Странните места за „велики“ идеи

Забелязали ли сте, че ако ви проблесне дълго търсено решение или ви се удаде да уловите вдъхновяваща идея, те често ви спохождат на най-странни места. Не става като подпреш глава на лакътя и се напънеш да мислиш. Неписаното правило е просто - вдъхновението не търпи насилие. То е волна птица, която се рее в невидимото, без да го е грижа колко голяма нужда имаш от него. Сянката му прелита над теб, не когато го преследваш, а щом го оставиш само да те докосне.

Това се случва, когато духът ти е максимално спокоен. Именно затова и великите идеи, страхотните хрумвания, големите прозрения ни озаряват на възможно най-необичайни места, където най-малко търсим и очакваме това да ни се случи. Няма нищо случайно, че Нютон открил закона за земното привличане, както си лежал под дървото и видял ябълка да тупва на земята. Поне така гласи легендата. Или че Архимед прозрял закона за вместимостта на съдовете и извикал „Еврика!“ , щом се потопил да се къпе, а водата изпод тялото му преляла. Няма спор обаче, че всеки от тях дълго преди това е търси отговор на въпросите, които си е задавал. Получил го е на най-неочакваното място, в най-неподозирания момент, макар винаги всичко да е било пред очите му.

Ето и кратък списък на странните места, където вероятността да ни сполетят собствените ни велики идеи, е най-голяма:

В тоалетната – много неприсъщо място за каквато и да е мисловна дейност. Съсредоточен си върху най-лични и физиологични неща. Уж си безкрайно далеч от духовното и мисловното, но именно затова подсъзнателната информация там и тогава често изплува на повърхността.

В банята – тя често дели едно и също физическо пространство с тоалетната, разликата е в това което правиш там. Съсредоточен отново върху физическото си тяло и релакса от съприкосновението с водата, надфизичната ти същност сама излиза на преден план.

Когато дълго вървим сами и съзнанието ни свободно се рее, а мисълта неангажиращо скача от едно на друго. Най-ползотворно е, когато при пешеходството ни сме заобиколени от природа или поне в по-малка степен с магазини и лъскави реклами, които разсейват.

При заспиване – в полусън. Това е райският момент за нашето подсъзнание да ни подаде информацията, която винаги е била пред нас, но не сме я виждали.

В разговор по една тема някаква странна асоциация ни запраща в съвсем друга посока и дълго търсеният отговор или просто идеята, която ще направи начинанието ни неповторимо, е тук.

Всяка ситуация, когато не сме под стрес, а съзнанието скача волно от мисъл на мисъл.

Независимо колко необичайно, понякога до абсурдност, е мястото, където ни осеняват прозренията, да не забравяме – те винаги са плод на продължително търсене, на напрегната мисловна дейност и натрупване на знания. Това не са „хрумки“, паднали върху ни от нищото. Ние сме извървели своя път на познание или размисъл. Трябвало ни е само пълното спокойствие и тотално откъсване от проблема, за да дойде при нас решението, до което вече сме на разстояние уж нищожно, но огромно – на колкото се намира едно прозрение.