Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Орли


Разказ на Ангел Каралийчев


Ангел Каралийчев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Повя и зелените ливади зашумяха като облаци. Две бели глухарчета се завъртяха из въздуха. Учудено се спряха над откосите, поеха към кладенеца и си захортуваха. Отсреща, над големия синор, нивите заплакнаха жълти снаги. Окъснелите кадънки порониха лист.

Жельо се опря на косата и загледа Каля: много е хубава. Туй лято тя е като пукната ябълкова пъпка. И гръдта й наедря. Едвам я удържа елечето. Плод. Нейната кожа, ожурена от вятъра и слънцето, потъмня. Ръцете й заякнаха. Да не му е буля... Жельо я гледаше как сръчно вилечи сеното, запретнала поли, пипнала двурогата дрянова вила. Как се гънеше под измокрената от пот риза младият гъвкав стан.

Каля усети погледа му и се обърна изведнъж. По разведреното й лице заигра лек смях. Жельо наведе очи, бръкна в пояса си, извади черната табакера, сви цигара и дълго цъка с огнивото. Като глухарче, като въздишка излезе от устата му бяло тютюнево кълбо.

Една голяма синя сянка бърже мина по откосите, през вилеците и потъна сред сребърния върбов листак. Подир нея още по-бърже се втурна втора.

Каля сложи ръка на чело, повдигна очи: два орли се гонеха по небето.

- Жельо, виж!

- Кое?

- Горе: орел и орлица. Гонят се.

- Кой знае, може и двете да са мъжки.

- Не са.

- Че ти де знаеш?

- По крилата: на орела са по-големи.

Жельо дълго гледа двете птици, които се бяха подгонили по вишното небе, и сякаш чу задъхания мах на крилата им. Буля му се протегна.

- Ох! Ожъднях.

- Да ида да напълня бъкела.

- Иди, ама не се май.

Жельо тръгна към колата.

- Чувай, Жельо, бърже! Горя. Чувай какво ще ти кажа: да бяхме двамата с тебе орли... да имахме двамката криле и да се понесем над ливадите. Като вятъра. Аз ще съм орлицата. Можеш ли ме стигна, орльо? Ай, можеш ли? Я ме погледни в очите! Досрамя го. И туй ми било мъж. Пеленаче!

Жельо дигна очи: какво искаш?

- Тръгвай де, жадна изгорях. Какво се потриваш? Лъжа те, че можеш ти да бъдеш орел!

Жельо наведе глава, откачи бъкела от ритлата, слезе към брега и потъна сред върбалака. Когато се наведе над кладенчето, нагреба с шъпа студена вода и наплиска пламналото си чело. Сърцето му силно туптеше. Какво искаше буля му?

Ожъдняла е. Трепери. Опасна жена.

- Я ме погледни в очите!

Нейните очи. Зелени като дълбокия вир пред дядовата Пейова воденица. Горят със затаен пламък. Сякаш стара омайница й беше дала да пие паничка с девет билки, брани от самодивското хорище, и тя, когото погледнеше, омагьосваше го. А може и тъй да е. Де да я знаеш баба Рада - майка й. Казват, че я виждали гола да ходи из нивята. Гърмели подире й - куршум не я лови. Месеца в кринче снемала. А тетьо й - Къньо циганина - кой знае откъде го е довял вятърът в Змейово. Дошъл една пролет и се главил ратай у дяда Ивана Хаджията. Заработил онзи циганин - не могат да го спрат. Много му споряло. А неделен ден, като пипнел гъдулката, младо и старо разигравал. Малко била крива дясната му ръка и една нощ, като забягнал с дядовата Иванова дъщеря, на всичките змейовчани докривяло. Не се вдигнал никой да го гони, защото криворъкият циганин знаел да върти хубаво и лъка, и ножа. Поели из делиорманските гори и три години не се чули, не се видели.

На четвъртото лято змейовски гурбетчии минали през равна Добруджа и на поляната край едно село спрели пред някакъв цигански катун. Отбили се и що да видят: дядовият Иванов зет кове вехти кринчета и до него едно зеленооко циганче. Откъм реката се задала една циганка със стомна: Рада, дядовата Иванова. Проводил им хабер Хаджията да се върнат в Змейово, да му целунат ръка: щял да им прости. И те се прибрали. Довели и циганчето с шарени гащички и зелени очи. То било Каля. Измили го. Запретнал се дядо поп, кръстил го. Жельо го помни мускуривото.

Подир девет години се отърси оная ми ти лична мома, по която луди полудяха ергените. Че кога се е минала нощ без бой на нейната седянка? За нейното цвете вечер по кладенците нож вадеха. Късмет била на Жельовия батьо...



