Коледа – смирение или безмислено коледно пазаруване?

На 25 декември християните в цял свят честват Рождество Христово. Това е най-големият църковен празник за католиците и протестантите в света и вторият най-голям църковен празник за източноправославните християни.

С какво днес свързваме този празник?

Попитайте децата си, близки, колеги и приятели какво е за тях Коледа. Почти съм сигурна, че ще получите един и същ отговор – безбройни лъскави реклами на храни, напитки, дрехи и всякакви подаръци, огромни плакати на усмихнатия белобрад старец, носещ подаръци. Ако тръгнете да се разхождате по главната улица на вашето населено място ще бъдете заобиколени от примамливи сергии с ароматни кебапчета, канички вино, весели коледни песни, танци и пр.

За много хора дните преди Коледа създават настроение, празнична еуфория, приятното усещане за предстоящите весели празници, свързани със срещи с любими хора, много подаръци, изненади, отрупани трапези с храна и напитки. Ежедневно по новините слушаме за промоции, специални цени и коледни намаления на нужни и ненужни вещи. Всички търговски вериги, малки магазинчета и квартални бакалии очакват с нетърпение коледните празници, защото към тях се изсипват лавинообразни опашки от жадни за пазаруване хора. И в какво се превръща Коледа – пазаруване, пазаруване и пак пазаруване. Това само и единствено показва консуматорския дух на нашето общество.

Малко от нас се замислят и забелязват тъжните очи на децата, чиито родители не могат да си позволят скъпи и дори каквито и да е подаръци. За тези, които нямат подслон, топлина, храна, майчина ласка, Коледа сигурно е най-тъжният ден. Улисани в масовата суматоха и мания за пазаруване ние сякаш забравяме, че това е денят на Раждането на Спасителя. И точно дните преди Коледа са времето, в което трябва да си припомним легендата за раждането на Исус

Майката на Исус, Мария заедно със своя съпруг Йосиф, потомък на Давидовия род, вървят към Витлеем от Назарет, родното място на Йосиф. През това време римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в Римската империя, в която се намира и Палестина. Йосиф и Мария не могат да намерят свободно място в странноприемницата и са принудени да отседнат в една пещера извън града, където пастирите затварят овцете. Именно на това място става Раждането на Исус. В мига на Рождеството необикновена светлина пламва в небето, явява се ангел и той съобщава новината на стоящите наоколо пастири, че е дошъл Спасителят. Пастирите от Витлеем са и пърлите хора, които се покланят на Бога – Син. Според притчата с раждането си Христос носи частица от светостта на небесния мир. С неговото Рождество настъпва и началото на нова ера.

Не всички от нас са вярващи или религиозни. Не всички от нас вярват истински, че това действително се е случило. Дали Раждането на Христос е реалност или е част от някаква легенда, именно то- Рождеството е в основата на коледните празници, а не главоломното пазаруване от страна на жадните за консумация хора.

Не е ли Коледа време, в което просто да се замислим – с какво можем наистина да направим близките си , а и тези, които наистина имат нужда, щастливи? Дали лъскавият подарък е по-важен да зарадва някого или топлата дума, приятелски протегнатата ръка? Богатата , претрупана трапеза ли ни прави по-щастливи или скромната такава, но споделена с хора, които наистина ни дават топлина, уют, спокойствие и душевен мир. Замисляме ли се в дните преди Коледа колко хора в света ще си легнат гладни. Колко деца няма да получат не само подарък от дядо Коледа, но и топла храна, топлина, а дори и родителска ласка, защото няма кой да им я даде. И как се чувстват всички тези хора и най-вече деца на фона на заливащите ни отвсякъде реклами и лъскави примамки?

Не е ли по-добре на Коледа вместо да ставаме част от всеобщия консуматорски хор да запалим свещичка и се помолим за по-добри предстоящи дни за нас и хората край нас, да дадем късче хляб на тези, които имат нужда, да дарим от това, което имаме в повече на нуждаещите се.

Не е ли по-пълен нашият празник, когато споделим от това, което имаме в повече с тези, които нямат. Няма ли да сме по-щастливи ако вместо подарък получим усмивката, на някой, когото сме зарадвали. И не е ли по-добре, ако по-често, а не само на празниците се сещаме за нещата от живота, които ни правят щастливи, а те са любовта, вярата, надеждата, грижата и помощта за тези, които нямат, а не купищата дрехи, бижута, уреди, с които понякога безмислено и ненужно пълним домовете си.