"Защо още съм сама?"

Прибираш се у дома и е така отчайващо тихо. Няма кой да те прегърне през нощта в празното легло. Искаш някой да те разтрие сега, на онова място на гърба, което не стигаш с ръце. Няма на кого да споделиш за деня си, кого да поканиш на сватба, а в поканата пише "с придружител". Всички тези любовни филми, истории, влюбените по улиците те натъжават, дразнят...Всеки си има някого или е увлечен по някого, някой друг пък се интересува от него и така - само ти си нямаш никого, само на теб никой не пише и не се обажда. Сама си и това ти тежи. Не е свобода, а самота.

Спри да се потискаш сама, защото си сама и погледни в себе си. Защо това е толкова важно за теб? Само с връзката ли се изчерпва щастието? Отърви се от мисълта, че трябва да си обвързана, за да си щастлива. Че някой е длъжен да дойде и да те спаси от самотата.



Любовта е в теб по всяко време, дай й шанс. Виж света в красотата му, потърси вдъхновение. Онова нещо, което кара погледът да блесне, което вади най-доброто от теб. Отвори се към хората, почувствай емоциите, вслушай се в мислите им, смей се с тях. Докосвай приятелите си, усмихни се на дете, дишай, пей, купи си нова дреха. Бъди смела и направи нещо, което досега не си, отиди на място, на което никога не си била преди.



Остави се на света да те види, да те хареса, да те потърси. Там някъде сигурно има някой, който те чака, който те търси. Но дотогава - стани приятна компания за самата себе си. Може да пострадаш, може да се разочароваш, но няма как да знаеш предварително. Това е рискът, който ни прави живи, присъствени в живота си. А живият човек обича. Който обича, привлича любовта.