Вълшебното килимче

В съвременните домове с топли подови настилки килимът отдавна не е необходимост, а подробност, акцент, декорация. И все пак той прави чудеса като преобразява целия интериор и създава неповторим уют. Затова, когато избираме килим се ръководим повече от красотата и по-малко от практичността. Добре е обаче да се съобразим и с двете.

Най-общо килимите са плетени и тъкани. Първите имат нишки, които се правят с отделно завързани възелчета, вторите са гладки. Естествено плетените килими са по-меки, плътни и създават повече уют.

Височината на косъма определя мекостта на килима, начина на поддръжка и разбира се – цената. Килимите с къса нишка до 5 мм. са най-практични за преходните помещения, защото понасят интензивна употреба. Средната нишка до 1,5 см. е подходяща за детската и столовата. Модели с по-висок косъм купувайте само за спалнята и гостната – те се поддържат по-трудно и по-бързо се износват. Има и килими с различни височини на нишката, които създават красив релефен рисунък.

За изработката на килими се използват както естествени, така и синтетични материали. От първите най-популярни са вълната и памука, а коприната е лукс, който малцина могат да си позволят. Вторите са акрил, найлон, полиестер и полипропилен. Предимствата на натуралните материи са дългият живот и идеална терморегулация, синтетичните пък са по-лесни за поддръжка.

Вълната е мека, устойчива на пране и механични въздействия. При ръчната изработка на килими най-често се използва овчата вълна. Козята и камилската имат повече блясък, но трудно се поддават на боядисване, затова не се използват в чист вид, а като добавка.

Памукът се използва както за изработката на основата на килима, така и за цели изделия. Той е по-евтина алтернатива на вълната, тъй като също е много приятен на допир, не запарва през лятото и топли през зимата.

Най-скъпият материал – коприната, рядко се използва за изработката на цели килими и обикновено се комбинира с вълна. Разликата в цената между двете материи е неколкократна, но ако можете да си позволите коприна, ще се наслаждавате на истински разкош – килимите от нея са леки и тънки и позволяват украсата с фини рисунки и орнаменти.

Акрилът е синтетичен заместител на вълната, които почти напълно имитира свойствата й. Същевременно тази материя е по-устойчива и евтина, но рядко се ползва самостоятелно. Обикновено с нея се „облагородяват” останалите синтетични влакна.

Килимите от найлон се отличават с ярките си и многообразни краски, тъй като се поддава най-лесно на оцветяване. Както всяка синтетика и той е изключително устойчив на износване, но лесно задържа петна Като друг недостатък може да се посочи високата цена в сравнение с останалите синтетични материали.

Полипропиленът най-често се използва за изработка на пътеки. Изделията на пръв поглед много приличат на вълнени и са приятни на допир. Като всяка синтетика и този материал е непретенциозен, устойчив и грее с жизнерадостни цветове.

От полиестер се изработват дългокосмести килими с интересна структура. Основният минус на тази материя е по-трудното оцветяване. Тези килими няма да ви зашеметят с разнообразие от цветове, но пък цената им е ниска.