Козуначена пита след Великден

Какво да правим със стария козунак? Това е вторият най-задаван въпрос след Великден. Първият, разбира се, е: Какво да правим с всичките тези сварени яйца? Действително, като премине Великден, се виждаме с толкова много храна, която бързо омръзва след празничната еуфория.

Предлагам ви рецепта, по-скоро импровизация, за остатъците от козунака, с която може да изненадате приятно дори тези, които не си падат толкова по него. Много е лесно и е подходяща за абсолютни начинаещи в кухнята.

Козуначена пита със стар козунак

Използвах семпъл като съставки козунак, който направих отново благодарение на хлебопекарната. Отрязах долната кора на козунака и нарязах на кубчета остатъка - около 3 шепи кубчета се получиха. Не мога да дам грамаж, но във формата за торта с подвижно дъно се събраха горе-долу на два реда. Миналата година пробвах с цели резени, но не ми се получи много задоволително, затова сега реших да нарежа на едри кубчета.



С тази рецепта може спокойно да се импровизира. Имах малко карамелизирани кокосови стърготини, добавих и тях. Кокосовото масло може да се замени с краве масло, канелата да се пропусне и да се сложи ванилия, капка коняк и така до безкрая, до който води личният вкус. Приятел пък ме насочи към идеята за кокосово мляко, но просто нямах подръка, иначе бих опитала.

Загрявам фурната на 180 градуса.



На дъното на формата за торта слагам хартия за печене и нареждам кубчетата. Леко ги притискам. В отделна купа смесвам всички съставки без орехите и оставям леко млякото да се затопли, за да се разтопи кокосовото масло. Към затоплената (в никакъв случай гореща, за да не се пресекат яйцата) течност на тънка струйка добавям разбитите яйца. Размесвам добре с тел за бъркане.



Изливам течността при козунака и леко го притискам, защото той е лек и ще изплува. Целта е бързо да се напои.

Поръсвам с орехите и слагам във фурната. Пече се около 40 минути - да хване загар. От време на време притисках с лъжица, защото се издуваше в средата. Оставих да изстине, отстраних хартията и преместих в тортена чиния.

Питата стана мека отдолу, с хрупкава коричка и сладък дъх на канела, портокал и кокос. Сервирах на вечеря с топка ванилов сладолед за радост на моите момичета. Честно казано, изчезна твърде бързо и не успях дори да снимам, но стана чудно.