Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Орли


Разказ на Ангел Каралийчев


Ангел Каралийчев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Повя и зелените ливади зашумяха като облаци. Две бели глухарчета се завъртяха из въздуха. Учудено се спряха над откосите, поеха към кладенеца и си захортуваха. Отсреща, над големия синор, нивите заплакнаха жълти снаги. Окъснелите кадънки порониха лист.

Жельо се опря на косата и загледа Каля: много е хубава. Туй лято тя е като пукната ябълкова пъпка. И гръдта й наедря. Едвам я удържа елечето. Плод. Нейната кожа, ожурена от вятъра и слънцето, потъмня. Ръцете й заякнаха. Да не му е буля... Жельо я гледаше как сръчно вилечи сеното, запретнала поли, пипнала двурогата дрянова вила. Как се гънеше под измокрената от пот риза младият гъвкав стан.

Каля усети погледа му и се обърна изведнъж. По разведреното й лице заигра лек смях. Жельо наведе очи, бръкна в пояса си, извади черната табакера, сви цигара и дълго цъка с огнивото. Като глухарче, като въздишка излезе от устата му бяло тютюнево кълбо.

Една голяма синя сянка бърже мина по откосите, през вилеците и потъна сред сребърния върбов листак. Подир нея още по-бърже се втурна втора.

Каля сложи ръка на чело, повдигна очи: два орли се гонеха по небето.

- Жельо, виж!

- Кое?

- Горе: орел и орлица. Гонят се.

- Кой знае, може и двете да са мъжки.

- Не са.

- Че ти де знаеш?

- По крилата: на орела са по-големи.

Жельо дълго гледа двете птици, които се бяха подгонили по вишното небе, и сякаш чу задъхания мах на крилата им. Буля му се протегна.

- Ох! Ожъднях.

- Да ида да напълня бъкела.

- Иди, ама не се май.

Жельо тръгна към колата.

- Чувай, Жельо, бърже! Горя. Чувай какво ще ти кажа: да бяхме двамата с тебе орли... да имахме двамката криле и да се понесем над ливадите. Като вятъра. Аз ще съм орлицата. Можеш ли ме стигна, орльо? Ай, можеш ли? Я ме погледни в очите! Досрамя го. И туй ми било мъж. Пеленаче!

Жельо дигна очи: какво искаш?

- Тръгвай де, жадна изгорях. Какво се потриваш? Лъжа те, че можеш ти да бъдеш орел!

Жельо наведе глава, откачи бъкела от ритлата, слезе към брега и потъна сред върбалака. Когато се наведе над кладенчето, нагреба с шъпа студена вода и наплиска пламналото си чело. Сърцето му силно туптеше. Какво искаше буля му?

Ожъдняла е. Трепери. Опасна жена.

- Я ме погледни в очите!

Нейните очи. Зелени като дълбокия вир пред дядовата Пейова воденица. Горят със затаен пламък. Сякаш стара омайница й беше дала да пие паничка с девет билки, брани от самодивското хорище, и тя, когото погледнеше, омагьосваше го. А може и тъй да е. Де да я знаеш баба Рада - майка й. Казват, че я виждали гола да ходи из нивята. Гърмели подире й - куршум не я лови. Месеца в кринче снемала. А тетьо й - Къньо циганина - кой знае откъде го е довял вятърът в Змейово. Дошъл една пролет и се главил ратай у дяда Ивана Хаджията. Заработил онзи циганин - не могат да го спрат. Много му споряло. А неделен ден, като пипнел гъдулката, младо и старо разигравал. Малко била крива дясната му ръка и една нощ, като забягнал с дядовата Иванова дъщеря, на всичките змейовчани докривяло. Не се вдигнал никой да го гони, защото криворъкият циганин знаел да върти хубаво и лъка, и ножа. Поели из делиорманските гори и три години не се чули, не се видели.

На четвъртото лято змейовски гурбетчии минали през равна Добруджа и на поляната край едно село спрели пред някакъв цигански катун. Отбили се и що да видят: дядовият Иванов зет кове вехти кринчета и до него едно зеленооко циганче. Откъм реката се задала една циганка със стомна: Рада, дядовата Иванова. Проводил им хабер Хаджията да се върнат в Змейово, да му целунат ръка: щял да им прости. И те се прибрали. Довели и циганчето с шарени гащички и зелени очи. То било Каля. Измили го. Запретнал се дядо поп, кръстил го. Жельо го помни мускуривото.

Подир девет години се отърси оная ми ти лична мома, по която луди полудяха ергените. Че кога се е минала нощ без бой на нейната седянка? За нейното цвете вечер по кладенците нож вадеха. Късмет била на Жельовия батьо...



Слънцето го посрещна на ливадата, блесна в очите му и мокрото му чело изведнъж изсъхна.

Каля пое бъкела, вдигна очи, опъна гръд. Заиграха червените обички по страните й. Засмука. Овлажняха засъхналите й устни. Жельо се обърна, наведе се, взе косата. Ръцете му трепереха като старешки.

Някъде по синьото небе се виеха двата орли. И може очите на орлицата да са зелени. Както е замахнал криле големият - ще връхлети да я удари - и двете птици, замаяни от обич, ще паднат като камъни в жълтата ръж.

Да може и той като орела! Забравил беше Жельо, че тя е батьова му невяста и че батьо му трепереше прашинка да не падне отгоре й, забравил беше, че носи на големия си пръст жълт бакърен пръстен - дар от батя му.

Вятърът пееше над ливадите. Косата пееше. Сините цветове падаха разбъркани, издъхваха. Големият чер бивол, издигнал глава зад купите, гледаше към далечната Черкювска гора. И пред очите на косача се въртяха сините цветчета, едрите рамене на Каля и гърбът на черния бивол. Косата съскаше, тревата падаше изнемощяла.

Не може ли довечера? Нощ когато падне над селото и щурците запеят? Не може ли Жельо да я измъкне през отвореното прозорче, изпод ръката на батя си, както спи. Да я преметне на белия кон и да го съшиба:

- Хой!

Ще лавнат кучетата, ще пръпнат уплашените кокошки по сливите и докато вдигнат олелия, той ще потъне в дълбоката Черкювска гора, дето тропотът на конските копита ще угасне в меката трева. Цяла нощ ще летят на месечина и на сутринта, когато небето се зачерви, той ще спре на една полянка и ще снеме зашеметената си буля на росната морава. Там, на полянката, дето някога нейният баща е разпъвал окърпения катун. Конят ще иде да пасе, а той ще се наведе да види как горят в зори зелените й очи и ще я прегърне, както орелът орлицата.

Конят нека пасе росен!

- Жельо! Жельооо!

Занесеният косач се сепна.

- Тичай насам!

- Какво има?

- Зъм! Тичай де! Олеле, мале, какъв голям! Жельо пусна косата и се втурна. Прескочи откосите, грабна вилата, която буля му беше изтървала.

- Де го? - облещи се косачът.

- Ей там. Източи се в лозинака. Голям, голям като вилата. Слезе под синора! Ела подире ми!

Нагазиха до пояс в некосената ливада. Бърже ги лъхна гореща вълна. Упоителен дъх на билки и цветя.

- Полекичка. Тук гледай. По гърба му има черни точки.

Жельо се наведе, разгъна тревата, затършува.

- Няма.

- Ела подире ми по-надоле, там, където сеното е над гърди... Там трябва да се е скрил... Че ела де!

И тя, като се обърна, погледна го, прошумя и се скри сред високото сено.

Жельо я настигна покорно. Цялата му снага беше изтръпнала. Сърцето му биеше като барабан.

- Къде?

- Тука.

И двамата се озърнаха наоколо. Изведнъж Жельо се хвърли и я сграби. Сборичкаха се и паднаха задъхани в сеното. Каля разтвори широко очи, опъна здравите си гърди, протегна ръце да го блъсне. Жельо я обхвана през раменете и тя се отпусна. Чу се затаен шепот.

- Какво правиш, батьо ти оре зад върбичките?

- Нека.

- Луд ли си?

- Луд!

И той потъна в зеления шум на сеното, в зеления пламък на очите, които го гледаха замаяни.

Един зелен щурец затрака тихичко над тях. Големите ливади угаснаха. Двата сини орли ги нямаше на небето. Те бяха паднали в меката жълта ръж.

снимка: www.sbwanderer.blogspot.bg

Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 5 неща, които споделят хората в най-щастливите връзки
· Токсична връзка vs. труден период
· Защо да си мил може да се окаже по-важно от външния вид
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Събота
18
Април 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Четири сезона с поезията на Петя Дубарова
Пролет Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната...
ЗНАК!
Понякога чакаме само един знак от Вселената за да получим разбиране. И ако чакаш такъв. Това Е....
Българска гордост: Високото пеене от селата Долен и Сатовча в списъка на ЮНЕСКО (видео)
Високото пеене от селата Долен и Сатовча беше вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите...
"Моля ви, кажете ми истината: Има ли дядо Коледа?"
Как писмото на 8-годишната Вирджиния О'Хенлън се превръща в най-препечатваната вестникарска статия до...
По случай Мечкинден WWF разказва историята на спасеното мече Митко
Днес, 30 ноември, отбелязваме Мечкинден. Природозащитната организация WWF обръща специално внимание...
1
Всичко за щастливата домакиня
Признавам, не съм най-щастливата домакиня на света :) ...
Смелост е да седнеш и да слушаш
Смелост е да се изправиш и да говориш. Но смелост е да седнеш и да слушаш....
Красиво безтегловна ме намери
Красиво безтегловна ме намери, изпразнена от смисъл и от шум. Аха да литна с длани зажаднели за слънце...
Преброих годините си и открих...
"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега. Вече...
Българският и още 18 флага на други страни, направени от най-типичните в тях храни
Много често си служим със стереотипи, за да опишем някои нации. Германците били скучни и работливи, французите...
1
Интимността е свързана с истината
"Хората си мислят, че интимността е свързана със секса. Но интимността е свързана с истината. Когато...
Представиха първата кукла Барби със синдром на Даун
Компанията за играчки Mattel показа във вторник първата си кукла Барби, представляваща човек със синдром...
5 декември - Международен ден на доброволеца
Днес отбелязваме Международния ден на доброволеца. За първи път той се чества през 1985 г. по инициатива...
Из малка част от Югозападна България - II
На 7 км от Мелник въздига снага Роженският манастир. Неговата черква – „Свето Рождество Богородично”...
На открито
"Студено ли ти е?" - попита и във прегръдка ме зави. До тебе доверчиво свита, разцъфнах цяла... И...
1
Най-нежните филми за любовта
Най-добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
"Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва"
Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се...
4 юни - Международен ден за защита на децата, жертви на агресия
На 4 юни отбелязваме Международния ден за защита на децата, жертви на агресия. Най-несправедливото...
Силата на човек стои в мисълта, че някой някъде там го обича.
Силата на човек стои в мисълта, че някой някъде там го обича....
18 август - Международен ден на морските фарове
18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. Отбелязва се за първи път в...
1
Ще ти е трудно да изживееш мечтите си
Ще ти е трудно да изживееш мечтите си, ако си прекалено зает да изживяваш страховете си....
Заслужават ли си скъпите удоволствия
В живота си човек има най-често обикновени планове – да порасне, за да носи дрехите на мама или на тате,...
Мимолетността на Любовта
"Той се разочарова от любовта, защото тя всеки път беше мимолетна и рано или късно си отиваше. На...
Бледата синя точка - нашата Земя (видео)
От тази далечна гледна точка Земята може да не изглежда особено интересна. Но за нас тя е различна. Помислете...
"Глупаците" на Доньо Донев
„Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно,...
1
Честит 3 март!
Никой не избира къде да се роди. Нито в кое семейство. Може да избере например къде да живее и кои да...
Есенна орбита
О, как лудуват в есента дърветата с перчеми рижи!... И с неспокойните ята отлитат летните ми грижи....
11 декември - Световен ден на тангото
Националният ден на тангото се празнува в Аржентина на 11 декември. Тангото в киното - 6 велики кино...
Мики Маус стана герой във филм на ужасите
Трейлър за страшен филм, включващ маскиран убиец, облечен като Мики Маус, беше пуснат на 1 януари 2024...
"Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
"Докато стоеха сред виелиците и ветровете, тези пастири всъщност проветряваха себе си. Всяка една птица...
1
„Всички писатели са едни и същи – забравят хиляда добри ревюта и помня едно лошо.“
„Има прекалено много книги, които не съм прочел, прекалено много места, които не съм посетил и прекалено...
Манифест за провъзгласяване независимостта на България
Манифест за провъзгласяване независимостта на България е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908...
Фрида Кало - между черната котка и колибрито
Пъстра квадратна къща с кобалтово сини стени и тесни прозорци ни посреща на улица „Лондрес” 247 в квартал...
Лятно безвремие с акварелите на Лоран Парселие
Безкрайни летни следобеди, разточителна златна светлина, в която играят палави слънчеви зайчета...Танц...
Сватбена рокля на 120 години ще украси 11-тата булка в рода си
Сигурно е голямо улесенение за една току-що сгодена жена да знае със сигурност какво ще облече на сватбения...
1
Hera.bg на 3 години
8 октомври 2012 :) Днес навършваме 3 години. Благодарим ви! Продължаваме!...
Положителното в отрицателните температури
Термометърът показва под нулата, непроходими пътища и студ... Какво му е хубавото ще кажете вие. Да,...
Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
Красива инициатива „Поезия и проза на село – поспри се и прочети“, изненада жителите на село Паталеница...
Най-добрият подарък, който можеш да подариш е...
"Най-добрият подарък, който можеш да подариш е прегръдката – един размер пасва на всички и никой...
Жорж Сименон: "В живота няма престъпници, има само жертви."
„Давайки домашни упражнения, учителите се целят в учениците, но улучват родителите. „Всеки счита себе...
1
Как се празнува Великден по света - I
Всяка година милиони хора по света празнуват Великден. За православните християни това е най-светлият...
6 известни личности с диагноза "Паркинсон"
"Болест на Паркинсон", както е коректно да се обозначава, е дегенеративно неврологично заболяване. Преди...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook