Св. Иван Рилски - българският светец-лечител

Свeти Иван Рилски е считан за покровител на българския народ, основател и пазител на най-големия ни манастир – Рилския, и е наричан още приживе – „земен и небесен ангел”. Той е бил съвременник на първия голям разцвет в българската история – Периодът след Покръстването (през 864 г.), целият Златен век по време на царуването на цар Симеон Велики и умира през 946 г. при цар Петър. Славно време, в което той оставя следа и още сравнително скоро след смъртта си е канонизиран за светец.

Иван Рилски е е роден край Осоговската планина, вероятно около 876 г. и започва земния си път като овчар. Вярата и любовта към Христа го карат да се замонаши в неизвестен манастир под връх Руен. Там се запознава с Божието слово, богословски книги и прекарва дните си в пост и молитви. Усеща обаче, че е предопределен за друго дело и излиза от манастира, като се отправя посока Витоша, а после и към Рила и остава в отшелничество в т.нар. Рилска пустиня. Там той приема болни и страдащи и ги изцелява със силата на вярата. Славата му расте неимоверно и хора се стичат от близо и далеч. Цар Петър I идва да му се поклони, но той отказва светските почести и приема само плодовете на царя, без дори да се срещне лично с него. В подножието на Рила той основава Рилската обител, където и до ден днешен стоят мощите му.


снимка: Уикипедия

Интересно е, колко голямо е въздействието на светеца върху съвременниците му и как мощите му кръжат из Балканите с политически и религиозни цели. Първото им пренасяне е от Рилския манастир към Средец от цар Самуил (вероятно тогава е и канонизиран). След превземането на Средец от унгарският крал Бела III, мощите му отиват в столицата Гран. Местният католически свещеник се отнася презрително към тях и Св. Иван Рилски го наказва като му отнема словото, според легендата. Унгарците се плашат и връщат мощите в Средец.

От там, през 12 век, цар Иван Асен, славният цар на Втората българска държава, изключително тържествено пренася мощите в столицата си Велико Търново, като знак за благословия на славния град. При падането на Търново, мощите остават в Патриаршеската църква в крепостта Царевец. През 15 век, със специално разрешение на султана, мощите отново пътуват, за последно обаче – към Рилската обител. И само част от тях заминава отново за Велико Търново. Това става с решение на Светия Синод на 30 юли 2009 г. Те са приети с военни, политически почести и при голям интерес на обществеността.

Влиянието на Иван Рилски е много силно в източноправославния свят – Балканите, Русия. За него са писани много жития за прослава, изписвани са иконографии. Много учреждения, особено болници, както и Софийската семинария, носят неговото име. Той е част от малката група на български светци и с право е считан за покровител на народа ни.

Православаната църква празнува три дати, свързани със Св. Иван Рилски – 18 август е неговото Успение (смъртта му), 19 октомври се почита като датата на канонизирнето му, а на 1 юли – датата, на която мощите му са върнати от Търново към Рилската обител по времето на турското владичество. Датата 19 октомври се счита за най-официална, затова на този ден се чества и Националния ден на благотворителността - в знак на почит към делото на светеца.