Тази рецепта е плод на коментарите тук в Hera.bg и практически подбудата да я приготвя е заради Цвети. Назад в семейната ми история обаче, свекър ми често говори за тази рецепта и неговите детски спомени за нея. Търсейки някаква информация за това ястие попаднах на това, че се смята за характерна рецепта за Варненски регион (,което донякъде отговаря и на детския спомен). Въпросът защо точно тук във Варна, започна да блуждае в мен. Но за това после.
700 гр телешко месо
200 гр сушени сини сливи - без костилка
1-2 сушени домата
1 глава лук - малка
1 ч.л червен пипер
1 малък морков
1 с.л доматено пюре
2 ч.л захар
сол, черен пипер
1/4 от дафинов лист
2 малки бахарчета
зехтин
Телешкото месо нарязваме на кубчета и запържваме в малко мазнина. Добавяме нарязаните лук и морков. След като се позапържат добавяме червения пипер и след няколко разбърквания, чаша топла вода. Сушените сливи сваряваме за около 5-6 минути.
Към месото добавяме, доматеното пюре, сол, черен пипер, малко парченце дафинов лист и бахар (те успокояват стомаха от запръжки и доматени основи). След 20 минути добавяме сушените домати, сливите и чаша от водата, в която са се варили. От тук насетне намаляме котлона и бъркането е забранено, защото ще разкъса плода. Не че е фатално, но пък не е естетично. За целта от време на време леко разтърсваме тенджерата. В съд карамелизираме захарта, добавяме й малко вода и прибавяме към ястието. Готвим до готовност.
В моята рецепта няма сгъстяване с брашно, защото оставих по-малко сос като цяло. Вкусът е много приятен, дори и на самите сливи, но със сигурност трябва да сте любител на сладко-соления вкус.
Та да се върна на теория на конспирацията на готвенето със сливи
Смята, се че родината на синята слива е района около Каспийско море. Разхождайки се из историята предполагам Александър Велики от там ги е разпространил по целия Средизимноморски регион. Със сигурност знаем, че по време на военните кампании на римската империя в Азия Помпей Велики (Римски пълководец) внася официално в овощните градини на Рим този плод. И днес готвенето със сини сливи е характерно за азиатските страни, мароканската, афганистанската, арменската и гръцката кухня.
Може би гръцката и ориенталската кухня и историята на Варна е довела до превръщане на това ястие за характерно за региона. Освен това предполагам присъствието на арменци също е възможно да характерезират варненската кухня с това ястие. Практически те са били близо до Каспийско море. Варна е бил търговски град и нормално тук всичко да е сериозна смесица. А за да стане конспирацията по-голяма използвайки "Именикът на българските канове", нашите прародители са се били локализирали именно между Черно море и Каспийско. Та на финала ще се окаже, че някой кан е готвил телешко със сини сливи - това в кръга на шегата.
Винаги по Коледа се събираме в дома на родителите ми и мама прави точно тази вкусотийка.Същата е но прибавя малко винце и лимонова коричка-да си оближеш пръстите!
Имах предвид, за нещо като често явление в националната кухня, а не единични неща /като тази рецепта за нас/.
Не искам да ги пренебрегвам, но си мисля, че дори характерния червен пипер за тяхната кухня, е дошъл при тях по-късничко, а тя /кухнята/има много черти и от турската. До колкото прочетох, иновациите /в това число използването на плодове / започват през 15 в при крал Матияш Корвин. Не че имам данни дали в БГ тогава се правило това ястие, но то така или иначе са се ползвали плодове в другите кухни /за които има данни/ много преди това. Та не виждам причина да присъждаме, че е на някои определено - камо ли на унгарците. Виж това за Северозападна и Североизточна България звучи много добре за тази конспирация ха ха ха
Единствената причина е спомените на свекър ми и разказите на майка му.
Ама си мисля, че конспирацията със сливите е сериозна тема ха ха . До колкото се използва червена запръжка може би можем да кажем че е гуляш, всеки вид яхния с такава. Но готвенето с плодове ми мирише на нещо друго.
То и Конфуций говори за сливите като една от основните китайски храни.
Истината е някъде там
Защо, мислиш Инна, намери я някъде ли?
За съжаление не излиза целия линк към унгарската кухня, трябва да се копира. Та интересно ми стана, че Добуш тортата също е унгарска рецепта, както и черешовата супа, за която говореше Принцесата. А в родното място на майка ми (Драганово, Търновско) се приготвя една чудновата супа от зелени сливи. Сега ми светна, че и тя е по унгарска рецепта, защото традиционно мъжете от селото са работели като градинари в тогава Австро-Унгарската империя.
Но ако все пак искаме историята да е обвита в романтика и местен патриотизъм, какво ще кажете за тази теория: като нищо рецептата за гулаша може да е донесена по варненските земи още от кръстоносците на Владислав Ягело. Със сигурност след разгромяващата битка много войници са избягали и са се укрили сред местното население, а за благодарност са споделили кулинарния си опит
Инна, може би ще помогна в разплитането на конспирацията или ще я заплета съвсем До 50-те години на 19 век българите не са ядяли телешко. Тогава обаче в нашата страна идват много унгарски бежанци (заради революцията в страната), водени от Лайош Кошут. А както знаем телешкото е традиционно за тях, както смесването на вкусовете и използването на сушени плодове в солените ястия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Унгарска_кухня
А колкото до това, дали рецептата е храктерна за Северозападна или Североизточна България, бих казала и за двете. Тъй като идват по Дунав, в началоте унгарците живеят във Видин, но после османското правителство ги премества в Шумен (на чийто град Варна е пристанище) От личен кулинарен опит също мога да потвърдя, че това ястие е досущ традиционен унгарски гулаш.