Хлябът на Бъдни вечер

Мълчи, моме, наливай, водата от ручея, зимай.
Па после го думай на зърното, па спомняй си слънцето, моме.
Че тази ръка, моме, магия ще забърка.
Ще забърка, моме, лебец за душици.
За душици, моме. Обични ти.


Питка с квас за Бъдни вечер.

Пълнозърнеста питка за Бъдни вечер.

Постна питка с паричка за Бъдни вечер.


Месенето на хляба за Бъдни вечер не е просто да приготвиш хляб, макар и това за някои да не е лесно. Да омесиш хляб за Бъдни вечер е като да направиш чисто и просто магия, която всеки носи в себе си.



Едно време традицията е била такава хлябът да се замеси още сутринта, а водата е носена от момите и те мълчали по пътя да не опетнят „мълчаната вода” с думи. Най-възрастната жена измивала добре ръцете си, слагала нова престилка и казвала молитвата си, прекръствала се и едва тогава започвала. Брашното било най-хубавото, което имало домакинството, а квасът бил пресен. Боговицата е постна питка, защото Бъдни вечер е последният ден на Коледните пости.



В хлябът се слагала монета. Това днес едва ли толкова ни впечатлява, но преди десетилетия монети се притежавали от малцина и са били символ на истинско богатство. По-бедните са слагали дрянови пъпки. Докато стопанката омесвала питата нарждала отгоре й благословии за всеки член на семейството. А символите отгоре:

Кръст – да е Бог със семейството и да бди Богородица над него
Житен клас – да е плодородна годината
Грозде – да роди лозето
Различни животни – за добитъка
Лодка – за добър улов

Изобщо – всичко, което е важно за семейството, се слага като пластика на питката, докато стопанката нареждала „Да е здраво, да роди, да има...”

Струва ли ни се пресилено и глупаво? Да се замислим каква част от живота си не сме могли да контролираме преди десетилетия и сме зависели само от милостта на природата. А нея сме измолвали от Бога с подобни заклинания и наричания. Днес повече владеем средата си, но нима нямаме своите малки суеверия и ритуали?

Кръглата форма на питата олицетворява безкрая, нескончаемостта на цикъла на живота. Завивала се в нова кърпа и зачаквала търпеливо домочадието да се събере на трапезата на Бъдни вечер.

Ритуалите не свършват дотук. След като стопанката омесва и опича боговицата, стопанинът на къщата я разчупвал високо над главата си и подавал от дясно на ляво – първото парче за богородица, после за къщата и за семейството според вътрешната йерархия.



И нямало жена, която да не може да меси хляба. Днес има кой да омеси и достави хляба на масата и не влагаме много мисли в това, дори се продава готова питка с паричка. Но винаги ще е актуално да приготвяме сами храната за семейството, да влагаме енергията и добрите си мисли, да си наричаме и да си баем сами – за здраве, за благополучие. Хлябът за Бъдни вечер е една от най-големите благословии, в нощта, когато небето се отваря и желанията се сбъдват.