Неповторимата Прага - III

Пражкият храд

Обиколката ни на Прага продължава. Следващата ми цел е Пражкият храд или Градската крепост. За да стигна до там, трябва да мина на другия бряг на Вълтава – Мала страна. Тук по една живописна уличка започва дългото ми изкачване към комплекса, който е разположен на хълма Храдчани. Историята на замъка датира още от IX век. През следващите векове различните владетели реконструират и прибавят нови постройки, докато крепостта се превръща във величествената сграда, която е днес. По време на съществуването на Свещената римска империя, Пражкият Храд е резиденция на императора.

Съветвам ви да отделите един цял ден, за да разгледате крепостта. Можете да си платите голям или малък тур, а билетите важат в продължение на два дни. Първата забележителност, в която влизам е самият дворец, в момента резиденция на чешкия президент. За туристите е отворена Вацлавската зала, която заема целия трети етаж и е била най-голямата в Средновековна Европа. Имало е обичай в залата да се влиза направо с конете, затова част от нея е има лек наклон.

След това продължавам към базиликата „Св. Георги”, в изцяло запазен романски стил. Впечатление прави изчистената, почти аскетична атмосфера на ранно средновековната църква, която контрастира на пищните барокови катедрали.

Скоро стигам и до най-привлекателната част на крепостта – Златната уличка. Разноцветните къщички са не само плътно прилепени една към друга, но са и буквално вкопани в крепостната стена. Повечето от тях са били занаятчийски работилници и на вторият етаж, който съединява целия ред постройки можете да видите предлаганият асортимент – доспехи, оръжия и уреди за мъчения. Според преданието тук са живеели и алхимиците, което е дало названието на уличката.

Всички къщички са номерирани. Не пропускайте № 22. Тук е живял и творил в продължение на няколко години Франц Кафка. В момента вътре се помещава малка книжарница, където се предлагат произведенията му на няколко езика.

Катедралата "Св. Вит" в Пражкия храд

В края на Златната уличка е най-мрачното място в Пражкия храд – тъмницата. Тук може да видите богата експозиция на средновековни уреди за мъчения от автентичният инвентар на сградата. Съвсем достоверно от пода на дълбокото мрачно подземие прозират и костите на почти вкопани скелети.

Леко изтръпнала от ужас излизам отново на дневна светлина. Сигурно ще сънувам тази нощ, как Испанското ботушче се забива в крака ми, но засега продължавам към най-величественото здание в комплекса – катедралата „Св. Вит”. Достроявана е в продължение на 600 г. и съвременният си облик придобива едва в началото на XX век. Въпреки това е стилът й е изцяло готически. Тук ще видите един от най-старите и големи органи в Европа. Насладете се и на прекрасните витражи, един от който е дело на художника Алфонс Муха.

Пражкият храд и острите кули на „Св. Вита” може да забележите от всички части на Чешката столица. Но ако искате пред вас да се открие впечатляваща панорама, качете се на хълма Петрашин. Там може да видите Прага от най-високата точка, като се изкачите на подобна на Айфеловата кула. В околността има и изключително приятен парк, който по наблюденията ми е посещаван най-вече от жителите на града и по-малко от туристите. Освен от Пражкия храд до хълма може да стигнете и със зъбчата железница.

С това забележителностите на Чешката столица съвсем не се изчерпват, но ние ще спрем до тук. Истина е, че който веднъж се е докоснал до атмосферата на Прага, остава завладян завинаги от нея. Затова е сигурно, че отново ще се върна тук и пак ще бродя по приказните улички.