Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Честит рожден ден, бабо



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Ако беше някъде назад във времето, днес щеше да е празник. С много усмивки, веселба и щастие. На една ниска холова масичка, в един блок, на края на града, вероятно щеше да има шпек салам, кашкавал, печено пиле, щяха да са извадени чашките от махагоновата секция. Днес баба Иванка има рожден ден.

От няколко години боледува на легло. Трябва да задраскам боледува и да напиша "си отива". По-точно е.
Умът й е заключен в лабиринт на миналото и настоящето. Там някъде среща майка си, не помни понякога дъщерите си, пита за Мартинчето или какво съм сготвила. Душата й криволичи по начупените кости, синините и раните от сриването на немощното й тяло, получило искрата на отминал спомен.

Обадих й се... да й честитя. Нахлуха спомени, живи... замириса ми на печени филийки - никога не изхвърляше хляб! После пък помахваше от малката тераса - така я помня... И пикници в гората. В гората. Стотици разходки до чешмите за вода. Не само пиеше, но и готвеше с вода от тези извори. Малки бели пухкави пантофки - мои, за мен, само, каза ми, че винаги, когато дойда ще ме чакат. Бабо... отдавна крачето ми е два пъти по-голямо. Или пък за Русалиите и обредите. Сушените сини сливи с костилка в книжна хартия. Във втория шкаф. Над него лукчета. Лютиви! Направо ми се препушва цигара от всички мисли... За първи път запалих пред нея. Тя не ме кореше. Само ми казваше, че не е хубаво и трябва да опитам да махна този навик. Искам да й кажа, че не пуша. Искам да ме разбере.

Честит рожден ден, бабо. Как си? Душата ми се стегна от едва прошепнатото "добре съм". Какво ли очаквам. Глупаво момиче. Аз уж вече съм голяма. Но аз наистина искам да знам как е. Наистина... Бабо...

Някак си винаги е била тиха, но там зад ъгълчето на кухненския шкаф или малкото фотьолче, днес нейн последен пристан, виждах огънчето в очите й. И само да се ядосаше! Тази тиха жена пламваше като да излееш масло в огин. И така бърже и притихваше. Възпитание.

Говореше рядко за себе си, за дядо. А когато й кажех, че помня как мием на чешмата вкусните ягоди, които гледаше дядо, бузите й се изчервяваха, сякаш не за ягоди, а за напиване на менци говоря.

Когато научих за смъртта на двете й деца, преди раждането на майка ми, даже не можех да осъзная какво означава това. А сега не мога още повече. Това е свръхсила.

Тази /не/обикновена жена е моята баба.

"- Бабо, обичам те, целувам те и те прегръщам много силно!
- И аз..." - а после тишината ме потапя в най-съкровената тъга. И любов.


Защо ви разказвам всичко това ли? Защото вярвам, че всяка изречена дума е като малка светулчица по пътечката на човешката душа. А баба... баба заслужава да получи, това което е дала. Светлина.
Коментари
2017-07-10 #9
Райна Ценева
поздравления за прекрасните думи, извиращи от сърцето.Да е светъл образа на баба ти, щом живее в душата ти.Радвам се, че има и такива добри души!
2017-07-10 #8
Инна Георгиева
Здравей, Рая! Баба почина преди няколко години. Денят, в който пристигнах за погребението на другия ден... беше късно вечер. И една светулка ме посрещна. Никога няма да забравя този миг.
2017-07-07 #7
Рая
Здравейте, Инна! Много се развълнувах и със сълзи на очи изчетох тази твоя съкровена статия! Благодаря от сърце! Да си спомним пак за нашите баби с любов и благодарност! И сега да благодаря на моята баба Райна/не е между нас/, която отгледа мен и моите две дъщери!
Поздрави...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
· "Правилният път"
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Защо да си мил може да се окаже по-важно от външния вид
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
Сряда
12
Февруари 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Манифест за провъзгласяване независимостта на България
Манифест за провъзгласяване независимостта на България е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908...
Александър Дюма-баща: "Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си."
Ние често пъти минаваме покрай щастието без да го видим, без да го погледнем...или ако сме го видели...
Hera.bg на две години
Днес (8 октомври 2011г.) Hera.bg празнува своята втора година в онлайн пространството. Честит рожден...
Джеръм К. Джеръм: "Да се обичаме един друг с най-обикновена, човешка, действена любов"
Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея. Не можеш да се наслаждаваш истински...
Защо розовото е за момиченца, а синьото - за момченца?
"Розовото е за момичета, а синьото - за момчета", винаги това са ни казвали. Но отразяват ли тези полови...
Благи думи за Благовещение: "Ти си, мамо, моята закрила"
Мила мамо, обичам те много. Благодаря ти, че се грижиш за мен. Винаги ми даваш вяра. Обичам те и това...
"Възраст" - Евтим Евтимов
Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Завържат ли се спорове горещо, полека да...
Искам да ти кажа: "Безотказно, без колебание, безусловно е до нас. Баба ми "
"Жената, която ми е помагала най-много, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943...
Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
Ерма Бомбек: "Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш...
Молитвата на св. Франциск
Господи, направи ме инструмент на своя мир, където има омраза, нека сея любов; където има рана – милост; където...
Ако се чудиш за бъдещето си...
Ако се чудиш какво ще е бъдещето - започни сам да го създаваш и ще знаеш...
Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем
„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook