Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Благословение


Шарл Бодлер (9 април 1821 г. - 31 август 1867 г.)


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
И щом по волята на силите върховни
яви се и Поетът на тоя скръбен свят,
към бога милостив с проклятия греховни
изплашената майка юмруци сви от яд:

„О, по-добре да бях родила змии в ада,
отколкото да кърмя достойното за смях!
Проклет да е часът на кратката наслада,
когато в свойто лоно възмездие засях.

Понеже мен избра, една между жените,
да бъда срам, погнуса за своя клет съпруг
и няма как в пещта да хвърля — сред главните —
като писмо любовно и този урод тук,

ще сторя вместо мен гнева ти да изпита
оръдието жалко на твоите злини:
така ще скърша аз издънката превита,
че чумавите клони не ще раззелени!“

И с пяна на уста, от злоба заслепена
за целите предвечни и пътя ни към тях,
сама разпали тя в бездънната Геена
една свещена клада за майчиния грях.

Но Ангел бди — незрим и с обич непрестанна!
От слънце е пияно нещастното дете
и всеки залък сух за него става манна,
и глътките оскъдни — амброзия са те.

То тича с вятъра, то с облака говори
и с песен се опива по кръстния си път;
като на волна птичка сред горските простори
през сълзи му се радва и следва го Духът.

Обича всички то, но гледат го с боязън,
или пък настървени от кроткия му нрав,
изпробват свойта злост на клетника белязан —
да зърнат нови мъки по образа болнав.

И в хляба пепел, и във виното му храчки
примесват — дар нечестен за чистата уста;
където мине то — избързват с нервни крачки,
каквото да докосне — захвърлят го в прахта.

Жена му вдига глас над уличната врява:
„О, щом боготвори ме за дивните черти,
приемам участта с кумир да ме сравнява,
но за това е длъжен и мен да позлати.

Ще се опивам от тамян, от нард и миро,
от коленопреклонност, от вино и от плът:
в това сърце, за мен готово да примира,
божествените тръпки ще оскверни смехът.

Щом почне този фарс нелеп да ми досажда,
аз ще протегна крехки и силни, зли ръце
и с нокти — ноктите на Харпия! — от жажда
аз път ще си проправя до мъжкото сърце.

То, птица тръпнеща от страх, в надежда сетна
ще чака да го сграбча, обляно в топла кръв,
и на любимата си котка да го метна —
дано и тя накрая насити свойта стръв!…“

Към Небесата — там съзира трон сияен! —
Поетът чист издига ръцете си с копнеж
и светлият му дух с отблясъка безкраен
от него скрива ада на яростната гмеж:

— Благословен бъди за мъките ни, Боже —
за нашите пороци един божествен лек,
най-хубав и най-чист балсам, от който може
пресвята сласт да пламне у силния човек.

Аз знам, в редиците на войнството свято
ще сложиш и Поета след земните тегла,
от теб поканен е и той на празненствата
от твоите Престоли, Господства, Начала.

Знам, благородството е в болката прикрита
ни този свят, ни адът не ще го окове;
и знам — венецът ми мистичен се изплита
от всичките епохи, от всички светове.

Но и богатствата на древната Палмира,
и перлите в морето, най-редкият метал —
макар и твоята ръка да ги събира! —
какво са пред венеца, за който съм мечтал;

пречиста светлина, ще бъде той извлечен
от святото горнило на първите лъчи,
да видят всички, че сред блясъка му вечен
огледала невзрачни са смъртните очи!


Шарл Бодлер е един от най-влиятелните френски поети на 19. век, критик и преводач. Наричат го "баща на модерния критицизъм". Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен, под влияние на Едгар Алън По, формират движението на френските декаденти от 19. век. Книгата на Бодлер "Цветя на злото" (1857) е вероятно най-значителната поетична колекция, публикувана в Европа през 19. век, оказала силно влияние на следващите поколения поети, а "Малки поеми в проза" (1868) е най-успешният и новаторски ранен експеримент върху поетична проза за времето.

Бодлер е преобладаващо поет на града, а илюзорната безнравственост, с която е окачествявана неговата поезия, разкрива всъщност чувствителността на един дълбоко морален дух. Краткият му бурен живот е изпълнен с драми и конфликти - от финансови катастрофи до преследване за непристойност и богохулство заради някои от творбите му, забранени за публикуване във Франция до 1949 г.

Дълго след неговата смърт мнозина го критикуват като певец на порока и тъмните страни на живота, но други го виждат като поет на съвременната цивилизация, който се обръща към хората от следващия 20 век.

Източник на биографията: Liternet.bg
Превод на стиховете: Кирил Кадийски
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Поезията ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Намерих те – морето те донесе, послание в бутилка си за мен..."
· В понеделник ще е късно...
· Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Поезията ·
Четвъртък
22
Февруари 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как селфито на една рядка маймуна създаде правен прецедент
Така популярното напоследък "селфи" създаде прецедент в областта на авторски права и засегна пряко една...
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
Когато започнах да се обичам...
Вероятно много от нас се сещат само за комедийния образ, който прекрасните филми на Чарли Чаплин е оставил...
Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!
„Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко...
Вино - в моята ръка и сега...
Виното се пие на точното място и в точното време. В моята ръка. И сега!...
Петнистото езеро в Канада
Петнистото езеро е уникален природен феномен, който привлича любителите на природата от цял свят. ...
"Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли"
Аз, който не избягах от Помпей Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли. Земната люлка в пустотата...
Къщата не е същата, откакто ти си тръгна
Къщата не е същата, откакто ти си тръгна. Печката е ядосана - тя ме обвинява. Телевизорът отчаяно се...
Откриванетото на Америка като кулинарна революция
Едва ли някои се съмнява, че Откриването на Америка завинаги преобръща историята на Европа – политическата,...
Емилиян Станев: "Към всичко подхождай с любов"
"Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи..." "Съветвам те да не се шегуваш с...
Черните периоди в живота понякога се превръщат в писти за излитане
Черните периоди в живота понякога се превръщат в писти за излитане. ...
Берлин – модерен град с много история II
В Берлин видях, как изглежда визуално демокрация в действие, колкото и това да звучи клиширано. На огромен...
Баба Тонка Обретенова - несломимата сила на българската жена
"Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам...
Исабел Алиенде: "Аз съм покрита с горди белези."
“Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.” Коя е Исабел Алиенде? “Този...
Спаначена крем супа
Тази супа може да има много вариации. Ако не са пости, какъвто е случаят, може да се сервира със заквасена...
Пътят към Възкресението, разказан в картините на великите майстори
Великите майстори в изобразителното изкуство често са интерперетирали сцени от Бибилията в картините...
Какво усещаме с езика си
Човек познава множество вкусове. Но когато казваме, че нещо е вкусно, всъщност говорим по-скоро за неговия...
14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
Международният ден на кръводарителя - 14 юни, е ден, в който световната общественост изразява своята...
Рейки – могат ли ръцете да лекуват?
Учението Рейки е от онези съкровища на Изтока, към които ние, живеещите по на Запад, посрещаме със скептицизъм....
24 май - Ден на славянската просвета и култура
24 май е един от най-светлите български национални празници. На тази дата честваме Деня на славянската...
Сънувах сън
Сънувах сън... Бях някъде във храм безлюден, тих, без никакъв народ. Сред здрача блед под храмовия...
Пърл Бък: “Само любовта може да събуди любов"
Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от глад. Пърл Сидънстрайкър...
Пържола с шоколад
Последният път, когато срещнах тази метафора, тя беше използвана като синоним на "манджа с грозде" т.е...
Хана Аренд: "Подготвяй се за най-лошото, очаквай най-доброто, приемай което дойде"
"И най-радикалните революции ще се превърнат в консервативни в деня след революцията." "Прошката е...
Любовта не се променя
"Любовта е еднаква за всички ли? – попитах. - Това е депресиращо." Той се замисли над това. "Мисля,...
Най-добрите снимки за 2019 г. според сп. "Нешънъл Джиографик"
Престижното списание, което ежегодно провежда и фотографски конкурс, излъчи най-добрите снимки в трите...
Очарованието на кристалите
„Имало едно време...”. Не, това не е приказка. Сега обаче, ако имаме нужда от приказка, нека измислим...
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния...
Благи думи за Благовещение: "За дъщеря ми...за мен ти си всичко"
За мен ти си всичко, а щом погледна в очите ти, виждам изцяло нов свят, безкраен като галактика! Мария...
Понякога тъгата е толкова голяма
Понякога тъгата е толкова голяма, че нито един от доказаните начини за справяне не помагат срещу нея....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook