Нели Червенушева - велик преводачески труд от любов към киното

Коя е Нели Червенушева? Името на тази дама е непознато на много хора, но гласът й определено връща в цяла епоха на нашата кинокултура. Но не, тя не е нито актриса, нито режисьор или сценарист, тя е преводачка. За няколко поколения кинолюбители - критици и обикновени зрители, тя е гласът на великото, класическо италианско кино. Фелини, Антониони, Скола, Моничели. Всичките тези 40 години във филмотечно кино "Одеон", когато тя превежда филми в малката си кабинка, на мига - симултанно, и с цялата страст на обикновен човек, влюбен в същото това кино зрител. И макар че е завършила Италианския лицей преди 1944 г. и продължава с Италианска филология след повратната година и в съвсем друга обстановка, тя дори не е стъпвала в Италия...

Малко се знае за Нели Червенушева. Но това е великият преводач - той оставя книгите, изговорените думи да говорят за труда му, за уменията. Защото преводът не е само пренос на информация от един език на друг. Той е връзката ни с другите, откриването на себе си, свободата да си другаде, да фантазираш за неща, които никога няма да видиш.

“Преводът е пренос на култура, на човекознание, на изкуство.”

Преводите на Нели Червнушева не са просто изнурителен труд, в който освен че превежда, тя прави и артистично озвучаване на всички роли. Това е нещо още повече - това е невъзможната иначе среща на българина през комунизма с италианско кино в неговия най-красив, велик период. Класически филми, които до днес са еталон на кино, филми, които не остаряват. Преводаческият труд на Нели Червенушева прави почти невъзможното за онези години - дава свобода.

“Дава илюзията, че макар и зад Завесата, макар и за кратко, но в киносалона седят свободни хора, които могат да се докоснат до "Долче вита" на Фелини или "Затъмнение" на Антониони. И за тези 2-3 часа те са като всички останали отвъд Завесата.”

През 2007 г. режисьорът Теди Москов решава да заведе тогава 78-годишната преводачка в Италия. Тръгват с колата и всъщност започват да правят филм за това пътуване. Те отиват на известни кинолокации в Рим и други италиански градове. Срещат се лично с Еторе Скола и Марио Моничели. Теди Москов сбъдва мечтата на Нели да види най-сетне тази Италия, която гледа от кабинката си в кино Одеон. Филмът е "Преводачката на черно-бели филми".

Още един режисьор разказва за Нели Червенушева. През 2015 г. Атанас Христосков я включва една от неговите "Истории като на кино", в които той ни потапя в атмосферата на старите софийски кина през погледите още на Филип Аврамов, Деси Бакърджиева, Калитко Миленов, Валентин Стамов, Георги Аспарухов, Любен Стоев, Джеки Стоев, Джони Пенков, Евелина Янакиева, Георги Костадинов, Теди Москов, Митко Митев.