Коледни пости - Ден 28:
Време е за картички. Сушени плодове и мирис на хартия.

Днес отново е ден за творчество. Обявихме началото на коледния сезон с един чуден материал на Диана Енчева за ръчно правените подаръци. Време за плетене едва ли ще намеря, колкото и да ми се иска. Но най- вече, защото изобщо не успях да се науча...Защото съм леворъка ли, не знам. Това обаче не означава, че няма да помислим за близките с любов и ръчно творчество.

Довечера ще сготвя пипер с ориз и маслинки, ето оттук взех рецептата. Пресен пипер нямам, но имам суров, замразен и с него ще стане пак вкусно.





Но пиперът – довечера. Есента мина, а идва Коледа, няма и две седмици дотогава. Сега хапвам сушени плодове, дадени ни от свекърва ми. Имам тази много красива купичка и там си ми стоят. Сушените плодове са прекрасен източник на каквото полезно се сетите. Да не говорим за едно телешко със сини сливи, на което не устоявам никога. Освен на пости.

Докато методично унищожавам количества сладко- тръпчиви кайсийки, ябълки, сливи и стафиди, мислейки и премисляйки какво да се ръчно направи, си спомням нещо.



Това е престъпна небрежност. И за да премахнем тази световна несправедливост, именно това трябва да е подаръкът, което да е ръчно правен от нас.

По магазините има много красиви картички. И винтидж, и модерни, и лъскави, и смешни. Но друго си е, сам да се изцапаш с лепило и брокат, да ти залепнат поне веднъж пръстите със секундно лепило, да разхвърляш из цялата къща миниатюрни изрезчици. Какво удоволствие е да надписваш пликовете и да получиш възторжени възгласи в отмяна. Страхотно е усещането да си автор на такова щастие и доволство от това, че някой се е постарал за теб.

Естествено, без Дара нищо подобно не може да се случи и ще я чакам. Ще издебнем когато Боби заспи и ще действаме.



Всяко дете има отношение към ръчния труд и с желание се впуска в цапане и рязане, оцветяване и лепене. Затова, споделете това удоволствие с него. Дори и да не може още да се включва и повече да прави бели, пак го учите на нещо.



И не най- скъпият подарък е най- хубав. Миналата година подарихме тази рамка за коледни снимки на Инна и Марти. Стана много хубава, нали? За два- три часа усилен труд, а картичката изисква още по- малко.



Отивам да взема нейните съкровища за ръчен труд, както и цветните картони на баща й ( той е художник по призвание и талант ). Намирам очички, гофрирани картони, брокати...Толкова много неща сме събирали по поводи всякакви. Ще станат много хубави картички, имам предчуствие. Сега вече има много магазини за материали. Ръчно изработените уникати не са никаква рядкост. В това можете да се убедите по многото странички в социалните мрежи. Да работиш с добри материали, естествено, е лесно. Те са професионални и всичко става много красиво.

Трябва да признаем, че понякога е малко претенциозен крайният резултат. Да не говорим, че струват и повече пари. Но ако приемем, че е инвестиция, особено основните – лепила, брокати, перфоратори с форми, хубави четки, другите не са толкова важни. Цветни хартии, хартии за декупаж – тях спокойно можем да заменим с гланцови блокчета, опаковъчна хартия и обикновени салфетки. И така – всяка картичка, уникална сама по себе си, е възможна дори и в ръце без много опит или средства. А ако има и дете за помощник - може да не стане така перфкетно, но пък е далеч по- забавно.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"