За женските символи

Символите са онези странни огледала, които успяват точно и концентрирано да уловят характера и значението на нещата. Те са важните знаци, около които лъкатуши пътят към истинското познание и себепознанието, рентгенови снимки и картинна азбука на душата.
Върху символи почиват много произведения на изкуството. С тях то говори, докосва тънки струни и печата с тайнствен код сънищата, фантазиите и мечтите ни. Изобразителното изкуство, поезията, музиката, прозата и театърът познават добре символизма като течение, което се противопоставя на реализма и натурализма, за да изнесе живота на полето на въображението, виденията и асоциациите.
Символите са кладенците на душата. Там се таят най-дълбоките води, за да дадат огледална повърхност за истинските лица на нещата.

Символиката, свързана с женския образ е може би най-многоликата, силна, противоречива и вълнуваща. Същевременно, а може би точно заради това, женските символи в огромната си част са сред най-употребяваните за търговски цели. Ето какво твърди белгийският психиатър Пиер Дако в книгата си „ Жената и нейната дълбинна психология”:
„Жената се е превърнала в „амбулантен символ” до такава степен, че е трудно да я опознаем другояче, освен през мътното стъкло на човешките възприятия. Това е така, защото символите на жената са родени не само от това, което тя е, но и от това как изглежда.”
Рекламната индустрия е главният клиент на търговията с женски символи. Броили ли сте в колко от рекламите, които минават пред очите ви за 10 минути, се експонират женски типажи, роли и черти? От праховете за пране като чисто женска територия, през бебешката козметика до рекламите за коли, самобръсначки и мъжка парфюмерия, жената шества уверено по полето на търговското въображение. Превърнала се в основен продавач на стоки, като в един съвременен римейк на култовия чешки сериал „Жената зад щанда” от детството на средното поколение. Жената е застанала на касата на световния супермаркет, за да продава по-добре, по-скъпо и по-бързо мъжки (а и дамски ) мечти. „SEX SELLS” е рекламен слоган, който студентите по маркетинг научават в първите седмици от следването си, ако не са го чули пред това още на 12 годишна възраст.

Все пак има няколко класически символа, които потъват по-дълбоко от визуализирането на жената в различните и роли. Те стоят отвъд индустриалната митология и в близкия си досег до природата, остават непреходни. Сред тях като най-устойчив, разбираем и популярен е този за водата. Много женски характерни черти са асоциирани с водата. Жената е дълбока, загадъчна и мистериозна като планинско езеро, недостижима като морските дълбини, плодовита като напоена нива, гъвкава, приспособима и заемаща формата на съда, в който е налята, в контекста на отношенията мъжко-женско. Тя е буря и водна стихия, когато поражда тревожност и застрашителна вълна, когато се възприема като опасност. Жизнерадостна, подвижна, лъкатушеща като весел ручей или буйна река, когато трябва да руши.

Земята е друг не по-малко популярен символ най-вече с акцент върху жената – майка. Жената, която е свързана най-пряко с живота и смъртта, жената, даваща и приютяваща жизнена енергия. Спомняте ли си за известния плакат с планетата земя в ръцете на млада жена? Или легендата за златното руно и дългото плаване на аргонавтите към онази заветна земя? Земята като дом, майка и любима за моряци и пътешественици.
Аналогичен на този символ е планината с мощните форми и закрилата на планинския масив, но и тъмната страна на заплахата и непроницаемостта.

Освен тези класически женски символи човечеството е дало живот на огромен списък от по-фрагментарни символи, които извеждат в една или друг светлина отделни женски роли – жената дете „Лолита”(1955), жената- вамп като тенденция в изкуството и модата, птицата Жар като способността на жената да възражда живота, жената-цвете в невинните романтични образи от пощенските картички в началото на 20-ти век, жената и смъртта „Ах, този джаз” (1979) или жената–риба с многобройните женски образи от морето, жената-змия в ролята на прелъстителка и на кралица като пълновластна господарка на света.

Интересни са интерпретациите на женските символи от древните народи. Един от тях е куклата. След жътва се правела женска фигура от последните житни класове и се обличала като Великата майка. Така се пазела до следващата жътва, а после била унищожавана като символ на раждането, растежа, смъртта и прераждане на житното божество. В „Енциклопедия на традиционните символи” Дж.К.Купър разказва още за оризовите кукли, които в Далечния изток се използвали за украса на крайпътни светилища. Имало още поверия, че куклата поставена в селска къща, предпазва дома от вещици и зли сили до следващата жътва. Ето как един чисто женски символ е носел заряда на тайнственото познание и уменията на жената да се разпорежда със съдбата, плодовитостта, живота и смъртта.

Още много женски символи шестват в живота ни днес, за да ни разкажат за мъжките фантазии, за начина, по който сами се възприемаме и за това, което искаме да бъдем. Накрая бих припомнила отново думи на Пиер Дако:
„Бъдещата съдба на жената до голяма степен ще зависи до колко тя ще успее да се разграничи от създадената представа за нея, опорочена от съвременния свят.”
Защото всеки, който търси себе си лесно може да намери нещо привлекателно в символите, търкулнати навсякъде из съвременния свят, но и лесно може да изгуби в тях истинското си аз.