Благословение

И щом по волята на силите върховни
яви се и Поетът на тоя скръбен свят,
към бога милостив с проклятия греховни
изплашената майка юмруци сви от яд:

„О, по-добре да бях родила змии в ада,
отколкото да кърмя достойното за смях!
Проклет да е часът на кратката наслада,
когато в свойто лоно възмездие засях.

Понеже мен избра, една между жените,
да бъда срам, погнуса за своя клет съпруг
и няма как в пещта да хвърля — сред главните —
като писмо любовно и този урод тук,

ще сторя вместо мен гнева ти да изпита
оръдието жалко на твоите злини:
така ще скърша аз издънката превита,
че чумавите клони не ще раззелени!“

И с пяна на уста, от злоба заслепена
за целите предвечни и пътя ни към тях,
сама разпали тя в бездънната Геена
една свещена клада за майчиния грях.

Но Ангел бди — незрим и с обич непрестанна!
От слънце е пияно нещастното дете
и всеки залък сух за него става манна,
и глътките оскъдни — амброзия са те.

То тича с вятъра, то с облака говори
и с песен се опива по кръстния си път;
като на волна птичка сред горските простори
през сълзи му се радва и следва го Духът.

Обича всички то, но гледат го с боязън,
или пък настървени от кроткия му нрав,
изпробват свойта злост на клетника белязан —
да зърнат нови мъки по образа болнав.

И в хляба пепел, и във виното му храчки
примесват — дар нечестен за чистата уста;
където мине то — избързват с нервни крачки,
каквото да докосне — захвърлят го в прахта.

Жена му вдига глас над уличната врява:
„О, щом боготвори ме за дивните черти,
приемам участта с кумир да ме сравнява,
но за това е длъжен и мен да позлати.

Ще се опивам от тамян, от нард и миро,
от коленопреклонност, от вино и от плът:
в това сърце, за мен готово да примира,
божествените тръпки ще оскверни смехът.

Щом почне този фарс нелеп да ми досажда,
аз ще протегна крехки и силни, зли ръце
и с нокти — ноктите на Харпия! — от жажда
аз път ще си проправя до мъжкото сърце.

То, птица тръпнеща от страх, в надежда сетна
ще чака да го сграбча, обляно в топла кръв,
и на любимата си котка да го метна —
дано и тя накрая насити свойта стръв!…“

Към Небесата — там съзира трон сияен! —
Поетът чист издига ръцете си с копнеж
и светлият му дух с отблясъка безкраен
от него скрива ада на яростната гмеж:

— Благословен бъди за мъките ни, Боже —
за нашите пороци един божествен лек,
най-хубав и най-чист балсам, от който може
пресвята сласт да пламне у силния човек.

Аз знам, в редиците на войнството свято
ще сложиш и Поета след земните тегла,
от теб поканен е и той на празненствата
от твоите Престоли, Господства, Начала.

Знам, благородството е в болката прикрита
ни този свят, ни адът не ще го окове;
и знам — венецът ми мистичен се изплита
от всичките епохи, от всички светове.

Но и богатствата на древната Палмира,
и перлите в морето, най-редкият метал —
макар и твоята ръка да ги събира! —
какво са пред венеца, за който съм мечтал;

пречиста светлина, ще бъде той извлечен
от святото горнило на първите лъчи,
да видят всички, че сред блясъка му вечен
огледала невзрачни са смъртните очи!


Шарл Бодлер е един от най-влиятелните френски поети на 19. век, критик и преводач. Наричат го "баща на модерния критицизъм". Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен, под влияние на Едгар Алън По, формират движението на френските декаденти от 19. век. Книгата на Бодлер "Цветя на злото" (1857) е вероятно най-значителната поетична колекция, публикувана в Европа през 19. век, оказала силно влияние на следващите поколения поети, а "Малки поеми в проза" (1868) е най-успешният и новаторски ранен експеримент върху поетична проза за времето.

Бодлер е преобладаващо поет на града, а илюзорната безнравственост, с която е окачествявана неговата поезия, разкрива всъщност чувствителността на един дълбоко морален дух. Краткият му бурен живот е изпълнен с драми и конфликти - от финансови катастрофи до преследване за непристойност и богохулство заради някои от творбите му, забранени за публикуване във Франция до 1949 г.

Дълго след неговата смърт мнозина го критикуват като певец на порока и тъмните страни на живота, но други го виждат като поет на съвременната цивилизация, който се обръща към хората от следващия 20 век.

Източник на биографията: Liternet.bg
Превод на стиховете: Кирил Кадийски