Езическите корени на Коледа

На Коледа целия християнски свят празнува раждането на Спасителя. В Библията обаче не е отбелязана датата, на която е роден Исус Христос. И това съвсем не е някакъв случаен пропуск. Според Светото писание, придаването на някакво по-особено значение на рождения ден е езически обичай и тези, които го празнуват, неизменно са сполетявани от божествения гняв. Логично е да си зададем въпроса, откъде тогава идва традицията да празнуваме Рождество Христово и защо е избран точно този ден?

През IV век император Константин Велики обявява 25 декември за рождена дата на Спасителя. Това бил тънък тактически ход, с които той искал да наложи новата вяра. Въпреки, че християнството било прието за официална религия в Рим, си оставало чуждо на народа, който чествал старите си езически празници. С ясното съзнание, че не може да изкорени тези хилядолетни обичаи, Константин решил да ги слее с новата религия и така да я направи по-близка на хората.

Точно на 25 декември според Юлианския календар се падало зимното слънцестоене или иначе казано денят спирал да намалява и започвал да нараства. Тогава народът вярвал, че се раждал новият Бог – Слънце, което бил един от най-големите езически празници. Припокриването на датите с този култ, които без това напомнял на християнската легенда за раждането на Христос от Богородица (Слънцето също било родено от непорочна небесна богиня), било успешният ход, които приобщил не само римляните към новата религия, но и всички новопокръстени народи, включително и българите. Следи от слънчевият култ са запазени и в нашия фолклор – в коледните песни, обредите на коледарите и русалиите.

С езическите корени на Коледа можем да си обясним много от обичаите, които спазваме – например този да посрещаме празника у дома. Според старинните вярвания смяната на старото слънце с новото, се смята за край на света и неговото повторно сътворение. В нощта преди Рождество небето и адът се отварят и светът е завладяван от хаоса – навън бродят караконджоли, таласъми и вампири. Затова се казва „Където и да си, дома да си”, тоест в никакъв случай не трябва да се замръква навън. Единствено коледарите, които чрез ритуални песни трябва да прогонят злите сили, бродят в коледната нощ. Този обичай също датира от езически времена, а във водача на дружината може да се разпознае шаманът - той носи подобие на жезъл, ритуална маска с рога и единствено има правото да благославя.

За да се възстанови порядъка и да не се позволи на злите сили да навредят, се извършват и други обреди, един от които е жертвоприношението – коли се прасе, което е гледано цяла година

Но според традиционните вярвания освен към ада, земята се отваря и към небето. Затова се смята, че молитвата в Коледната нощ притежава най-голяма сила и ще бъде чута. Но макар, че се отправя към Христос, тя напомня повече на магическо заклинание или това са т. нар. наричания. В този момент могат да се видят и неща, които ще се случат в бъдеще, затова се се гадае – за времето през годината, плодородието, а младите моми сънуват бъдещия си жених.