Слънцето го посрещна на ливадата, блесна в очите му и мокрото му чело изведнъж изсъхна.

Каля пое бъкела, вдигна очи, опъна гръд. Заиграха червените обички по страните й. Засмука. Овлажняха засъхналите й устни. Жельо се обърна, наведе се, взе косата. Ръцете му трепереха като старешки.

Някъде по синьото небе се виеха двата орли. И може очите на орлицата да са зелени. Както е замахнал криле големият - ще връхлети да я удари - и двете птици, замаяни от обич, ще паднат като камъни в жълтата ръж.

Да може и той като орела! Забравил беше Жельо, че тя е батьова му невяста и че батьо му трепереше прашинка да не падне отгоре й, забравил беше, че носи на големия си пръст жълт бакърен пръстен - дар от батя му.

Вятърът пееше над ливадите. Косата пееше. Сините цветове падаха разбъркани, издъхваха. Големият чер бивол, издигнал глава зад купите, гледаше към далечната Черкювска гора. И пред очите на косача се въртяха сините цветчета, едрите рамене на Каля и гърбът на черния бивол. Косата съскаше, тревата падаше изнемощяла.

Не може ли довечера? Нощ когато падне над селото и щурците запеят? Не може ли Жельо да я измъкне през отвореното прозорче, изпод ръката на батя си, както спи. Да я преметне на белия кон и да го съшиба:

- Хой!

Ще лавнат кучетата, ще пръпнат уплашените кокошки по сливите и докато вдигнат олелия, той ще потъне в дълбоката Черкювска гора, дето тропотът на конските копита ще угасне в меката трева. Цяла нощ ще летят на месечина и на сутринта, когато небето се зачерви, той ще спре на една полянка и ще снеме зашеметената си буля на росната морава. Там, на полянката, дето някога нейният баща е разпъвал окърпения катун. Конят ще иде да пасе, а той ще се наведе да види как горят в зори зелените й очи и ще я прегърне, както орелът орлицата.

Конят нека пасе росен!

- Жельо! Жельооо!

Занесеният косач се сепна.

- Тичай насам!

- Какво има?

- Зъм! Тичай де! Олеле, мале, какъв голям! Жельо пусна косата и се втурна. Прескочи откосите, грабна вилата, която буля му беше изтървала.

- Де го? - облещи се косачът.

- Ей там. Източи се в лозинака. Голям, голям като вилата. Слезе под синора! Ела подире ми!

Нагазиха до пояс в некосената ливада. Бърже ги лъхна гореща вълна. Упоителен дъх на билки и цветя.

- Полекичка. Тук гледай. По гърба му има черни точки.

Жельо се наведе, разгъна тревата, затършува.

- Няма.

- Ела подире ми по-надоле, там, където сеното е над гърди... Там трябва да се е скрил... Че ела де!

И тя, като се обърна, погледна го, прошумя и се скри сред високото сено.

Жельо я настигна покорно. Цялата му снага беше изтръпнала. Сърцето му биеше като барабан.

- Къде?

- Тука.

И двамата се озърнаха наоколо. Изведнъж Жельо се хвърли и я сграби. Сборичкаха се и паднаха задъхани в сеното. Каля разтвори широко очи, опъна здравите си гърди, протегна ръце да го блъсне. Жельо я обхвана през раменете и тя се отпусна. Чу се затаен шепот.

- Какво правиш, батьо ти оре зад върбичките?

- Нека.

- Луд ли си?

- Луд!

И той потъна в зеления шум на сеното, в зеления пламък на очите, които го гледаха замаяни.

Един зелен щурец затрака тихичко над тях. Големите ливади угаснаха. Двата сини орли ги нямаше на небето. Те бяха паднали в меката жълта ръж.

снимка: www.sbwanderer.blogspot.bg

Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Сряда
31
Май 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Влюбването е онази необходимост за промяна
Ставаме склонни да се влюбим, когато в живота ни има нужда от промяна. Първо назрява очакването, после...
Петнистото езеро в Канада
Петнистото езеро е уникален природен феномен, който привлича любителите на природата от цял свят. ...
Всичко, което съм отлагал...
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си....
Предизвикателство от Hera.bg "Искам да ти кажа..." до една истинска Жена
Ако има точно време и място, за да кажеш топли и вълнуващи думи за жената, оставила огромна или малка,...
10 юни - Световен ден на ар нуво
Световният ден на стила ар нуво (World Art Nouveau Day - WAND) е събитие, посветено на този стил в изобразителното...
10% от живота е това, което се случва
10% от живота е това, което се случва. Останалите 90% - начинът, по който реагираме...
Редки фотографии на известни личности и моменти в историята
Те са млади, те са известни или все още не са, те са се познавали...Редки фотографии на известни личности,...
Продавач на надежда
Ако можех да имам едно магазинче със две полички , бих продавал ... познайте какво ? - Надежда ! Надежда...
Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни...
През какво да преминем избира Съдбата
През какво да преминем избира Съдбата. Но как да преминем избираме Ние....
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
За една година
Научих се да бързам бавно. Пътувам – винаги към вкъщи. Усмивките деля по равно. Мечтите и тъгата –...
Отиде си колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес
На 87 години на 17.4.2014 година почина Габриел Гарсия Маркес един от най-известните писатели, представител...
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време....
Ода за блондинките
Вечната тема. Почти като тази за яйцето и кокошката. И макар никой учен все още да не се е произнесъл...
Когато започваш пътуване
Когато започваш пътуване, не търси съвет от този, който не е напускал дома си. ...
Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - I
Виргиния Казарина е щастлив човек. Тя е сбъднала детската си мечта и е станала балерина. Танцува от 5...
"...Друга няма по-сладка думица от мама"
Рокличката пак съдрана Месечинко виторога, светлолика, дяволита, що ме гледаш толкоз строго? Да...
10 любими мисли на Херман Хесе
"Мразейки някого, ти мразиш в него нещо от онова, което го има и в теб самия. Това, което го няма в нас,...
Англичанките и техните шапки
Всяка нация има своята емблематична шапка. В Русия това са ушанките, във Франция-баретите, а в Англия,...
Любов и вино, вино и любов
Виното и любовта са наистина необикновена двойка. Свързват ги толкова много неща, че дори и тези, които...
Пол Остър: "Всеки човек е автор на собствения си живот."
"Винаги се чувствам стимулиран да откривам нови примери за собствените си предразсъдъци и глупост, да...
Търсете своите хора
Търсете хора, които са страстни, силни и щастливи Те са като звездите, ако не вдигнеш глава, няма...
Едит Пиаф: "Без любов сме нищо."
"Пеенето е начин да избягаш. Това е друг свят. Аз вече не съм на Земята." "Не ме е грижа какво казват...
Тайнственият Араму Муру
Почти всички сме чували за така наречените енергийни места на нашата планета. Върху тези територии са...
Франсис Бърнет: „Имаш ли градина, имаш и бъдеще. Имаш ли бъдеще, значи си жив.“
„Ако погледнеш по правилния начин, ще видиш, че целият свят е градина.“ „Просто се дръж. Удивително...
Жан-Жак Русо: "Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."
"Коя мъдрост е по-велика от добротата!?" "Всеки човек, който не работи, е негодник." "Мъжете всякога...
Прегръдката - разтвори се в света на любовта
Прегръдката е най-близкото докосване между хората. Не целувката, не сексът - протегнатите ръце насреща...
Внимание, опасен трафик! - I
Трафикът на хора е организираната престъпност, която се развива с най-бързи темпове. Над 32 милиарда...
Любопитство, откривателство...
Любопитство, откривателство, проучване на нови територии са неща, които може да ни изглеждат премного...
Винаги ще има още една възможност
"Лудост е, да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото...
За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо
За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да добиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещ...
До Барселона и обратно…
Ден 1 – 20 август Когато пътуваш нанякъде за повече време, се налага понякога да приготвяш багаж....
Забравена песен
Аз знаех една песен. Трябва да е било много отдавна, още в детинството ми, защото не помня вече нито...
Дино Будзати – „Напразни покани“
Бих искал да дойдеш при мен някоя зимна нощ и притиснати един до друг да се взираме през прозорците в...
"...Аз бях принуден да се изолирам, да живея самотен живота си"
"О, вие, хора, които мислите или казвате, че съм злобен, твърдоглав или мизантроп, колко сте несправедливи...
Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
"Дори и да откъснеш всички цветя на света, не можеш да спреш пролетта." е казал Пабло Неруда. Много...
Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
Малко неточно определят Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър елементи,...
18 юни - Световен ден на филателията
18 юни е Световен ден на филателията. На този ден през 1926 г. в Париж е основана Международната организация...
Отиде си Валери Петров
На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров....
Най-гледаното в Youtube за 2014 година
След като Google ни показа как ще запомни годината според това, както сме търсили, време е и YouTube...
Клара Бартън - основателката на Американския червен кръст
Клариса „Клара” Харлоу Бартън посвещава живота си на хуманитарна дейност за благополучието на другите....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook