Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Успях най-сетне да се приема такъв, какъвто съм"


Из: "Мемоарите на Адриан" от Маргьорит Юрсенар

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Чувствувам, че има едно-единствено нещо, в което превъзхождам повечето хора; аз съм едновременно и по-свободен, и по-обвързан, отколкото се осмеляват да бъдат те. Почти всички недооценяват както истинската си свобода, така и действителната си зависимост. Проклинат оковите си, а понякога, изглежда, се гордеят с тях. От друга страна, времето им минава в суетни волности; те дори не са способни да си изковат макар и най-леките вериги. Що се отнася до мен, стремил съм се повече към свободата, отколкото към властта, към властта — само защото отчасти гарантира свободата. Това, от което се интересувах, не бе философията на свободния човек (всички, които се опитваха да правят това, ме отегчаваха), но един вид техника: исках да намеря пресечната точка, в която волята ни се слива със съдбата, където дисциплината подпомага човешката природа, вместо да я ограничава.

Бих искал да разбереш, че тук не става дума за непреклонната воля на стоика, чиято власт преувеличаваш*, нито за някакъв абстрактен избор или отрицание, които биха били обида към условията на нашия богат и безкраен, съставен от предмети и тела свят. Мечтаех за по-съкровена съпричастност или за по-гъвкава добронамереност. За мен животът бе кон, чиито движения стават твои, но след като си го дресирал възможно най-добре. В последна сметка, тъй като всичко е бавно и неусетно решение на духа, който увлича след себе си тялото, аз се стараех да достигна постепенно до едно почти абсолютно състояние на свобода или зависимост. Физическите упражнения ми бяха полезни в това отношение; диалектиката също не ми вредеше. Най-напред се стремях към простата свобода на незаетите мигове. Всеки добре организиран живот има своите и който не е способен да си ги осигури, не умее да живее.

Отидох още по-далече: открих едновременната свобода, при която две действия или две състояния са възможни в едно и също време. По примера на Цезар се научих както да диктувам много текстове едновременно, така и да говоря, четейки. Изнамерих такъв начин на живот, при който и най-тежката задача можеше да бъде изпълнена отлично, без да ме ангажира изцяло; в същност понякога съм дръзвал да си поставя за цел да отхвърля самото понятие за физическа умора. В други случаи практикувах метода на редуваща се свобода: вълненията, мислите и заниманията ми трябваше да могат да бъдат преустановени всеки миг и отново подновени; увереността, че мога да ги изгоня или повикам като роби, им отнемаше всяка възможност да ме тиранизират, а на мен — всякакво чувство за зависимост. Постигнах нещо повече: организирах целия си ден около една любима идея, с която не се разделях; всичко, което би могло да ме обезсърчат или да ме отвлече от нея — начинания или работа от друг характер, незначителни приказки, хилядите ежедневни случки, — се опираше на моята идея като лозница около колона.

Друг път правех точно обратното — раздробявах до безкрайност: всяка мисъл, всеки факт биваха разчленени и разделени на значителен брой по-малки и по-лесни за овладяване мисли или факти. Трудните за вземане решения се разпадаха на рояк по-малки решения, вземани едно след друго, всяко едно водещо до следващото, станали по този начин неизбежни и лесни.

Ала най-силно се стараех да постигна свободата на доброволното подчинение — най-трудната от всички. Желаех състоянието, в което се намирах; в годините на моята зависимост подчинението ми губеше всичко недостойно и обидно, щом успеех да го приема като полезно упражнение. Избирах онова, което имах, като единствено се заставях да го притежавам напълно и да му се наслаждавам възможно най-добре. Изпълнявах без усилие и най-досадните задължения, щом решех, че ми допадат. Ако нещо ме отвращаваше, превръщах го в обект на изследване; умело се насилвах да извличам повод за радост от него. Изправен пред непредвидени или почти безизходни обстоятелства, пред засада или морска буря, след като вземех всички мерки в полза на придружаващите ме, аз се стараех да посрещна с радост случая, да се насладя на изненадата, която ми носи, и тогава засадата или бурята се вместваха без сътресение в собствените ми планове или мечти. Даже сред най-голямата си злочестина усещах мига, в който изчерпването на силите ми намаляваше част от нейния ужас и аз се сливах с нея, като приемах да я понеса. Ако един ден ми се наложи да изтърпя мъчения (а болестта без съмнение непременно ще ме подложи на подобни изпитания), не съм сигурен дали бих проявил дълго самообладанието на един Тразеа, но се надявам да намеря сили да се примиря поне с воплите си. И така, с известна смесица от въздържаност и дързост, от умело съчетани примирение и бунт, от крайни изисквания и разумни отстъпки, успях най-сетне да се приема такъв, какъвто съм.

Из: "Мемоарите на Адриан",
Маргьорит Юрсенар

Превод от френски: Нели Захариева

*Писмата-мемоари са обърнати към император Марк Аврелий, който е бил застъпник на стоицизма
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 16 крилати фрази на Марк Твен, които ще ви усмихнат
· Ако животът на човек е прост, следва да дойде удовлетворението
· Това, което на едно ниво на виждане е конфликт, на друго ниво е хармония""
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Събота
14
Юни 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Учите чужд език? Гледайте повече филми
Умелото съчетаване на полезното с приятното е изкушение за всеки буден ум. По един или друг повод, всички...
Георги Марков: "Словото е животът"
"Вчера един английски филолог ме попита: „Вярно ли е, че на български можете да употребявате прилагателните...
Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
Румена войвода е силна жена, жена-войводка. Тя следва своя път, следва своята същност, прави своите жертви....
Жорж Сименон: "В живота няма престъпници, има само жертви."
„Давайки домашни упражнения, учителите се целят в учениците, но улучват родителите. „Всеки счита себе...
3 иновации за по-удобен живот
Бъдещето е на една ръка разстояние. Но за изобретатели, за дизайнери и за практичните хора на науката...
Жените в живота на Васил Левски
Едва ли има друга личност в българската история, обвита с толкова светъл ореол като Васил Левски. За...
Детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото
Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата...
10 причини да обичаме есента
Първата е: Есента е цветна! Независимо, дали защото всяко листо е като цвете, ярко и неповторимо,...
6 известни личности с диагноза "Паркинсон"
"Болест на Паркинсон", както е коректно да се обозначава, е дегенеративно неврологично заболяване. Преди...
Тази любов. Така бурна. Така крехка. Така нежна. И безнадеждна
Тази любов Така бурна Така крехка Така нежна И безнадеждна Тази любов Хубава като деня Лоша...
Хайде да се влюбим!
Хайде да се влюбим Като в детска жмичка... Крием се... Играем своята игричка. Толкова гореща... Толкова...
Най-красивият кон на света - Ахал Теке
Конете са великолепни животни и всеки кон е спиращо дъха съчетание от физическо присъствие, характер...
Пещери в сърцето на Родопите II: Дяволското гърло
В Ягодинската пещера се запознавам с много приятна компания, която отива към Дяволското гърло. Това е...
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет....
Любими стихове за зимата
Зимна вечер Навън е вятър, тъмно, влажно. Дъждът плющи във нощний мрак и сякаш някой там челяк в...
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II
Панорамната обиколка с автобуса минава по най-високите пътища на острова. Така успяваме да се насладим...
Домът на душата
Душата ми е дом с отворени врати - за канени и за неканени, за носещи цветя, за идващи от сметището...
Историята на легендарния „Шанел” № 5
Прословутият парфюм "Шанел № 5" е признат за най-знаменитият аромат на XX век. И въпреки, че носи авангардният...
Виното и любовта като отпечатък на страстта
Замислен поглед пред календара. Планирамe, обмислямe, заграждамe дати. Нижат се празник след празник...
2014 година - нашите търсения определят какви сме
В края на годината всички правим своите малки и големи лични равносметки. Всички класираме постигнатото,...
"Душата ми е неспокойна, мътна, няма"
Прокоба Усещам някога в кръвта си тъмна сила, едно предчувствие, което се обажда в сърцето ми...
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook