Гневът и любовта

„Много по-добре е да изразяваме, отколкото да потискаме своите чувства. Гневът често е резултат на поредица неизразени чувства, които се трупат в нас и накрая експлоадират. В святата връзка ние смятаме, че част от нашата отговорност е постоянно да изразяваме искрените си чувства и да подкрепяме своя партньор в същото. Тогава общуването е толкова интензивно, че шансовете гневът да се натрупа в някой от нас намаляват.

Но дотогава трябва да разберем кои неща са истински. Назрее ли гняв, той трябва да бъде приет. Ако мислим, че партньорът няма да ни обича, ако се разсърдим, преставаме да бъдем честни и връзката със сигурност е обречена…

Гневът е болезнена тема за духовните търсачи. Мнозина не могат да проумеят гнева на Исус към сарафите в храма. Щом Исус е бил толкова чист, питат те, как е могъл да се ядоса? Но никой евреин или италианец не би имал проблем с тази сцена. Отстраняването на егото не е отстраняване на характера…

Между другото, това, че някой не изразява гнева си, не означава, че не изпитва такъв… Най-нездравословното нещо, което можете да направите с вашия гняв, е да отречете, че го имате…

Има начин да споделим своя гняв с хората, без да го изразяваме като нападка. Вместо да казвате, например: „Ти ме накара да се почувствам така“, кажете: „Чувствам се така. Не казвам, че ти ме накара да се чувствам така или че ти си виновен. Споделям го само като част от моето изцеление, за да се освободя от това чувство и да го превъзмогна. По този начин вие поемате отговорност за своите чувства и онова, което е било спор – или дори избегнато като неприятно – може да се превърне във важна част от целебната сила на взаимоотношенията…“

откъс от книгата на Мериън Уилямсън, „Завръщане към любовта“