Коледни пости - Ден 36:
Кой ме "полази" днес. Гостоприемство по български, но с арабски привкус

Днес получихме страхотна пикантна рецепта с индийски привкус. Признавам, че люто не обичам, но да ти пламне малко отвътре никак не е зле понякога.

Всичко е навързано, отново. "Огнените" Пламен, Огнян и Искра празнуват днес, супата, кандидат - победител също е огнена. Игнажден е, а моето меню е с арабски привкус – едни от най- добрите в света домакини са арабите, така знам аз и от тяхната кухня се вдъхнових. Казах си: "Който днес ме "полази", за него ще е".



Приемам го много добре. Първо, жената е много свястна, второ – да е по- чисто и подредено у нас – определено има нужда. Подадох й пицата набързо, защото тя много се смути, една от тези мини арабски пици, та тя чак не повярва, толкоз е свикнала да е незабележима и маловажна. Така ми се стори поне на мен и ми стана едно мъчно такова.

Пиците, не са никак трудни, даже ги възприемам като някаква форма бърза закуска. И нали чета вашите рецепти и се вдъхновявам, ето ги и гъбите кладници на Стефка ( ориз с гъби кладници ), ето я и лазанята на Анелия ( постна лазаня с тиквички и броколи ) със запечен лук отгоре.

Но за арабските мини пици.

Нужни са:

арабски питки,
доматен сос,
зехтин,
задушена в зехтин кладница,
глава лук.

Как ги направих:

Загряваме фурната на горен реотан, върху скаричката нареждаме питките.

Намазваме ги с доматен сос (най-добре домашен - рецептата тук),

2-3 капки зехтин капваме върху всяка,

Слагаме малко задушени гъби и нарязан на кръгчета лук,

Запичаме.

Отгоре слагаме зелена салата или пресен спанак.

Можем да ядем така, в моя случай, за обяд, с чаша вино или да завием и мушнем за работа или директно да поднесем като арабите на своите гости.



Мисля, много сме забравили онова прословуто гостоприемство на старите българи. Не е до имане или нямане, бедност или охолство – каквото имаме за нас, можем да предложим и на гостите си. Важно е чувството. То прави храната по- сладка, щом е поднесена с почит и уважение.



Съмненията и недоверието към другите пречи да ги видим в цялата им същност и едва тогава да преценяваме. Трябва да умеем да разчупваме своите граници и да поканим непознатите не само в дома си, но и в сърцето си. Могат да вземат от него, но могат и да дадат. Не можем да знаем, но можем да поемем този риск.



На улицата, на опашката за сметки, в градския транспорт. Понякога близките ни не успяват да напипат пътечката към това, което ни тревожи. Понякога самите ние се затваряме за тях. Но непознатите, с които уж само се разминаваме в живота, могат да ни дадат ключа към проблема. И то не за друго, а защото той е в самите нас, но закостенялосттта на ежедневието, рутината от едни и същи лица ни пречи да го видим. Ако се затваряме за непознатите и за свежия полъх, който носят със себе си, няма да се обновяваме и ние. Ще умираме малко по малко, защото:



Днес гледаме гостите си под лупа, гадаем според тях за идващата година, не бива да ги изпращаме с празни ръце. Един ден е това в годината, а не бива да е само днес. Помните ли, у нас поне беше така, винаги имаше нещо „за почерпка”. Ако звънне непознат, да го почерпим просто ей- така. Ходех у съседката за чаша захар, а се връщах с поне два шоколадови бонбона. Имате ли нещо такова, „за почерпка”? Моето нещо днес бяха ето тези арабски пици. И чистачката беше много изненадана, но щастлива, че е Някой в нечий ден, а не само непознато лице на стълбището.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"