Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!"


"Другоселец", Йордан Йовков

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Всички бяха си турили чисти ризи с широки бели ръкави, спираха се и гледаха насам, гледаха нататък. И как няма да гледат? Трева е поникнало и на камък. Такава зеленина е навън, че и в кръчмата като си седи човек, пред очите му играят зелени кръгове.

Още от вратата някои извикаха: „Доброутро!“ — но не бързаха да седнат, защото сред кръчмата беше се изправил Йови и разправяше:

— Ходих навсякъде аз. Бях и на Мимерлика, и на Дурасийския път. Бе, брате, то едни ниви станали, да им се ненагледаш. Ръжта е висока колкото боя ми. От нощешния дъжд малко са полегнали, но ще се изправят, като пекне слънце. Хеле твойта зимница, бай Алекси — обърна се той към кмета, — дето е на Чатърлъка, здраве й кажи.

— И аз имам зимница там, тя как е, Йове?

— И тя е хубава, бай Миале. Всички са хубави.

— Йови право казва — обади се дядо Иван. — храните са добри. Никой не мой каза отнапреж, че е негово, щото е сял, докато не го тури в хамбаря си, ама ако е рекъл господ, голям спор и берекет ще бъде таз година. Трябва пазене само. Затуй знаеш ли какво ще ти кажа на тебе, кмете, Алексе, я чуй…

Други говореха на кмета и дядо Иван трябваше да почака.

— А чуй, Алексе — започна той отново, — да кажеш там на твойте чиновници, на поляците де, да пазят добре. Нямат работа в село, в къра да вървят.

— Знам, дядо Иване, знам. Казах им. Хората претендират, рекох, или ще пазите добре, или ви уволнявам на общо основание. Да си отваряте очите, рекох, улови ли се някой добитък в нивите — право в капана. И глоба.

— Не глоба, а бой, бой. Чуваш ли, Алексе?

— Холан, дядо Иване, много си лош. А що не кажеш на твойте овчери, все у нивята се увират.

— Кой? Аз? Мойте овчери? Ти да си знаеш устата, чу ли! Мойте овчери! Бе я са виж ти, себе си виж, два наполеона имаш да ми даваш от толкоз време, а още не ми си ги дал. Магаре такова. Мойте овчери…

— Не се карайте! — намеси се кметът. — Стоене, ти си млад, потрай. Дядо Иване, не се ядосвай. Слушайте какво ще ви кажа: аз съм кмет. Аз, тъй да се рече, съм облечен в ризата на закона и знам какво правя. Не ща никой да ме учи. Отсега нататък, казвам ви го, улови ли се някой в нивите, бил той овчар, бил говедар, наш, ваш — все едно. Глоба на общо основание. Тъй да го знайте.

Не бяха пили още, затуй и разпрата утихна лесно. Почти пиян беше само Торашко каменарят, който беше дошел най-рано. Неговата къща беше близо — горе на баира. Едно време Торашко беше се заловил да копае наоколо, за да поразширочи двора си, защото нямаше накъде другаде, „Боря се с баира!“ — казваше той. Но на това място излезе хубав камък и Торашко се залови за каменарство. Около къщата му винаги имаше сега струпан камък, готов за продан. Тия камари приличаха на дувари, на крепост. Затуй и Торашко казваше: „Не ща да знам никого, ей! Аз живея в Порт Артур!“ Но той казваше туй, когато биваше пиян, и го изговаряше: „Аз живея в Портартър!“

Сега Торашко още мълчеше. Докато беше траяла препирнята, той внимателно беше слушал всички. С никого не беше съгласен, никого не смяташе за прав. Но той си имаше ред в пиянството и още не беше дошла минутата да говори. Сега само слушаше и, най-много, изглеждаше гневно и продължително ту тоя, ту оня, като че искаше да каже: „Бе аз ще ви дам да разберете, ама да са здрави предните зъби!“ От яд чукаше силно по масата и искаше още ракия.

Разговорът в кръчмата утихна и се раздроби. На една страна кметът и някои близки негови хора приказваха за политика.

— Драган пак отишел в града. Щял да се оплаква на началника, искал да касира избора.

— Ами, да има да зима.

— Доходяла жена му у нас. Не зная, рекла, какво ще правим с наш Драгана, ще си изгуби ума с тия селски работи. Скача, рекла, в съня си и вика: „Касация!“

Всички се засмяха.

— Касация! — викал. Питала жена ми: „Бульо Марийо, рекла, що е туй касация?“

— А тя?

— Рекла й: „Хайде, хайде! Нека той виси по кръчмите, нека не си гледа работата, че касация не, ами съвсем ще я закъсате!“

Пак се засмяха високо. След туй кметът се понаведе, поогледа се и ниско зашепна нещо.

На друга маса дядо Иван, забравил вече кавгата, разказваше:

— Не думай тъй, Миале, днешният празник е голям. На днешния ден св. цар Костадин и царица Елена намерили честния кръст. Същия, на който е бил разпънат Исус Христос. Хаджи Злати, като си доде от Божигроб, донесе ей такова парченце от него, от честния кръст, малко, колкото една трохичка. Аз бях дете тогаз, ама го видях: черно едно дърво, като кюмюр. Помага за всичко.

— Помага, вятър.

— Е и ти, Миале. Откога стана такъв протестантин!

Дядо Иван се засмя и запуши с дългото си тръстено цигаре.

В кръчмата влезе Илия, полският пазач с преметната на рамо кримка, висок, изгорял от слънцето, и от него сякаш полъхна нещо от зелените ниви. Като видя, че кметът е вътре, Илия се повърна и тозчас вкара пред себе си един непознат селянин.

— Гуспудин кмете! — гръмна силният му глас. — Ей го тоя: улових го, че пасе коня си в нивите. В ичимика на Татар Христа го улових, до лозята.

Разговорите изведнъж секнаха. Всички се обърнаха и погледнаха непознатия: беше дребен човек, дрипаво облечен. По носията се познаваше, че е другоселец. Едното му око имаше беличко вътре и го правеше кривоглед.

— Чуваш ли, кмете, чуваш ли! — завика дядо Иван. — Аз какво ти разправях тебе…

— В моя ичимик ли бил, кайш, Илия? — попита Татар Христо. — В моя ичимик, а?

Той стана, измъкна се иззад масата и изглеждаше уж спокоен, но изведнъж се спусна връз другоселеца.

— Бе вий какви хора сте бе! Как тъй ша влезеш в чужда нива, да тъпчеш на човека стоката му, мъката му? Кой си ти? Какъв си? Хайдук!

Почервенял, с издути жили на шията, с изпъкнали сини очи, Татар Христо беше дигнал юмрук над другоселеца и само дето не го удряше още.

— Удри го, удри го! — викаше дядо Иван.

— Я чакайте! — извика кметът. — Тук закон има. Бай Христо, седни си на мястото. Ти защо си влязъл в нивата? — обърна се той към другоселеца.

— Не бе, гуспудин кмете, не съм влязъл. Кончето ми е болно. Спрех се на пътя, на самия крайчец на нивата. Чакай, рекох, да видя дали ще посегне да яде, защото, когато добитъкът е болен, не яде. И не яде. Нито един класчец не откъсна…

— Лъже, гуспудин кмете! — извика Илия и отвисоко, като орел, изгледа другоселеца. — Лъже, сред нивата беше.

— Глоба! — каза кметът. — Сто лева глоба. Хайде, давай парите още сега.

— Сто лева! Че отде ще ги зема… Сто лева! Сиромах човек съм, нямам. Сто лева!

— Илия, я го обискирай! Виж колко пари има.

Но преди да посегне Илия, другоселецът сам бръкна в пояса си, извади синя, вехта кесия, навървена на гайтан и вързана на шията му, забърка в нея бавно, с мъка. Като че сега забелязаха, че там, дето бяха ръцете му, по изтърканата му антерия имаше кръпки. Ръцете му трепереха, извади огниво, кремък, извади една банкнота от двайсет лева, сгъната на четири, няколко дребни пари, копчета.

Изведнъж стана нещо неочаквано. Торашко скочи, бутна масата пред себе си и извика:

— Оставете човека бе! Какви хора сте вий!

Че беше пиян, пиян беше. Стана, позалитна, спусна се към другоселеца, сложи ръце на раменете му, прегърна го и заплака:

— Ох, братко, братко! От тебе ли намериха да искат пари, братко!

И го целуна по едната буза, после по другата. След туй мина, седна на мястото си и повече нищо не каза.

В кръчмата стана съвсем тихо. Никой не продума. Само дядо Иван, без да гледа някого, промърмори под носа си:

— Хм… ша го цалува пък… Юда!

Кметът се обади:

— Остави го, Илия. Хайде тоя път ти прощаваме, но друг път, да знаеш, прошка няма.

Не беше успял другоселецът да прибере кесията си, разтреперан сега от радост, както доскоро трепереше от страх, когато някой извика отвън:

— На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!

Другоселецът чу и веднага изскочи навън. Всички излязоха подир него. До кръчмата имаше каруца и конят, както беше впрегнат, лежеше на земята. Право беше казал човекът, че конят му бил болен. Спуснаха се всички да помагат. Уловиха коня кой за крак, кой за опашка, кой за глава и го изправиха. Какъвто беше господарят, такава беше и стоката му: кончето беше слабо, дребно, с разрошена козина. Изправи се, но едва се държеше на краката си. Очите му бяха тъмни, замъглени, сякаш слепи.

Един през други, като се трупаха наоколо и викаха, селяните даваха най-различни съвети. Дядо Иван каза, че добичето изглежда да е подуто и затуй не ще е зле да му се даде малко английска сол. Друг каза, че е настинало и трябва да се поразтрие. Тозчас Татар Христо сграби от земята стиска сено и започна да търка животното по корема, по гърба, навред. Търка го дотогаз, докато сам се умори и изпоти. Добичето като че се посъвзе.

— Метни му сега нещо на гърба и го поразведи — каза кметът. — Ще му мине, недей бра грижа. Развеждай го, не го оставяй да стои на едно място.

И като се обърна към Илия, кметът каза:

— Тичай у нас. Кажи да ти дадат малко хляб, малко сирене, па дай го на човека да си похапне.

Кметът се прибра в кръчмата, Влязоха след него и селяните. Другоселецът остана сам и започна да развежда коня си.

Стана пладне, някои селяни си ходиха в къщи, някои — не. Никой не обръщаше внимание на другоселеца. А той все развеждаше коня си, от час на час загрижен повече, че добичето не отива на добре.

Мръкна се. Гъстият листак на овошките потъмня, поляните и нивите вече не се виждаха. На нея страна, над черния гръб на баира, изгряха звезди. Топло беше.

Кончето повече не можа да стои на краката си и легна до каруцата. Другоселецът стоеше до него в тъмнината. На каруцата хлябът тъй стоеше, както бяха му го донесли. По улиците никой вече не минаваше, само в кръчмата светеше, там свиреше гайда, чуваше се как играят ръченица. По едно време излезе Торашко каменарят, погледна към другоселеца, но нито го видя, нито го позна. Торашко политна насам-нататък и извика:

— Не ща да знам никого! Аз живея в Портартър!

И тъй като беше отминал напред повече, отколкото трябваше, той се повърна и пое из улицата, която водеше към баира.

Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Двете царици Теодора в живота на цар Иван Александър
· Дивите коне на Исландия
· Най-красивият кон на света - Ахал Теке
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
· Едно кафе за душата ти....
Четвъртък
19
Май 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Анастасия Димитрова основава първото училище за момичета
Анастасия Димитрова е сред онези знайни и незнайни жени, народни будителки, които оставят ярка диря в...
Светът се променя чрез твоя пример, а не чрез твоето мнение.
Светът се променя чрез твоя пример, а не чрез твоето мнение....
Влюбването е онази необходимост за промяна
Ставаме склонни да се влюбим, когато в живота ни има нужда от промяна. Първо назрява очакването, после...
Любовна лирика I - Шели, Байрон, Бърнс
"Философия на любовта" Шели Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете...
Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни...
Женската зиморничавост – каприз или физиология
Зимата идва. И заедно с нея започва битката за дистанцинното на климатика или копчето на радиатора. Сега,...
Защо сватбената рокля е бяла?
Въпреки че съвременната традиция повелява бялото, слонова кост и бежовото да са основни цветове на сватбената...
Народните будители: Христо Ботев
"Няма "власт" над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото...
Български учени направиха бира без глутен
Български учени от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) разработиха безглутенова...
Нели Червенушева - велик преводачески труд от любов към киното
Коя е Нели Червенушева? Името на тази дама е непознато на много хора, но гласът й определено връща в...
Не се моли за лесен живот, а за сили да се справиш с трудния
Не се моли за лесен живот, а за сили да се справиш с трудния. ...
"Спасова могила" - Елин Пелин
Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му...
Не позволявай дребни хора...
Не позволявай дребни хора да те убедят, че мечтите ти са твърде големи...
Филмът "Танцът на пингвините" - пътуване към себе си
Понякога човек трябва да не преследва мечтите си, а да ги остави те сами да дойдат при него - казва Теодосий...
Как лисичето се влюби и хитринките си изгуби
Живее в близката гора едно лисиче - кокетно, пухкаво, нали си е момиче. Очите му от хитринки блещукат,...
Саркастични коледни пожелания
Тази Коледа реших да спестя за вино и пратих картички само на истински приятели! Друго няма да получиш...
Зимна нощ - Борис Пастернак
Метеше зима над света, навред метеше. И свещ гореше във нощта, и свещ гореше. И както лете трепкащ...
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед - един от онези празни откъм събития промеждутъци...
Притча за факирът и кобрата
Живял някога в Индия един факир, който прекарал трийсет години в неподвижно състояние и медитация, с...
Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато...
Честит рожден ден, Митко Щерев!
Кой ме смути със странен глас? Кой ме гори във сън студен? Един монах, една жена. Една любов, една...
Чуждото его
погалих Егото с ръка... срещу косъма зарових пръсти и видях в очите му ...вина! кристална... чиста...и...
Забравена песен
Аз знаех една песен. Трябва да е било много отдавна, още в детинството ми, защото не помня вече нито...
Умирането, в което има живот
И най-красивите откъснати цветя свършват Така. Умират. Евентуално може да си отглеждаш в саксия/градина...
Как да остаряваме красиво
Всяко поколение има своята мъдрост, всеки човек - своята истина за живота. Със съветите е така - склонни...
Коледни пости - Ден 10:
Притча за трите сита.
В ден 10 от постите няма да ви занимавам с готвене, а ще ви дам тема за размисъл. Постите са безсмислени,...
Посткросинг или "Мило непознато другарче..."
„Мило непознато другарче....“ С тези думи са започвали писмата на моите родители към непознатите другарчета...
1 октомври - почитаме св. Йоан Кукузел
Св. Йоан Кукузел, наричан още Ангелогласния, е приет у нас за покровител на певците, музикантите и всички,...
Жените и ориентирането ни в пространството
Губите се в непознати градове, трудно се ориентирате по карта, не можете да намерите колата си в големите...
Райко Алексиев: „Народ ли е, без демагогия не се привлича.“
1. „Попитали коня каква е разликата между конете и хората: – Разликата е там, че нас ни яздят и ни...
Любовна лирика IV - Бенедети, Неруда, Гутиерес
Защото те имам и те нямам Марио Бендети Защото те имам и те нямам защото те мисля защото нощта...
