Дойде ли време за мартениците, някакво радостно вълнение обхваща сърцето ми.. Не за друго, а защото свързвам този обичай с първия полъх на пролетта, аромата на влажна пръст и току-що поникващи треви. Ентусиазмът ми да спазя ритуалът за Баба Марта обаче силно спада при мисълта, че на този ден всички ще се появят с еднотипни мартеници. Затова реших да си направя нещо по-дискретно – не толкова мартеница, колкото бижу.
При изработката на моята импровизирана мартеница съм се ръководила само от две правила – преобладаващите цветове да са бяло и червено и материалите да бъдат естествени. Все пак обичаят е за здраве и плодородие, затова тук пластмасата и найлонът нямат място. Останалото оставих на фантазията си. Ето с какво се сдобих след обиколката по магазините за мъниста:
Бяла текстилна връв – 1 м. Червена текстилна връв – 1 м. Комбинирана закопчалка Бял кръгъл седеф– 2-3 бр Парички – 2-3 бр. Натурални на цвят малки дървени мъниста – около двадесет Червени кръгли дървени мъниста (или керамични) – около десетина Няколко големи керамични мъниста – тръбичка и елипса
Бялата и червената връв разрязах на две. Така се получиха четири шнура по 50 см. Както са два по два (бял с червен), ги прикрепих към комбинираната закопчалка. Най-лесно пластините се притискат с клещи за бижута, но поради липса на такива, аз използвах обикновени.
На тази готова основа, започнах да редя мънистата в различни комбинации, като преди и след всяка направих възелче. Тъй като вървите са две по две, следих както да не се получават натрупвания на елементи, така и прекалено големи празни пространства. Затова технологията е мънисто на бялата връв, после мънисто на червената, като следя да не бъдат на едно ниво. Когато от вървите останаха свободни само 12 см., ги вързах заедно на голям възел, а на четирите свободни края сложих различни елементи – на единият голямото керамично мънисто, на другите два дървени, но в комбинации. Малко по-различно оформих само последната червена върва - завързах в средата бял седеф, а краят подпъхнах с игла в големия възел. Така се получиха висулки на различни нива, а там, където крайчетата на шнура останаха по-дълги, ги отрязах на сантиметър от мънистото. Това е моята идея за мартеница-бижу. Надявам се да ви хареса.
Съгласна съм , три са идеални. Пари да имаш, по дяволите...Не ме бърка да ги бременея, да ги родя и да ги гледам, освен това, као подходиш стратегически - могат много да ти помагат за следващото...поне още едно искам със сигурност и смятам да е догодина Дара ще е на 4 -идеално...Живот и здраве, дет се вика, пък парите - майната им
Благодаря!Който има възможност нека роди 3 деца!Според личните ми наблюдения ,3 е вълшебната цифра за брой деца!Съжалявам ,че нямаше кой да ме убеди в това по-рано!
Когато са 3 се създава общество ,в което всеки носи отговорност,децата развиват отлични умения за социално общуване.,има винаги с кого да играят и на кого да разчитат,и кого да прикриват за някоя беля .Така че ,ако имате парична възможност-раждайте трички!
Радвам се ,че разбра шегата .
Когато дъщеря ми беше малко и аз много обичах да си нижем маниста.Даже купувах разни комплекти.После зашивах мъниста и пайети по блузките..Беше хубаво.Но сега е един вироглав тинейджър и не иска да си играе с мен!!
хахаха, принцесата това и всички ние го можем, все пак шопинга е най-добрата терапия -като включвам от моловете и марковите парцалки за някои до започалки в магазинчетата No name. за други За мен този вид креативност е като лечение, тази енергия, която се акумулира е просто лечебна за нервите и даже по- добре ... От пещерите - тип зъб на кожена връвчица до мен седнала на пода. А за платенето и аз съжалявам , но с това леворъчие не можах...
И за мен подобен вид творчество е не само разтоварващо, ами направо необходимост. Да плета не мога (за което дълбоко съжалявам), но пък ми работи въображението за други неща. И си права, че каквото съм си изработила сама, ми е най-скъпо. Може би и някаква по-особена енергия има в него.
Изглежда много добре:0 аз откакто се помня развалям гердани и си правя нови. Преди беше трудно, особено за закопчалките, но сега с тия магазинчета за мъниста е детска игра. Обожавам го това нещо - то е моето плетене, шиене на гоблени, готвене, шиене, градинарство и прочие разтоварващи дейности. Усещането, че носиш нещо, което сам си направил е неповторимо, като изделието...приветставам всичко, което е hand made
Цвети, ето това е книжката: http://www.davidandcharles.co.uk/display.asp?k=9780715330111&. Взех си я главно, защото съм се надъхала да правя бижута от тел, та да добия начална представа. Но мисля,че като седна с тел и клещи в ръка музата ще дойде сама.
Цвети, това за Мехмед и Инджи сериозно ли? Представих си ги като Пижо и Пенда Добре, че не заглеждам сергийте с мартеници. А колкото до низането на гердани днес си купих страхотна книга по темата, надявам се в най-скоро време да има и материални резултати.
еее, може ли такива работи - ти на пазар за мартеници ходила ли си!!!! Ами значка с божествения им лик и за нея завързана сатенена мартеничка. Аз за близките само усуквам бяла и червена прежда. Приятно се открояват от разнообразието За другите - купувам
Като дългогодишен низач на гердани и обеци - приветствам идеята. Най- новия хит на пазара на мартениците са .... да, познахте - Мехмед и Инджи, на воро място - вездесъщия Бойко, то не бе мода, то не бе чудо. Ето то една алтернатива
Дара ще е на 4 -идеално...Живот и здраве, дет се вика, пък парите - майната им 
.Така че ,ако имате парична възможност-раждайте трички!
Добави в любими
Отпечатай
Изпрати
Бяла текстилна връв – 1 м.
Пожелавам ти го от цялото си сърце!! 
Виж всички 17 коментара
Представих си ги като Пижо и Пенда 
Ами значка с божествения им лик и за нея завързана сатенена мартеничка. Аз за близките само усуквам бяла и червена прежда. Приятно се открояват от разнообразието 