Честит рожден ден, бабо
 Ако беше някъде назад във времето, днес щеше да е празник. С много усмивки, веселба и щастие. На една ниска холова масичка, в един блок, на края на града, вероятно щеше да има шпек салам, кашкавал, печено пиле, щяха да са извадени чашките от махагоновата секция. Днес баба Иванка има рожден ден.
От няколко години боледува на легло. Трябва да задраскам боледува и да напиша "си отива". По-точно е.
Умът й е заключен в лабиринт на миналото и настоящето. Там някъде среща майка си, не помни понякога дъщерите си, пита за Мартинчето или какво съм сготвила. Душата й криволичи по начупените кости, синините и раните от сриването на немощното й тяло, получило искрата на отминал спомен.
Обадих й се... да й честитя. Нахлуха спомени, живи... замириса ми на печени филийки - никога не изхвърляше хляб! После пък помахваше от малката тераса - така я помня... И пикници в гората. В гората. Стотици разходки до чешмите за вода. Не само пиеше, но и готвеше с вода от тези извори. Малки бели пухкави пантофки - мои, за мен, само, каза ми, че винаги, когато дойда ще ме чакат. Бабо... отдавна крачето ми е два пъти по-голямо. Или пък за Русалиите и обредите. Сушените сини сливи с костилка в книжна хартия. Във втория шкаф. Над него лукчета. Лютиви! Направо ми се препушва цигара от всички мисли... За първи път запалих пред нея. Тя не ме кореше. Само ми казваше, че не е хубаво и трябва да опитам да махна този навик. Искам да й кажа, че не пуша. Искам да ме разбере.
Честит рожден ден, бабо. Как си? Душата ми се стегна от едва прошепнатото "добре съм". Какво ли очаквам. Глупаво момиче. Аз уж вече съм голяма. Но аз наистина искам да знам как е. Наистина... Бабо...
Някак си винаги е била тиха, но там зад ъгълчето на кухненския шкаф или малкото фотьолче, днес нейн последен пристан, виждах огънчето в очите й. И само да се ядосаше! Тази тиха жена пламваше като да излееш масло в огин. И така бърже и притихваше. Възпитание.
Говореше рядко за себе си, за дядо. А когато й кажех, че помня как мием на чешмата вкусните ягоди, които гледаше дядо, бузите й се изчервяваха, сякаш не за ягоди, а за напиване на менци говоря.
Когато научих за смъртта на двете й деца, преди раждането на майка ми, даже не можех да осъзная какво означава това. А сега не мога още повече. Това е свръхсила.
Тази /не/обикновена жена е моята баба.
"- Бабо, обичам те, целувам те и те прегръщам много силно!
- И аз..." - а после тишината ме потапя в най-съкровената тъга. И любов.
Защо ви разказвам всичко това ли? Защото вярвам, че всяка изречена дума е като малка светулчица по пътечката на човешката душа. А баба... баба заслужава да получи, това което е дала. Светлина. |
Коментари
2017-07-10 #9  Райна Ценева поздравления за прекрасните думи, извиращи от сърцето.Да е светъл образа на баба ти, щом живее в душата ти.Радвам се, че има и такива добри души!
2017-07-10 #8  Инна Георгиева Здравей, Рая! Баба почина преди няколко години. Денят, в който пристигнах за погребението на другия ден... беше късно вечер. И една светулка ме посрещна. Никога няма да забравя този миг.
2017-07-07 #7  Рая Здравейте, Инна! Много се развълнувах и със сълзи на очи изчетох тази твоя съкровена статия! Благодаря от сърце! Да си спомним пак за нашите баби с любов и благодарност! И сега да благодаря на моята баба Райна/не е между нас/, която отгледа мен и моите две дъщери!
Поздрави...
2016-03-01 #6  Рос "Човешката душа е жива, докато има кой да я помни..." Да, много пъти!
2013-11-25 #5  Цвети Майка сънувала, че баба й поискала да й сготвя риба за рождения ден. Април станаха 10 години откак я няма. На 16 декември има рожден ден. Знам, че рядко се случва да се сънува умрял, и още по- рядко - той да поиска нещо. Така че, ще изпълня желанието й и ще я прелеем на масата...
2013-10-03 #4  Инна Георгиева Няма за какво да ми благодарите. С вашият кратък разказ ме поканихте да разбера нещо и за вашето семейство. Затова, че добрината, знанията и уменията, могат да бъдат предадени. И даже, че трябва да го правим. Сигурна съм, че учите вашияt внук на това.
2013-09-26 #3  laura скъпа Ина,много ти благодаря, че ме върна 35 години назад, примоята любима баба Дафина, която ме отгледа и МНОГО, СТРАШНО МНОГО ОБИЧАХ.Вече съм на 70,имам внук, но не минава ден да не си помисля за баба.Бабо, дано ме гледаш отгоре ,харесваш ли как отглеждам цветя в градинката ти?Бабите са най свидното нещо!!!! Благодаря ти още веднъж, ИНЧЕ!!!!!!!!!
2013-09-07 #2  Инна Георгиева Привет, Катя! На 30 съм, но надали има някаква връзка. Съгласна съм, че дядовците имат заслуги, но моите почти не ги помня, починали са прекалено рано. Дано е пример. Човешката душа е жива, докато има кой да я помни...
2013-09-06 #1  Катя Тази изповед, ме разчувства много.Не зная на колко години е внучката,впечатли ме.Малко са толкова признателни внуците на бабите и не само те,а и дядовците имат заслуги,поне в моето семейство е така.Да си жива и здрава момиче,признателността ти е голям пример за всички млади.
|
|
Неделя 26 Юни 2022 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
  Защо плуването се оказа "моето нещо"?
Колкото и хубава да е фигурата ти (или пък не толкова), идва момент, в който тя престава да работи като...
 Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност!
Лятото и без това разбира.
Сигурно не му е най-приятно
да повтаряте, че...
 Луис Сепулведа: "Никой не трябва да се срамува, че е щастлив."
"Във всеки град, в който спирах, се срещах със стари познати или правех опити да завържа нови приятелства....
 Милан Кундера: „Любовта или е безумна, или не е любов“
Не необходимостта, а тъкмо случайността е пълна с вълшебства.
Милан Кундера е чешки и френски...
 Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш....
 Теодор Ушев: "Артистите ни дадоха продукцията си безвъзмездно. Без хленчения"
Теодор Ушев, аниматор с десетки награди от последните си два филма - "Сляпата Вайша" и "Физика на тъгата",...
 Как се празнува Великден по света - II
Във Великобритания на Разпети петък се хапват малки хлебчета със стафиди и нарисуван кръст. Подобно на...
 Виждам те...
"Виждам те как водиш детето си на терапия, докато приятелите ти водят децата си на футбол и балет.
Виждам...
 Пътуването като терапия
Нещата, които са полезни за физическото ни здраве и благополучие, невинаги ни доставят вътрешно удовлетворение...
 Хората са като реките
Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества,...
 "Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република""
Бай Каравелов,
Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода",...
 Заключваха ме...
Заключваха ме - счупвах всяка брава,
не чувствах как вината в мен тече!
А в сянката ми девствено лилава
се...
|