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
Готвенето помогнало на човек да развие мозъка си
Готвенето е помогнало на човека да развие мозъка си и е допринесло за възникването на религиите и културата,...
Лате арт - изкуството да рисуваш върху кафе
Сигурно сте виждали онези красиви рисунки върху кафе, които ви пожелават "Добро утро!" от монитора на...
Защо вървенето е най-добрата медитация
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния...
Отдалечаване на въздуха
Отзвъняваше лятото с бавни лилави камбани - звук след звук от невидими църкви и вървяхме из дългия...
Пристрастени ли сте към четенето - 20 отговора "да"
1. Когато сте потънали в роман, постоянно си обещавате: „Тази глава е последна за днес”, но после само...
Едно кафе за душата ти....
Вървиш си с чаша кафе в ръка и изведнъж някой минава и те бута, а кафето ти се разлива навсякъде. -...
В Барселона дни преди Коледа
Ако този дядо Коледа ви се струва форма на някаква гавра, не бързайте със заключенията. Всъщност е част...
Кое е най-студеното място във Вселената?
Не, не е Северния Полюс. Най-студеното известно място във Вселената е вътре в мъглявината Бумеранг....
Откриха нови страници от “Малкият принц”
В Париж са открити непубликувани страници от романа „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това...
Този, който те утешава...
Не се заблуждавай, че този, който те утешава, живее безметежно сред прости и нежни думи. В живота...
Страната на 1001 нощ - V. Есауира и полезно за Мароко
Есауира – вечната люлка на изкуството Край широкия плаж на градчето сред вълните се виждат сърфисти....
Сънувал-несънувал
Сънувал-несънувал първа среща разделял-неразделял своя сън, една любов на прага те посреща, но истинската...
Орел и гълъб - Йохан Волфганг Гьоте
Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го стрела И скършва устрема му смел. Той...
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим....
"Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
"Докато стоеха сред виелиците и ветровете, тези пастири всъщност проветряваха себе си. Всяка една птица...
Пазаруване от дивана - I
В стремителният ритъм на съвременния живот почти не остава време за разходки по магазините. В такава...
Порнографията – от зората на човечеството до днес - II
С бурното развитие на техниката настъпва и нов разцвет на „неприличните изображения”. Всяко ново изобретение...
Когато макове танцуват
Когато макове танцуват, с нежен морски бриз, в миг цветни пеперудите ликуват, родили се от гъсеничен...
Малката нула
Имаше една Нула кръгла като О, тя не беше сторила никому зло, но тъй като нямаше стойност, горката, щом...
Прегръдката - разтвори се в света на любовта
Прегръдката е най-близкото докосване между хората. Не целувката, не сексът - протегнатите ръце насреща...
Коледа – смирение или безмислено коледно пазаруване?
На 25 декември християните в цял свят честват Рождество Христово. Това е най-големият църковен празник...
Какво научих в университета?
Колко е хубаво да знаеш нещо важно и полезно, колко е ненужно да знаеш всичко. Да бъда невидима,...
На тази дата: Българската жена получава право на глас
На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват. В дотогава действащия изборен...
Пръстен
За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката,...
"Оксфорд" обяви думата на 2018 г.
Университетското издателство "Оксфорд", което свързваме не само с речника, но и огромна лингвистична...
Не знаем цялата история
Преди много, много време в едно индианско селище живеел старец, който имал чудно красив кон. Нямало човек...
Френсис Бейкън: "Човек може толкова, колкото знае."
"В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати. "Знание и могъщество е едно...
Приказка
Написах приказка една. Как: сама построих кули и замъци, сама убих триглава ламя, сама села запалвах,...
Не задържай щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж Свободата да не бъдеш нещастен. ...
Четири сезона с поезията на Петя Дубарова
Пролет Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната...
Време за път... и стягане на багажа
„ - Нали взе фотоапарата? - Мислех, че ти си го направил...” Подобен диалог често може да се чуе...
Няколко идеи за малка детска книжка
Приказката за лека нощ е стара традиция. Вероятно кратки чудновати историйки преди лягане са слушали...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook