Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Успях най-сетне да се приема такъв, какъвто съм"


Из: "Мемоарите на Адриан" от Маргьорит Юрсенар

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Чувствувам, че има едно-единствено нещо, в което превъзхождам повечето хора; аз съм едновременно и по-свободен, и по-обвързан, отколкото се осмеляват да бъдат те. Почти всички недооценяват както истинската си свобода, така и действителната си зависимост. Проклинат оковите си, а понякога, изглежда, се гордеят с тях. От друга страна, времето им минава в суетни волности; те дори не са способни да си изковат макар и най-леките вериги. Що се отнася до мен, стремил съм се повече към свободата, отколкото към властта, към властта — само защото отчасти гарантира свободата. Това, от което се интересувах, не бе философията на свободния човек (всички, които се опитваха да правят това, ме отегчаваха), но един вид техника: исках да намеря пресечната точка, в която волята ни се слива със съдбата, където дисциплината подпомага човешката природа, вместо да я ограничава.

Бих искал да разбереш, че тук не става дума за непреклонната воля на стоика, чиято власт преувеличаваш*, нито за някакъв абстрактен избор или отрицание, които биха били обида към условията на нашия богат и безкраен, съставен от предмети и тела свят. Мечтаех за по-съкровена съпричастност или за по-гъвкава добронамереност. За мен животът бе кон, чиито движения стават твои, но след като си го дресирал възможно най-добре. В последна сметка, тъй като всичко е бавно и неусетно решение на духа, който увлича след себе си тялото, аз се стараех да достигна постепенно до едно почти абсолютно състояние на свобода или зависимост. Физическите упражнения ми бяха полезни в това отношение; диалектиката също не ми вредеше. Най-напред се стремях към простата свобода на незаетите мигове. Всеки добре организиран живот има своите и който не е способен да си ги осигури, не умее да живее.

Отидох още по-далече: открих едновременната свобода, при която две действия или две състояния са възможни в едно и също време. По примера на Цезар се научих както да диктувам много текстове едновременно, така и да говоря, четейки. Изнамерих такъв начин на живот, при който и най-тежката задача можеше да бъде изпълнена отлично, без да ме ангажира изцяло; в същност понякога съм дръзвал да си поставя за цел да отхвърля самото понятие за физическа умора. В други случаи практикувах метода на редуваща се свобода: вълненията, мислите и заниманията ми трябваше да могат да бъдат преустановени всеки миг и отново подновени; увереността, че мога да ги изгоня или повикам като роби, им отнемаше всяка възможност да ме тиранизират, а на мен — всякакво чувство за зависимост. Постигнах нещо повече: организирах целия си ден около една любима идея, с която не се разделях; всичко, което би могло да ме обезсърчат или да ме отвлече от нея — начинания или работа от друг характер, незначителни приказки, хилядите ежедневни случки, — се опираше на моята идея като лозница около колона.

Друг път правех точно обратното — раздробявах до безкрайност: всяка мисъл, всеки факт биваха разчленени и разделени на значителен брой по-малки и по-лесни за овладяване мисли или факти. Трудните за вземане решения се разпадаха на рояк по-малки решения, вземани едно след друго, всяко едно водещо до следващото, станали по този начин неизбежни и лесни.

Ала най-силно се стараех да постигна свободата на доброволното подчинение — най-трудната от всички. Желаех състоянието, в което се намирах; в годините на моята зависимост подчинението ми губеше всичко недостойно и обидно, щом успеех да го приема като полезно упражнение. Избирах онова, което имах, като единствено се заставях да го притежавам напълно и да му се наслаждавам възможно най-добре. Изпълнявах без усилие и най-досадните задължения, щом решех, че ми допадат. Ако нещо ме отвращаваше, превръщах го в обект на изследване; умело се насилвах да извличам повод за радост от него. Изправен пред непредвидени или почти безизходни обстоятелства, пред засада или морска буря, след като вземех всички мерки в полза на придружаващите ме, аз се стараех да посрещна с радост случая, да се насладя на изненадата, която ми носи, и тогава засадата или бурята се вместваха без сътресение в собствените ми планове или мечти. Даже сред най-голямата си злочестина усещах мига, в който изчерпването на силите ми намаляваше част от нейния ужас и аз се сливах с нея, като приемах да я понеса. Ако един ден ми се наложи да изтърпя мъчения (а болестта без съмнение непременно ще ме подложи на подобни изпитания), не съм сигурен дали бих проявил дълго самообладанието на един Тразеа, но се надявам да намеря сили да се примиря поне с воплите си. И така, с известна смесица от въздържаност и дързост, от умело съчетани примирение и бунт, от крайни изисквания и разумни отстъпки, успях най-сетне да се приема такъв, какъвто съм.

Из: "Мемоарите на Адриан",
Маргьорит Юрсенар

Превод от френски: Нели Захариева

*Писмата-мемоари са обърнати към император Марк Аврелий, който е бил застъпник на стоицизма
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 16 крилати фрази на Марк Твен, които ще ви усмихнат
· Ако животът на човек е прост, следва да дойде удовлетворението
· Това, което на едно ниво на виждане е конфликт, на друго ниво е хармония""
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Вторник
27
Февруари 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Умберто Еко: Мили мой внуко, учи наизуст!
Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи. Скъпи мой внуко, Не...
Марк Тулий Цицерон: "Често човек няма друг враг, освен самия себе си."
"Най-сладките неща в живота са спокойните неща." "Приятелството е единственото нещо на света, в...
Зимна нощ - Борис Пастернак
Метеше зима над света, навред метеше. И свещ гореше във нощта, и свещ гореше. И както лете трепкащ...
Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
27 март - Световен ден на театъра
Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт (International...
Никой не е намерил света такъв, какъвто му се иска да бъде
Никой не е намерил света такъв, какъвто му се иска да бъде. Ако се наложи да направите нещо, направете...
Най-рядката паста - Su Filindeu, се прави само от три жени в света
Пастата е международна храна номер 1, тя е навсякъде. Универсална за приготвяне, понася най-разноообразни...
Лекарство без рецепта
Препоръчва се при: чувство за цялостен дискомфорт в живота ви. От леки болежки, причинени от местене...
Момичето е плакало в дъжда и дъждът е плакал в момичето
А дъждът е плакал в мен. Затова съм толкова горчива, че когато ме целуват, ги проклинам и когато...
Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Непреходният поп-шик се завръща и тази есен в колекциите за градска мода на дизайнерите. За офиса или...
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае. Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая! Здрасти, кипнал,...
Интервю с италиански полъх: Радостин Кирязов
Радо е пълен с идеи и амбиции, роден във Варна преди 37 години, влюбен в италианската кухня и култура....
Автобиография в пет кратки части
Част първа Вървя по улицата. На тротоара има дълбока дупка. Падам в нея. Загубена съм... нямам надежда. Не...
1 юни - Ден на детето
Съществува специален ден за почти всички от нас: празнуваме Международен ден на майката и жената, Ден...
Самодивско наричане
На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С...
Не задържай щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж Свободата да не бъдеш нещастен. ...
16 октомври - Световен ден на храната
Световният ден на храната се чества по инициатива на Организацията по изхранване и земеделие към ООН....
"Защо е това бясно препускане и пропиляване на живота?"
Отидох в гората, защото исках да живея по своя воля, да виждам само същината на живота и да се опитам...
Глухарче
Не разпростирай мисълта си във време и пространство. Там няма смисъл, няма щастие, там няма нищо ясно. Във...
Търся някой
Търся някой, за който да бъда безкрайна, без до лудост това да го плаши. Да открие тайния извор в душата...
Забавно предложение за брак
Мъжете могат да бъдат много изобретателни, щом пожелаят. Такъв е случая и с Isaak Lamb, който кани приятелката...
"Св. 40 мъченици" - една църква във Велико Търново, паметна за историята ни
Годината е 1230 г., Второто българско царство е в разцвета си с властването на един от най-могъщите български...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook