение.

След вчерашното и тазсутрешното обикаляне по магазини, базари и ровене за всякакви Коледни предложения за подаръци из интернет, установих нещо много интересно:



Като всеки съвременник смятам, че времето е най- голямата ценност на дните ни. Всяка спечелена минута влиза в трите основни фонда: „Време за децата”, „Време за мен”, „Време за романтика”. Ако може да се спести, се спестява на всяка цена. Затова готвим набързо, вече имаме уреди за всичко, което губи времето ни в шетане. Придвижваме се бързо от точка А до точка Б, дразним се на трафика, който ни държи в клетка, далеч от дома, децата и другите ни задачи.

Съответно винаги ще се намери някой, който да ти загуби времето. Цялото това чакане. Чакаш някой да премине преди теб, чакаш на опашка, чакаш майката с количка, чакаш учебната кола, която е изгаснала точно в средата на кръстовището.

И най- ужасното чакане е да чакаш подобаващо обслужване от продавач/ ките. Не, разбира се, че са хора като всички останали. И аз съм била продавачка и знам какво нещо могат да са клиентите, които:

А) не знаят какво искат, но и не обясняват, а чакат да изреждаш и изреждаш, докато кажат: „Ами вие май нямате това, което искам”.
Б) знаят какво искат, но не питат, а смутолевят: „Само гледам, благодаря”, но е очевидно, че искат нещо, щом седят един час и само се помотват.
В) нито знаят какво искат, нито го търсят, но се забавляват от това да те ядосват без причина.
Г) всички останали грубияни

Но съм и клиент и на всичкото отгоре доста културен при това. Отработила съм реплики за А, Б и В, а смятам, че не попадам в категория Г. Но има продавачки ( да, неприятните обикновено са жени ), които могат да те извадят от равновесие тотално. Могат да те гледат от високо, могат да се присмиват и шушукат, могат да са откровено груби: „Я дайте на мен, че като ви гледам как пипате, лошо ми става”. Много от тях не е нужно и да кажат нещо – просто докато влизаш в магазина, те невъзмутимо и леко отегчено пушат отпред, сякаш чакат принцът да ги отведе на бала. Други се гледат в огледалото или говорят по телефона, без дори да отразят, че има човек в магазина.

Много, ама много обичам да ги поставям на място. Имат нужда някой да им напомня от време на време за какво са тук и кои са техните задължения. Мразя репликата: „Клиентът е цар, винаги има право и т.н.”, но когато са твърде нагли, те просто си просят или гневна тирада, или разговор с управителя.

Така всичко това не е от вчера, не е само в моя град. Но новото е, че аз съм много по- благосклонна към продавачките и изобщо обслужващия персонал.



Защото тази ми благосклонност май не е само към тях, а изобщо към света. Ами, какво да си говорим, на всички ни е трудно понякога. Не всички успяват да канализират бушуващите демони и да контролират неприятния си нрав. Понякога сме като едни огромни огледала, които само отразяват лошо настроение на другите и го предават на свой ред. То изобщо не е лесно да спреш веригата.

Трябва малко разбиране и голяма доза философско, даже бих казала дзен отношение.. Ако за всичко така харчим енергията, какво ще остане от нея за важните неща. И като заговорихме за дзен, минах набързо през едно „здравословно” магазинче и взех оттам мурсалски чай и оризови нудъли. От китайските ресторанти това ми е най- любимото – оризовите спагети. Жалко, че нямаха никакви китайски гъби, но и без тях, пак би станало в китайски стил днешното ястие.

Оризови нудъли със зеленчуци

Сварих оризовите нудъли, трябва им малко време общо взето.

Запържих чесън с моркови, добавих гъби и бланширани за малко броколи накрая.

Добавих и светъл соев сос.

Изсипах сварените нудъли и задуших под капак на изключен котлон.

Извадих си китайските клечки и всичко беше съвършено.

Колкото до китайски клечки, неотдавна ги смятах за едно от онези прословути китайски мъчения. Как ли не си плетях пръстите и все не успявах да сложа и хапка с тях в устата. Но откакто се научих, открих колко велико изобретение са те. Можете да видите на снимката как точно се държат клечки. Безименният пръст и кутрето държат едната клечка и стоят неподвижни, а другите три пръста направляват другата клечка. Двете двойки правят упор една на друга и това гарантира хващането и най- вече - задържането на храната.

Защо са велико изобретение ли?

Защото китайски клечки не могат да събират големи хапки, с тях се яде бавно, на малки порции. Това е по- здравословно, усеща се по- добре вкусът на храната.

И което най ми допада в тях – пести време за по- важните неща – разговорите на масата.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"