Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Орли


Разказ на Ангел Каралийчев


Ангел Каралийчев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Повя и зелените ливади зашумяха като облаци. Две бели глухарчета се завъртяха из въздуха. Учудено се спряха над откосите, поеха към кладенеца и си захортуваха. Отсреща, над големия синор, нивите заплакнаха жълти снаги. Окъснелите кадънки порониха лист.

Жельо се опря на косата и загледа Каля: много е хубава. Туй лято тя е като пукната ябълкова пъпка. И гръдта й наедря. Едвам я удържа елечето. Плод. Нейната кожа, ожурена от вятъра и слънцето, потъмня. Ръцете й заякнаха. Да не му е буля... Жельо я гледаше как сръчно вилечи сеното, запретнала поли, пипнала двурогата дрянова вила. Как се гънеше под измокрената от пот риза младият гъвкав стан.

Каля усети погледа му и се обърна изведнъж. По разведреното й лице заигра лек смях. Жельо наведе очи, бръкна в пояса си, извади черната табакера, сви цигара и дълго цъка с огнивото. Като глухарче, като въздишка излезе от устата му бяло тютюнево кълбо.

Една голяма синя сянка бърже мина по откосите, през вилеците и потъна сред сребърния върбов листак. Подир нея още по-бърже се втурна втора.

Каля сложи ръка на чело, повдигна очи: два орли се гонеха по небето.

- Жельо, виж!

- Кое?

- Горе: орел и орлица. Гонят се.

- Кой знае, може и двете да са мъжки.

- Не са.

- Че ти де знаеш?

- По крилата: на орела са по-големи.

Жельо дълго гледа двете птици, които се бяха подгонили по вишното небе, и сякаш чу задъхания мах на крилата им. Буля му се протегна.

- Ох! Ожъднях.

- Да ида да напълня бъкела.

- Иди, ама не се май.

Жельо тръгна към колата.

- Чувай, Жельо, бърже! Горя. Чувай какво ще ти кажа: да бяхме двамата с тебе орли... да имахме двамката криле и да се понесем над ливадите. Като вятъра. Аз ще съм орлицата. Можеш ли ме стигна, орльо? Ай, можеш ли? Я ме погледни в очите! Досрамя го. И туй ми било мъж. Пеленаче!

Жельо дигна очи: какво искаш?

- Тръгвай де, жадна изгорях. Какво се потриваш? Лъжа те, че можеш ти да бъдеш орел!

Жельо наведе глава, откачи бъкела от ритлата, слезе към брега и потъна сред върбалака. Когато се наведе над кладенчето, нагреба с шъпа студена вода и наплиска пламналото си чело. Сърцето му силно туптеше. Какво искаше буля му?

Ожъдняла е. Трепери. Опасна жена.

- Я ме погледни в очите!

Нейните очи. Зелени като дълбокия вир пред дядовата Пейова воденица. Горят със затаен пламък. Сякаш стара омайница й беше дала да пие паничка с девет билки, брани от самодивското хорище, и тя, когото погледнеше, омагьосваше го. А може и тъй да е. Де да я знаеш баба Рада - майка й. Казват, че я виждали гола да ходи из нивята. Гърмели подире й - куршум не я лови. Месеца в кринче снемала. А тетьо й - Къньо циганина - кой знае откъде го е довял вятърът в Змейово. Дошъл една пролет и се главил ратай у дяда Ивана Хаджията. Заработил онзи циганин - не могат да го спрат. Много му споряло. А неделен ден, като пипнел гъдулката, младо и старо разигравал. Малко била крива дясната му ръка и една нощ, като забягнал с дядовата Иванова дъщеря, на всичките змейовчани докривяло. Не се вдигнал никой да го гони, защото криворъкият циганин знаел да върти хубаво и лъка, и ножа. Поели из делиорманските гори и три години не се чули, не се видели.

На четвъртото лято змейовски гурбетчии минали през равна Добруджа и на поляната край едно село спрели пред някакъв цигански катун. Отбили се и що да видят: дядовият Иванов зет кове вехти кринчета и до него едно зеленооко циганче. Откъм реката се задала една циганка със стомна: Рада, дядовата Иванова. Проводил им хабер Хаджията да се върнат в Змейово, да му целунат ръка: щял да им прости. И те се прибрали. Довели и циганчето с шарени гащички и зелени очи. То било Каля. Измили го. Запретнал се дядо поп, кръстил го. Жельо го помни мускуривото.

Подир девет години се отърси оная ми ти лична мома, по която луди полудяха ергените. Че кога се е минала нощ без бой на нейната седянка? За нейното цвете вечер по кладенците нож вадеха. Късмет била на Жельовия батьо...



Слънцето го посрещна на ливадата, блесна в очите му и мокрото му чело изведнъж изсъхна.

Каля пое бъкела, вдигна очи, опъна гръд. Заиграха червените обички по страните й. Засмука. Овлажняха засъхналите й устни. Жельо се обърна, наведе се, взе косата. Ръцете му трепереха като старешки.

Някъде по синьото небе се виеха двата орли. И може очите на орлицата да са зелени. Както е замахнал криле големият - ще връхлети да я удари - и двете птици, замаяни от обич, ще паднат като камъни в жълтата ръж.

Да може и той като орела! Забравил беше Жельо, че тя е батьова му невяста и че батьо му трепереше прашинка да не падне отгоре й, забравил беше, че носи на големия си пръст жълт бакърен пръстен - дар от батя му.

Вятърът пееше над ливадите. Косата пееше. Сините цветове падаха разбъркани, издъхваха. Големият чер бивол, издигнал глава зад купите, гледаше към далечната Черкювска гора. И пред очите на косача се въртяха сините цветчета, едрите рамене на Каля и гърбът на черния бивол. Косата съскаше, тревата падаше изнемощяла.

Не може ли довечера? Нощ когато падне над селото и щурците запеят? Не може ли Жельо да я измъкне през отвореното прозорче, изпод ръката на батя си, както спи. Да я преметне на белия кон и да го съшиба:

- Хой!

Ще лавнат кучетата, ще пръпнат уплашените кокошки по сливите и докато вдигнат олелия, той ще потъне в дълбоката Черкювска гора, дето тропотът на конските копита ще угасне в меката трева. Цяла нощ ще летят на месечина и на сутринта, когато небето се зачерви, той ще спре на една полянка и ще снеме зашеметената си буля на росната морава. Там, на полянката, дето някога нейният баща е разпъвал окърпения катун. Конят ще иде да пасе, а той ще се наведе да види как горят в зори зелените й очи и ще я прегърне, както орелът орлицата.

Конят нека пасе росен!

- Жельо! Жельооо!

Занесеният косач се сепна.

- Тичай насам!

- Какво има?

- Зъм! Тичай де! Олеле, мале, какъв голям! Жельо пусна косата и се втурна. Прескочи откосите, грабна вилата, която буля му беше изтървала.

- Де го? - облещи се косачът.

- Ей там. Източи се в лозинака. Голям, голям като вилата. Слезе под синора! Ела подире ми!

Нагазиха до пояс в некосената ливада. Бърже ги лъхна гореща вълна. Упоителен дъх на билки и цветя.

- Полекичка. Тук гледай. По гърба му има черни точки.

Жельо се наведе, разгъна тревата, затършува.

- Няма.

- Ела подире ми по-надоле, там, където сеното е над гърди... Там трябва да се е скрил... Че ела де!

И тя, като се обърна, погледна го, прошумя и се скри сред високото сено.

Жельо я настигна покорно. Цялата му снага беше изтръпнала. Сърцето му биеше като барабан.

- Къде?

- Тука.

И двамата се озърнаха наоколо. Изведнъж Жельо се хвърли и я сграби. Сборичкаха се и паднаха задъхани в сеното. Каля разтвори широко очи, опъна здравите си гърди, протегна ръце да го блъсне. Жельо я обхвана през раменете и тя се отпусна. Чу се затаен шепот.

- Какво правиш, батьо ти оре зад върбичките?

- Нека.

- Луд ли си?

- Луд!

И той потъна в зеления шум на сеното, в зеления пламък на очите, които го гледаха замаяни.

Един зелен щурец затрака тихичко над тях. Големите ливади угаснаха. Двата сини орли ги нямаше на небето. Те бяха паднали в меката жълта ръж.

снимка: www.sbwanderer.blogspot.bg

Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо да си мил може да се окаже по-важно от външния вид
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Събота
14
Юни 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти, човеко с голямо име!"
Господ с награда дари ме - да те имам и зова по име, когато болен, обезверен или омерзен съм, благодаря...
Любовта. Практиката създава майстора
По пътеката на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без доводи. Обичам те такъв, какъвто...
Най-красивата извивка на жената е нейната усмивка
Най-красивата извивка на жената е нейната усмивка....
Назад във времето
След прекрасния проект на Ирина Уернинг - Назад в бъдещето, изглежда много хора са се запалили да пресъздадат...
Вик в тишината
Вятър иде от земята - август бавно се руши. Спят на сенките стадата със слънчасали души. Сури хребети...
Най-студения град в света
Знаете ли кой е най-студения град в света? Това е Якутск, скъпоценната столица на Република Якутия, Русия....
Сънувах сън
Сънувах сън... Бях някъде във храм безлюден, тих, без никакъв народ. Сред здрача блед под храмовия...
Песен на мама за нейното малко момиче
Мъничка , мъничка моя, Весело зайченце, котенце мило В скута на мама сега се е свило, Твойта главичка...
Силвия Плат - „Ако не очакваш нищо от никого, не оставаш разочарован“
Или харесвам хората прекалено или не ги харесвам изобщо. Силвия Плат е американски поет, романист...
Последният голям бал в Европа - на династията Романови
През 1903 г. Романови, последна и най-дъло управлявала руската царска династия организира пищен бал с...
Традицията на коледните базари
Коледа е! Или поне скоро наближава. От една страна се борим със смесените чувства към една дълго отричана...
С и БЕЗ Любов
БОГАТСТВО без Любов прави човека АЛЧЕН. управлявано с Любов, прави човека ЩЕДЪР. ДЪЛГ без...
Секновение е! В народните представи изключително опасен празник
На 29 август се отбелязва Обсечене или Секновение. Според традиционните народни схващания на Секновение...
Забравените илюстрации на Салвадор Дали към "Алиса в страната на чудесата"
Салвадор Дали, известен и вече любимец на арт средите художник, се съгласява към края на 60-те да илюстрира...
Котките на тъгите
Зa дa зaбрaвят еднa връзкa, някои опитвaт безрaзборен секс, a aз опитaх безрaзборнa геогрaфия. Избирaх...
11 юли - Световен ден на населението
На 11 юли ООН отбелязва Световния ден на населението (World population day), иницииран през 1989 г. Повод...
Големият дизайнер Пако Рабан ни напусна
Големият дизайнер, парфюмерист и бизнесмен Пако Рабан почина на 88 години на 3 февруари 2023 г, съобщи...
Арчибалд Кронин – „Това е животът… да започнеш от начало, когато всичко е изгубено“
Човек трябва да отдава от време на време заслуженото и на чувствата си. Арчибалд Джоузеф Кронин е...
Бъди този приятел
Бъди приятелят, за когото си мечтал като дете. ...
Всеки трябва да остави нещо след себе си
"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина,...
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
Деца творят картички, за да спасят от самота възрастните в хосписите. Включи се и ти!
Коледа е специален момент за всеки от нас. За голяма част от хората в домовете за възрастни хора, хосписите,...
Ви(в)а Адриатика – III: Будва и остров „Св. Стефан”
Будва е най-оживеният и шумен черногорски курорт. Донякъде ми напомни за нашето Черноморие с множеството...
Защото цветята не стават за пиене...
Честит Свети ВаленВино! Защото не мога да пия цветя...
Часът на Земята 2012
Часът на Земята, една от най-мащабните акции, които обръщат внимание на проблема с опазването на околната...
Какво мислят децата за любовта?
Децата са същества, които имат мнение по всички въпроси. Те размишляват за нещата от живота с не по-...
"Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли"
Аз, който не избягах от Помпей Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли. Земната люлка в пустотата...
Фридрих Ницше: "Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен."
"Две неща иска истинският мъж: опасност и игра. Затова и търси жената като най-опасната играчка." "Човекът...
Дежавю – тайнственият феномен II
Кога се появяват спомените от бъдещето Дежавюто е непредвидимо, но в същото време в появата му има ясна...
Марсала - цветът на 2015 г.
Всяка година престижният институт "Пантон" (Pantone Color Institute) обявява кой цвят ще властва през...
Човек има две ръце
Човек има две ръце. С едната да помогне на себе си, втората - да протегне на друг...
Малката пчеличка – чудо на природата II
За нас, представители на ненаучните среди, но твърди почитатели на малките раирани насекоми, остава да...
Бягство
Не бе различна нашата любов отиваше си връщаше се пак заедно с полуспуснати клепачи с една усмивка...
Притча за критиката
В Индия имало един много известен майстор-художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за...
Saudade
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове....
Защо се интересуваме от живота на известните?
Телевизията, списанията и вестниците непрекъснато ни заливат с пикантни подробности от живота на известните....
За всяка минута гняв...
За всяка минута гняв губим 60 секунди щастие....
Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
Екатерина Каравелова е учителка, преводачка, активистка за правата на жените, обществена деятелка и основателка...
Христос воскресе, приятели!
Христос воскресе, приятели! Бъдете здрави и пазете любовта помежду си! Честит Великден!...
Лате арт - изкуството да рисуваш върху кафе
Сигурно сте виждали онези красиви рисунки върху кафе, които ви пожелават "Добро утро!" от монитора на...
Пътят към Възкресението, разказан в картините на великите майстори
Великите майстори в изобразителното изкуство често са интерперетирали сцени от Бибилията в картините...
Въображение без граници в чудния свят на Александър Янсон
Александър Янсон (Alexander Jansson) е шведски илюстратор, дигитален артист и художник. Той създава магичен...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook