Пазарлъкът – традиция, игра, взаимна изгода

Започвам с това, че не ненавиждам пазарлъка. Случвало ми се е да съм страната и на купувача, и на продавача. Като купувач никога не съм и намеквала за пазарлък, макар да съм се съмнявала в реалната цена на стоката. Като продавач съм пресеквала всеки опит да бъде започнат. И най- плахият намек, и най- откритото несъгласие с цената, ме е възмущавало и обикновено съм отблъсквала не само пазарлъка, но и самия купувач.
И всичко докато не се случи да купуваме кола и разиграният пред очите ми цирк не ме изуми. Свалихме ( мъжът ми ) цената със сериозна сума, благодарение на актьорското му изпълнение. Зная, разбира се, за традициите на Ориента, Северна Африка, далечния и близкия Изток, но не мислех, че и по нашите ширини е толкова разпространен и ефективен.

Как е по света?

Пазарлъкът е типично източна практика, ширеща се от Турция, през целия Ориент, през емирствата, та чак до Китай. На африканския континент се пазарят мароканци, египтяни, като цяло жителите на Северна Африка. Цената на артикулите обикновено е напълно ориентировъчна – т.е. просто да започне отнякъде пазарлъкът. Търговците те вземат за глупак, ако не се пазариш поне малко. Освен това те ти дават възможност да купиш нещо на по- ниска цена, а ти неблагоразумно отблъскваш тази възможност.

На някои места дори се обиждат – отказът от пазарлък означава, че не заслужават вниманието ти, нито изобщо стоката им. Значи дори не искаш поне малко време да „изгубиш” с тях, не им даваш възможност да изявят актьорския си талант и да си направят следобеда интересен. В различните държави хората се пазарят различно. Ако ще пътуваш, осведоми се от туристическата агенция, някой информационен център или просто от Мрежата, какъв е обичаят. Дали във всеки магазин става или само по пазари, до колко са склонни да отстъпват търговците. На някои места цената пада до 70%, стига да спазиш цялата церемония и да ти издържат нервите.

Как се прави?

Започваш напълно незаинтересовано. Дори и да си дошла за нещо конкретно, не се втурвай директно към него, безцелно обикаляй магазина и все едно случайно, от немай- къде, си решила да направиш услуга на продавача. Не е нужно да знаеш езика – търговецът веднага грабва калкулатора, надушвайки чужденеца. Не се обличай много скъпо, не носи скъпи бижута и аксесоари. Ако правиш впечатление на състоятелна, за какъв пазарлък става въпрос?!

Как определяш твоята цена? Ако стоката струва определена стойност, не предлагай веднага половината – така ще се разбере, че нищо не разбираш от пазарлък и стреляш напосоки. Почвай от много ниска цена – една четвърт или една пета от предложената на етикета – накрая може да я получиш точно за толкова.

Каква е твоята стратегия. Ще се стигне до вайкане, хленч, дори и до сълзи. На лицето на търговеца ще видиш изумление, възмущение, обида дори, заради твоята цена – не се стряскай това е част от театъра. Ти си дръж цената, най- много леко да качиш, колкото да види продавачът, че приемаш играта и уважаваш „труда” му. Ще чуеш и за кризата, и за алчните търговци на едро / производители, и за бог, и за чужденците, дето ограбват и без това бедното местно население. Не се трогвай – кимай, усмихвай се, но не отстъпвай. После ще бъде изигран и последния коз – честността. „Взел съм го за еди колко си, ако ми дадеш еди колко си, каква печалба ще имам аз. Разбери ме, честен човек съм, как да изкарам и аз хляба” – в общи линии така звучи обезоръжаващата откровеност. Обикновено това бележи и привършването, ако не и края на пазарлъка. Ако усетиш, че търговеца не поддава, твоят последен коз е бавното отправяне към изхода. Бавно, за да има време да те спре по пътя с думите „направо ти го подарявам, вземай го и се махай”. След плащането обаче следват усмивки, поклони, пожелания за здраве и дълголетие и всякакви благословии. А може и дори да те догони по улицата, вайкайки се, така че да ви чуе цялата улица.

Без обиди. Както и да го направиш – целта не е да се обиди стоката или продавача. Ти не смъкваш цената, защото тя не струва толкова много заради лошо качество. Дори и да си го мислиш: „не може този боклук ( сувенир например ) да струва еди колко си”, не бива да си проличи.

Действаш в комбина. Ако сте двама, две приятелки или със съпруга, пазарлъкът е още по- успешен. Единият се натоварва с ролята на разубеждаващ. „Не си струва”, „дай да си ходим”, „за какво ти е”, „трябва ли ни наистина още един сувенир” – това са реплики от един предварително разигран сценарий. Търговецът, обратното, ще започне да те убеждава. В качествата, в уникалността на стоката му, в несравнимата му цена, която с всяка изминала минута ще пада все повече и повече.

А как се прави у нас?

Противно на моето разбиране за нещата, у нас също се практикува пазарлъкът. Явно традициите на Ориента не са чак такова далечно минало. И тук действат подобни правила. На пазара, естествено, или в някой по- малък магазин, е най- добре. Можеш да си поискаш отстъпка заради количество закупена стока. Производителите и без това са принудени да продават много евтино продукцията си, за да се справят с конкуренцията от вноса и промоциите на хипермаркетите. Може и да изтъкнете по някой недостатък, но помнете, че сме чувствителни натури и това трябва много внимателно да се извърши. „Вие ( търговеца ) не сте виновен, те така ги правят вече / кой знае кой я е повредил ( стоката )”. С малко тюхкане и „влизане в положението” един на друг, ще имате и двамата изгодна сделка. Но какво се случва извън вкусово- хранителната сфера?

Ако купуваш директно от частно лице диван или друга промишлена стока, написаното в обявата „по договаряне”, задължително означава пазарлък. Бъди подготвена за това. Пазарлъкът обаче има неподозирани мащаби в покупката на автомобил. Отиваш при продавача с някого, който наистина разбира от коли и започва изтъкването на разни технически недостатъци, драскотини в боята или прочее детайли, които биха ти създали допълнително охарчване. Щом си с компетентен човек, това неминуемо ще се отрази на цената и ще ти смъкне не малко пари.

И ако няколкостотин лева са не малка сума, при покупката на жилище няколко хиляди са далеч по- значителна сума. Принципът е същият и цената винаги подлежи на дискусия, особено, ако преговаряш директно с предприемача, а не с агенция по недвижими имоти. При всяко жилище, което съм оглеждала, е имало смъкване от цената, естествено не по моя инициатива, нали съм против пазарлъка.
Като си дам сметка обаче каква здрава традиция стои зад този откровен цирк и колко лично и емоционално се възприема той по света. И като си дам сметка на мен колко средства ми е спестил – мисля вече да променя мнението си.