Наистина ли са вредни многото въглехидрати?

Сред хората, които се интересуват от здравословно хранене и начин на живот, все по-популярна е идеята за високо-въглехидратното хранене. Това е режим на прием на храна, в който въглехидратите са над 70 процента, а мазнините и протеините са по около 10 десет процента от калориите, които приемаме на ден. Как правилно да прилагаме подобна схема на хранене и дали наистина можем да помогнем да организма си да бъде във форма? Може ли да се отслабне с толкова много въглехидрати?

"Добри" и "лоши" въглехидрати

В огромното количество информация, която е навсякъде относно храненето, не винаги е лесно да се ориентираме кое е полезно и кое не. Много диетолози казват: "Избягвайте въглехидратите", а други препоръчват да увеличим протеините. Затова е много важно да разберем кой е основният за тялото източник на енергия, а именно това са въглехидратите. Те са основната храна за мозъка, първо те се обработват и използват за ежедневните ни функции. Едва когато въглехидратите привършат, тялото ни започва да „изгаря” мазнините и протеините.

Колкото е по-обработена храната ни, толкова е по-трудно усвояема за тялото ни. Това се отнася с пълна сила за въглехидратите, които сме свикнали да наричаме „бързи” – като бялата захар, която присъства в пакетираните храни в големи количества. Продуктите, които я съдържат се отнасят към групата на вредните въглехидрати, те бързо покачват гликемичния индекс, не се усвояват добре от тялото в следствие, на което се трупат много излишни токсини и отпадъци, често има и нежелани последици в дългосрочен план – високо кръвно налягане, повишени нива на инсулин и др.

„Добрите” въглехидрати, от друга страна, са тези, които се обработват бавно от организма и се усвояват в по-голяма степен. Това са храни от растителен произход, които се приемат „цели” – без да са извлечени от естествения си източник – плодове, ориз, картофи, жито, кореноплодни зеленчуци. Обикновено те са богати на фруктоза (плодовете) или на скорбяла (кореноплодните, ориза и др.), които тялото превръща в глюкоза, за да нахрани клетките и да им даде енергия. Затова и „добрите” въглехидрати са основното гориво за организма ни.

Колко въглехидрати?

Това е въпрос, който вълнува всекиго, опитвал някога диета. Общоприето е схващането, че когато намалим калориите, които приемаме, ще отслабнем. Но всъщност когато тялото ни не е нахранено, чувството на глад се усилва през целия ден и в крайна сметка е много трудно да се удържим и да не хапнем нещо извън режима ни, или нещо, което си просто вредно. Тялото се нуждае от базисно количество калории за основните си фукнции, както и от допълнителни ако се движим, работим и т.н. Според този начин на хранене около 80% от нужните ни калории на ден, са въглехидрати.

Храни с повече въглехидрати Хляб (по-добре не-бял хляб) и хлебни изделия Ориз и оризови изделия (кафяв или див ориз) Други зърнени храни (елда, пшеница, ечемик, ръж, просо - силно препоръчителни) Картофи, картофени каши (избягвайте пържените картофи и чипсове) Овесени ядки (всякакви пълнозърнести) Царевица, царевични изделия (грис, полента) Грах, леща, боб, нахут, булгур Захар и захарни изделия (замествайте бялата захар) и много плодове и зеленчуци - особено много от тях

От гледна точка на здравословното хранене, е добре поне една трета от тях да са плодове. Плодовете са лесно усвояеми и са малко калории като цяло. Например един банан е 100 калории, а един килограм праскови около 400, в зависимост от това колко са сладки. Приемайки около 2000-3000 калории на ден от въглехидрати, тялото има достатъчно „гориво” и не изпада в пристъпи на „зверски” глад.

Кога и как да се изпълнява такава диета (като хранителен режим)



Плодовете е най-добре да се приемат преди всички други храни и като цяло до обяд, когато тялото изхвърля токсини и натрупвания от предния ден, така можем да му помогнем. Правилото е да започнем с най-течния плод, постепенно преминавайки към по-плътните. Сутрин имаме нужда и от повече хидратация, затова обикновено започваме деня с чаша вода, вода с лимонов сок или плодов сок, диня, сочни плодове. Към обяд може да хапнем ябълка, банан или друг по-хранителен плод малко преди обяда.

На обяд следва да е най-обилното хранене като комбинацията на протеини с въглехидрати не е желателна, а мазнините са само и единствено сурово-пресовани масла или сурови ядки. Всички рецепти със здравословно приготвени картофи, ориз, зърнени култури дори и бобови култури, са подходящи. Ако обичате хляб, е добре да е пълнозърнест и без мая. Салатите от сурови зеленчуци са неутрални и могат да се комбинират с всички въглехидрати.

Вечер метаболизмът се забавя и затова количеството на приемана храна е по-малко отколкото на обяд. Ако се чудите откъде си набавяме малкия процент протеини – това са главно белтъчините в зеленчуците, бобовите храни и ядките.

Високо-въглехидратното хранене е режим, който дава много енергия, подобрява състоянието на кръвоносните съдове, мозъка, храносмилателната и отделителна системи. Емоционално се чувстваме по-спокойни и щастливи, по-лесно извършваме и интелектуални дейности. Добър съпътстващ режим е и за интензивно или умерено спортуване, което е силно препоръчително ако искаме да сме във форма и да поддържаме здраво и красиво тяло.