Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 33:
Някой горе те пази. Сънища, спомени и светлина



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Рибата от вчера стана много хубава. Това си беше една класическа рецепта за риба плакия, но аз не сложих пресни домати, а консервиран доматен сок, заедно с онзи домашен доматен сос за паста, помните ли? Стана сладко, вкусно. Много харесвам бахар в доматени ястия, придават един остър вкус, който се комбинира чудесно със сладостта на лука и морковите. Щом малката изяде почти докрай половин риба, значи е било успешно. Те са моят ветропоказател в кухнята. А ако не опитат дори и хапка от нещо сладко, тихомълком си го изяждам и не повтарям рецептата.

Причината да правя риба на вчерашната дата е, че тогава е родена баба.


Щеше да навърши 84 години, ако преди 10 години не беше загинала в пътен инцидент на улица, която пресича всеки ден...

Всеки има скъп спомен от баба и дядо, убедена съм. Дори и да не са имали идилично детство на село, като моето, пак все нещо има, което да пази топъл спомен от тях. Някоя рецепта, някоя дреха, думи, аромат. Моята баба, единствената ми, други си нямам, е истински герой не само на собствения си живот, но и на живота на другите хора, които са я познавали.

Като млада мома била обречена на един момък от село, ходела да работи вече в неговата къща, на неговата нива. Но като видяла дядо ми една привечер, как в пилотската униформа напето се задавал по улицата, забравила всичко и развалила железния оброк за годежа. Оженили се въпреки всички, но скоро им простили, защото били невероятна двойка. Дядо починал обаче много млад. Мама вече била на почти 3 години, когато той, летец- изпитател на съветски самолети, един обикновен ден, просто избухнал във въздуха.

Самолетът не издържал изпитанието. За разлика от баба.


Тя съумяла да се грижи за мама, да работи в Плевен и гледа застаряващите й родители на село. Цял живот сама. Себеотрицание и стоманен характер. Пример и вдъхновение за всички. Сила, което не съм срещала никога. До последния си дъх – работа в самота и любов към нас. Нося името й и бих била щастлива, ако е вярно, че с името се пренасят качества.

Почина малко преди Цветница... Тогава бях студентка първи курс и завръщайки се от погребението й на село, в Търново ме заварва поздравителна телеграма за имения ни ден, пусната ден преди смъртта й...

Мъчно става, много мъчно, когато губим хора, а времето минава и те сякаш все още са сред нас, толкова живи са в спомените ни. Не искаме и да ги пуснем, вкопчваме се в спомена за тях и за нас, каквито сме били тогава. Помня колко груба беше ръката й от работа, помня очите й зад очилата, отдавна загубили нежно синьото си в сълзите по дядо, тя така и не проговори за него. Тялото й прегърбено, дребно, но жилаво като дренковица, върви по улицата с ръце на гърба, в мъжки панталони и военна шапка.

А защо риба, може би е въпросът?


Майка ми се обажда в края на ноември и казва, че е праща риба и други неща за децата по автобуса. Сънувала баба и тя й казала аз да й приготвя риба за рождения ден, защото много й се прияло. Може би не толкова рядко се сънуват мъртви роднини, но рядко те искат нещо конкретно от теб. Грях е да не изпълниш заръката им.

Зачетох се аз за тълкувания на такива сънища и пишеше из интернет, че да сънуваш мъртви роднини е знак, че някой ти готви нещо лошо зад гърба и по този начин те предупреждават. Ако щете вярвайте, но скоро след това майка ми затъна в невероятни служебни неприятности, които едва сега, месец след съня, започват да отшумяват. И да не го бях чела някъде това, мога ли да не изпълня заръката на моята баба?

Хапнахме снощи рибка, преляхме я с глътка ракийка за „Бог да я прости” и така. Извадих покривките, които тя като мома е везала чеиз. Мисля, спомням, поплаквам. Винаги съм се питала, за каквото и да е било, „А какво би казала баба?”. Сега, за това начинание, което върви към своя край, направо я чувам как казва: „Е то хубаво, ама внимавай да не се разболееш, каквато си слабичка. Ама пък я се виж, лицето ти какво хубаво е станало, на добро е, ще знаеш”.

И аз така, то хубаво, вече 33 дни си постя, къде по- леко, къде с повече трудности. Някой по пътя те пази, някой не те разбира, а и не иска. Някой пък иска да те вкара в калъпа на очакванията си, друг ти се радва и те подкрепя. Не само за постите, за всичко.

Но има някой, все и такъв ще се намери, като пътеводна светлина в живота ти. Ярка звезда огрява пътя ти и те грее в дългото му следване. Щастлива съм, че за мен това беше и остава да бъде баба.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-12-17 #1
Инна Георгиева
Сигурна съм, че баба ти е много горда с теб Цвети.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Неделя
16
Май 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Благи думи за Благовещение: "Обичам те! За всичко!"
Здравейте, Hera.bg! Искам да отправя думи на благодарност към по-голямата ми сестра Таня. И да ви...
Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва
Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва....
Пъзелът
Ако се опиташ да видиш едно дърво от близо, да речем праскова, би се затруднила. Погледът се фокусира...
Есен в Странджа - II
Вторият ден от пребиваването ми в Странджа е все така слънчев и топъл – идеален както за горски разходки,...
5 житейски урока от "Алексис Зорбас"
"Остави хорицата на мира, началство, не им отваряй очите; ако им ги отвориш, какво ще видят? Немотията...
Нудизъм и натуризъм
Лятото е в разгара си, плажовете са пълни, голотата в различни степени е посевместна. И ако голите от...
15 февруари - Международен ден в подкрепа на децата, болни от рак
Международният ден в подкрепа на децата, болни от рак, и техните семейства е иницииран през 2002 г. от...
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
Суперлуната - снимки от всички краища на света
На 10 август 2014 г. беше най-ярката и голяма суперлуна не само за годината, но и за поне две дестилетия...
Годишнина от рождението на Дамян Дамянов
Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто! Една луна,...
До Барселона и обратно…
Ден 1 – 20 август Когато пътуваш нанякъде за повече време, се налага понякога да приготвяш багаж....
Искам да ти кажа: "Бъди благословена! Любима моя, истинска Сестра!"
Здравейте, ще ви разкажа за моята сестра, която е с 3 години по-малка от мен и се казва Анита. Имам...
Намалете скоростта, преди да е твърде късно
"Отиде твърде бързо, замина си твърде рано." Това е най- новата кампания, която приканва шофьорите...
Малката кибритопродавачка
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната...
Малкото голямо хапче
Когато посягаме към противозачатъчното хапче всеки ден и решаваме проблема за безопасния секс, не се...
Откъс от "Ненакърнимо" на Людмил Станев
Най-добре е да се изживее зимата на село. Само на село тишината се чува осезаемо. И в синия скреж, като...
Космически новини 2013
Често, особено в началото на всяка година, се интересуваме от предсказанията на астролозите и дори на...
Бъди причината някой да повярва отново в доброто
Бъди причината някой да повярва отново в доброто. ...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook