Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 33:
Някой горе те пази. Сънища, спомени и светлина



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Рибата от вчера стана много хубава. Това си беше една класическа рецепта за риба плакия, но аз не сложих пресни домати, а консервиран доматен сок, заедно с онзи домашен доматен сос за паста, помните ли? Стана сладко, вкусно. Много харесвам бахар в доматени ястия, придават един остър вкус, който се комбинира чудесно със сладостта на лука и морковите. Щом малката изяде почти докрай половин риба, значи е било успешно. Те са моят ветропоказател в кухнята. А ако не опитат дори и хапка от нещо сладко, тихомълком си го изяждам и не повтарям рецептата.

Причината да правя риба на вчерашната дата е, че тогава е родена баба.


Щеше да навърши 84 години, ако преди 10 години не беше загинала в пътен инцидент на улица, която пресича всеки ден...

Всеки има скъп спомен от баба и дядо, убедена съм. Дори и да не са имали идилично детство на село, като моето, пак все нещо има, което да пази топъл спомен от тях. Някоя рецепта, някоя дреха, думи, аромат. Моята баба, единствената ми, други си нямам, е истински герой не само на собствения си живот, но и на живота на другите хора, които са я познавали.

Като млада мома била обречена на един момък от село, ходела да работи вече в неговата къща, на неговата нива. Но като видяла дядо ми една привечер, как в пилотската униформа напето се задавал по улицата, забравила всичко и развалила железния оброк за годежа. Оженили се въпреки всички, но скоро им простили, защото били невероятна двойка. Дядо починал обаче много млад. Мама вече била на почти 3 години, когато той, летец- изпитател на съветски самолети, един обикновен ден, просто избухнал във въздуха.

Самолетът не издържал изпитанието. За разлика от баба.


Тя съумяла да се грижи за мама, да работи в Плевен и гледа застаряващите й родители на село. Цял живот сама. Себеотрицание и стоманен характер. Пример и вдъхновение за всички. Сила, което не съм срещала никога. До последния си дъх – работа в самота и любов към нас. Нося името й и бих била щастлива, ако е вярно, че с името се пренасят качества.

Почина малко преди Цветница... Тогава бях студентка първи курс и завръщайки се от погребението й на село, в Търново ме заварва поздравителна телеграма за имения ни ден, пусната ден преди смъртта й...

Мъчно става, много мъчно, когато губим хора, а времето минава и те сякаш все още са сред нас, толкова живи са в спомените ни. Не искаме и да ги пуснем, вкопчваме се в спомена за тях и за нас, каквито сме били тогава. Помня колко груба беше ръката й от работа, помня очите й зад очилата, отдавна загубили нежно синьото си в сълзите по дядо, тя така и не проговори за него. Тялото й прегърбено, дребно, но жилаво като дренковица, върви по улицата с ръце на гърба, в мъжки панталони и военна шапка.

А защо риба, може би е въпросът?


Майка ми се обажда в края на ноември и казва, че е праща риба и други неща за децата по автобуса. Сънувала баба и тя й казала аз да й приготвя риба за рождения ден, защото много й се прияло. Може би не толкова рядко се сънуват мъртви роднини, но рядко те искат нещо конкретно от теб. Грях е да не изпълниш заръката им.

Зачетох се аз за тълкувания на такива сънища и пишеше из интернет, че да сънуваш мъртви роднини е знак, че някой ти готви нещо лошо зад гърба и по този начин те предупреждават. Ако щете вярвайте, но скоро след това майка ми затъна в невероятни служебни неприятности, които едва сега, месец след съня, започват да отшумяват. И да не го бях чела някъде това, мога ли да не изпълня заръката на моята баба?

Хапнахме снощи рибка, преляхме я с глътка ракийка за „Бог да я прости” и така. Извадих покривките, които тя като мома е везала чеиз. Мисля, спомням, поплаквам. Винаги съм се питала, за каквото и да е било, „А какво би казала баба?”. Сега, за това начинание, което върви към своя край, направо я чувам как казва: „Е то хубаво, ама внимавай да не се разболееш, каквато си слабичка. Ама пък я се виж, лицето ти какво хубаво е станало, на добро е, ще знаеш”.

И аз така, то хубаво, вече 33 дни си постя, къде по- леко, къде с повече трудности. Някой по пътя те пази, някой не те разбира, а и не иска. Някой пък иска да те вкара в калъпа на очакванията си, друг ти се радва и те подкрепя. Не само за постите, за всичко.

Но има някой, все и такъв ще се намери, като пътеводна светлина в живота ти. Ярка звезда огрява пътя ти и те грее в дългото му следване. Щастлива съм, че за мен това беше и остава да бъде баба.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-12-17 #1
Инна Георгиева
Сигурна съм, че баба ти е много горда с теб Цвети.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Събота
23
Септември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Томас Ман: „По-добре болезнена истина от удобна лъжа.”
„Ние не обичаме качествата, обичаме хората. Понякога дори заради техните дефекти, както и заради техните...
След любовта остава
„След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми,...
30 години от смъртта на незабравимия Фреди Меркюри
На 24 ноември 2021 г. се навършват 30 години от смъртта на незабравимия певец на група Queen – Фреди...
Красотата, затворена в стъклени спомени
Ирландката Руби Робин е приела за своя мисия запазването на дребните красотички, които открива в природата...
За това как да се грижим за жените и как да се отнасяме с тях
Малкият Джек и малката Джил, като слизали по хълма, паднали, ударили си коленцата, ожулили си нослетата...
На тази дата: 28 февруари 1870 е учредена Българската екзархия
На 28 февруари 1870 година Високата порта на Османската империя издава ферман, с който узаконява обособяването...
На тази дата: на 6 януари е роден Христо Ботев
На днешната дата през 1848 г. е роден Христо Ботев. Като пламък е животът му - кратък и бурен. Нека си...
Вдъхновение за св. Валентин
За един ден на любовта, освен самата любов, е важно да има атмосфера. Да има настроението, че празнуваме...
Малката кибритопродавачка
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната...
Седмицата на модата в Париж стартира с дъх на скандал
Седмицата на модата в Париж стартира днес с дъх на скандал, като Balenciaga се опитва да преодолее неотдавнашните...
Не, сега не е за поезия
Не, сега не е за поезия, ни за римите с звънкия смях, под дебелата броня железна ще достигнат ли будно...
16 април - Ден на юриста и българската конституция
На 16 април 1879 година в Учредителното събрание във Велико Търново е приета и гласувана демократично...
На тази дата: Българската жена получава право на глас
На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват. В дотогава действащия изборен...
Празнуването на Кирил и Методий - публицистика от Христо Ботев
Букурещ, 8 майя В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които...
Достойнството - костната система на човешката нравственост
"Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина....
„Синята кръв” не е метафора
„Синя кръв” е един от най-разпространените изрази, използван от векове в целия западен свят. Замисляли...
Автобиография в пет кратки части
Част първа Вървя по улицата. На тротоара има дълбока дупка. Падам в нея. Загубена съм... нямам надежда. Не...
Петко Рачов Славейков - Възрожденец, патриот и...кулинар
Петко Рачов Славейков е един от най-важните културни деятели в епохата на Възраждането и след Освобождението...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook