Всичко за захарта - вреда, алтернативи и как да подслаждаме без бяла захар

Винаги съм имала влечение към сладкото. Понякога това ми пристрастие неусетно е преминавало в зависимост. Не съм можела да стартирам деня си без поредната доза шоколад (или иначе казано - захар и мазнини). Имала съм обаче и периоди, в които месеци наред не съм се сещала за това така любимо мое изкушение и точно в тези моменти съм била много по-енергична и жизнена. Тези прости факти винаги са будели в мен съмнения относно влиянието на захарта върху здравето ни – и физическото, и психичното.



За мое учудване, те далеч не се ограничават само до многото празни калории, които са основният виновник за трупането на килограми. И да – позволявам си да се фокусирам само върху вредите, защото за съжаление, така любимата на мнозина сладост, освен че е източник на експресна и лесно усвоима енергия за организма, не може да се похвали с никакви други ползи за човека.


И все пак – как може да ни навреди захарта?

Захарта е носител на празни калории. Снабдява ни с енергия, но не и с витамини и минерали. Това не носи ползи за организма ни, а в повечето случаи единствено допълнителни килограми.

Захарта води до пристрастяване. Консумирайки подсладени храни, караме мозъка ни да отделя допамин – един от хормоните отговорни за усещането за удоволствие. А мозъкът ни много добре знае кои са нещата, които водят до увеличаване на количеството допамин. И ги желае отново и отново. Точно, както при всяка друга зависимост.

Захарта има висок гликемичен индекс. А той е причина за рязкото покачване на кръвната захар, последвано от също така бързото и спадане, което ни кара изведнъж да се почувстваме отпаднали и да посегнем към поредната вафла или парче шоколад много по-скоро, отколкото сме очаквали.

Захарта срива имунната ни система. Правени са опити, които показват, че след прием на рафинирана захар способността на белите кръвни телца да се борят с инфекциите намалява неколкократно. Добрата новина е, че след спиране на консумацията й, защитните сили на организма се възстановяват.

<*3>Захарта увеличава киселинността в организма ни и пречи на усвояването на жизненоважни витамини и минерали, като калция например. Дори и да ги приемаме в големи количества и във формата на хранителни добавки, тези елементи отново няма да могат да бъдат усвоени от организма ни, ако диетата ни е съпътствана от големи количества захар.

Причина за множество болести. Макар че до скоро за основен причинител на сърдечно-съдовите заболявания да са смятани мазнините, множество актуални проучвания не само опровергават тези твърдения, но и доказват, че именно захарта и простите въглехидрати, консумирани редовно и в големи количества са основната причина за високия холестерол. На захарта се преписват и повечето болести, характерни за западните общества – диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване.

Товарят черния дроби обмяната на веществата. Излишните количества захар и глюкозо-фруктозен сироп действат на черния дроб по същия начин, по който и прекалената консумация на алкохол. Водят до неговото натоварване и затлъстяване, което за съжаление е необратимо.


Захарта не е само в сладкото

След прочетените по-горе редове със сигурност някои от вас ще се решат да спрат или ограничат консумацията на любимите десерти. За съжаление обаче се оказва, че захарта се крие далеч не само в десертите, а в редица, смятани за уж не-десертни храни: кетчуп, готови дресинги за салати, допълнително подслаждани сушени полодове, някои видове хлябове и печива, плодови млека, зърнени закуски, консервирани храни, уж здравословните мюсли блокчета. Важно е да знаем, че освен рафинираната бяла захар, не по-малко вредни са и други нейни заместители, като глюкозо-фруктозен или царевичен сироп и уж нискокалоричните аспартам, ацесулфам К, цикламат и сукралоза.



Как да се предпазим от вредата на бялата захар?

Единственият начин да се предпазим от скритата в храните захар, е внимателно да четем етикетите на готовите храни, които си купуваме от магазина. Много често продукти, рекламирани като диетични и здравословни, се подслаждат с някои от другите видове недотам полезни подсладители (глюкозо-фруктозен сироп, аспартам и т.н.). Затова е добре не само да четем, но и да разбираме добре какво пише по етикетите.

Другият, още по-лесен и ефективен вариант да се опазим от вредните подсладители е да купуваме само проста, органична храна, с която сами да приготвяме ястията в семейството ни. Или иначе казано – вместо да купим готов кетчуп, да направим сами доматения сос у дома. Вместо бисквити от магазина, да заложим на домашно приготвени, за които знаем със сигурност как и с какво са приготвени.

Когато ни се дояде нещо сладичко - да се опитаме да заместим. Малко фурми или лъжица мед или домашно сладко, от смокини например, са далеч по-добрият вариант. Като всяка зависимост - няма да е същото усещане, но с времето се свиква с променения вкус на "сладкото". Ако все пак е шоколад, нека изберем този с високо съдържание на пълномаслено какао. Поне да има полза някаква от него. А още по-добре би било, ако следващия път, когато ви се дояде нещо сладичко, просто се отбиете до близкия пазар или плод-зеленчук и си вземете пресни, сезонни плодове.


И все пак – с какво да подслаждаме когато готвим?

За най-полезни подсладители се считат натуралният мед, стевията, тръстиковата меласа, както и нерафинираните тръстикова и цвеклова захар, но и сушени плодове като фурми или стафиди. Когато приготвяме сладкиши - нека опитваме с тези заместители малко по малко за свикване с вкуса. И по възможност да намаляваме бялата захар като подслаждаме с тях. В интернет има вече много блогове и сайтове със здравословни рецепти, в които напълно липсва бяла захар.

Макар отначало да ви се струва, че стратегия на заместване до пълно отказване няма да задоволи глада ви за сладко, особено ако сте от неговите най-големи привърженици, то съвсем скоро ще преоткриете удоволствието от чистата, натурална сладост на природните продукти. И още повече – положителните ефекти от намаляването на захарта върху здравето, енергичността и самочувствието ви.