Коледни пости - Ден 8: Постни сарми с атмосфера и миг семейно щастие. Виждаме ли поличбите?
 Изпрати
Дано сте имали прекрасна вечер с любимите хора. Хапнали сте вкусно, обсъдили сте нещата от деня и живота, дано впрочем да го правите всяка вечер…
У нас сготвих за всички ни лозови сармички с повечко праз и булгур. За другите - с чеснов сос на основата на кисело мляко, за мен – без. Запалих свещ, оранжева за оживление на масата, розите от годишнината преаранжирах и толкова беше напълно достатъчно за атмосфера.
Иначе вечер като вечер – каката от балет се връща, малката - от ясла, мъжът - от работа ги прибира и двете, аз от магазина - да напазарувам…Суетня, миене на ръце, кой какво му е на главата, малко мрънкане. Понякога не осъзнаваме как именно тривиалностите ни правят семейство. Навиците ни, отношенията ни, установените порядки. Тревожим се повече за „големите неща” – „Той дали все още ме обича?”, „Дали обръщам внимание на децата?”, „Какъв човек възпитаваме, дали се справяме”, докато малките открито пренебрегваме, обявявайки ги за битовизъм, баналност и рутина.
Оглеждам се снощи ей- така – голямото дете обяснява как се скарали днес в двора с едни третокласнички и как нашите победили благодарение на момчетата от класа, които ги защитили. Малкото бърше дупетата на 4-5 мечета, подредени в строй, и вече един пакет мокри кърпички е на внушителна купчина, докато тя се възмущава от хигиената на мечетата. Мъжът ми полива цветята и обяснява как е купил течна тор за зеленолистни растения, а я забравил в служебната кола.
“Аз стоя в средата на стаята и просто съм отворила всичките си сетива да усетя този миг. ”
Нали знаете крехкия момент, когато всички у дома са здрави, сметките са платени, заеми няма, има добро настроение и сякаш цари някакво оживление сред хората – това ще наречете щастие? Не аз наричам осъзнаването на всичко това – щастие…
От постите или не, но последно време погледът ми се обръща навътре някак. Попадам в мигове на съзерцание и някакви размисли, без да са нещо особено все пак, да ги наречем просветление или катарзис, но ги има…Не вярвам, че е само от постенето, но моменти като вчерашния се случват все по- често. Освен това, имам чувството за лекота – то идва първо физически определено. Не че преди съм се тъпкала, поддържам постоянно тегло от 17 годишна – 53 килограма +/ - 2 кг, когато кърмех и когато работех в един ресторант. Но лекотата я усещам за първи път и тя няма нищо общо с килограмите, макар вече няколко пъти ми казват, че съм и отслабнала. Стъпвам по- леко и сякаш разсъждавам по- леко, сякаш малко над нещата…
Вече мисълта: „Какво постно да сготвя”, до скоро с елемент на паника, отслабва натиска и знам, че дори хляб с лютеница и маслини – пак ще ми е вкусно. Честно казано, какво става вътре в мен, ми става много по- интересно за наблюдение, отколкото какво ще се случи на масата…
И все пак, в моя услуга, по темата с менюто има неочаквана развръзка.
Чета днес при Хера, че на Катерининден, 24 ноември, се меси питка да се омилостиви шарката и да не закача децата. Е, кажете ми, това ако не е поличба! В яслата на малката от вчера има обявена карантина от варицела. Значи ще се меси за св. Екатерина сладка питка. С мед едва ли ще намажа ключалката, но питка определено ще има.
“Всичко е толкова навързано и неслучайно, ако имаш сетивата да търсиш връзките. ”
Дали постите направиха това, мога да гадая, но е факт, че нещата, хората стават малко по- ясни и отчетливи, сякаш ги виждам в нова светлина. Малките големи неща, за които имаме малко позакърнели сетива. Обикновените хора с необикновените си думи, съдби и привички – всичко е чудно и необикновено, ако развиваме сетивата си да виждат именно това.
Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук |
Виж още статии за: Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-11-25 #5  Инна Георгиева Да, определено, Канна! Това е опит, опит който можеш да наложиш върху много други неща.
2013-11-25 #4  канна Успех на всички постещи! Когато човек пости, в истинския смисъл, ми се струва че става и по-решителен за борба с компромисите на статуквото, вредните навици, които не му харесват.
2013-11-23 #2  Валентина “Всичко е толкова навързано и неслучайно, ако имаш сетивата да търсиш връзките. ” - МНОГО точно казано!!! Постите на са само диета - но трябва да го усетиш върху себе си! Чувствам се страхотно - леко, по-спокойна и търпелива с децата, с малко по-различен поглед върху нещата! Точно това беше очаквания от мен ефект. Между другото от днес вече не се ли яде риба и пие вино?
2013-11-22 #1  Инна Георгиева Повече от убедена съм, че има сакрално значение времето на постите. Не само тези разбира се. Огледайте природата в тези дати, та дори само това е достатъчно. Никак не е случайно всичко, което се случва в нас и около нас. Вибрациите, силата, знаците, поста пък е просто метод за усилване на всичко това.
Виж още статии за: Пости с Hera.bg ·
|
|
Четвъртък 7 Декември 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
Не съм сигурна, че ни е дадено да разпознаем отровните хора веднага, когато ги срещнем. Те се появяват...
 Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
 Тежък характер
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,...
 28 октомври - Международен ден на анимацията
На 28 октомври отбелязваме Международния ден на анимацията, учреден, за да подчертае и признае силата...
  Чиклит романите – защо ги харесваме
Терминът чиклит идва от английското „chick”, което се употребява със значение мацка и съкращението ”lit”...
 Клара Бартън - основателката на Американския червен кръст
Клариса „Клара” Харлоу Бартън посвещава живота си на хуманитарна дейност за благополучието на другите....
  Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав,...
 Първата жена, прелетяла над Атлантика - Амелия Еърхарт
Родена на 24 юли 1897 г. в семейство с нетрадиционни за времето си разбирания за възпитание. Момичетата...
  Цветята на малката Ида
— Бедните ми цветя, съвсем увехнаха! — каза малката Ида. — Снощи бяха тъй хубави, а сега главичките им...
 Четем и гледаме хиляди безплатни филми, концерти, книги (линк)
Инициативата на руското министерство на културата е по повод отменените културни събития и затворените...
 По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед - един от онези празни откъм събития промеждутъци...
 Ще ти е трудно да изживееш мечтите си
Ще ти е трудно да изживееш мечтите си, ако си прекалено зает да изживяваш страховете си....
 Нобеловата лекция по литература на Александър Солженицин
Нашият XX век се оказа по-жесток от предишния и не само с първата му половина е изчерпано всичко страшно...
  Не запушвай тази врата...
"Но аз наистина го обичах.
— Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало?...
  Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса....
  Лятно безвремие с акварелите на Лоран Парселие
Безкрайни летни следобеди, разточителна златна светлина, в която играят палави слънчеви зайчета...Танц...
 Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа!
Той се завърши до последното движение -
застина неподвижно!
Да...
 Победителите може също да се провалят
Победителите може също да се провалят, но никога не се предават!
...
 Този специален човек
Днес бъди този специален човек, който ще накара друг човек да се почувства специален....
|