Твърде самокритични? Спрете навреме!

"Нищо не е добро или лошо, само мислите ни го правят такова“ - Шекспир

Колко често сте допускали стресът да повлияе на вашето щастие като си поставяте нереалистични изисквания към себе си, работата, личните взаимоотношения? Много хора попадат под влиянието на разрушителното поведение на постоянна самокритика, която им пречи да постигнат всичко, за което са мечтали. Всеки човек има своите силни и слаби страни, но когато спрем да се фокусираме върху значимите си качества и започнем да имаме очаквания, които не отговарят на възможностите ни, ние сме готови да се провалим, още преди да сме започнали каквото и да е.

Много често проблеми и стрес в детството, свързани с твърде амбициозни родители, строги и несъобразителни учители, по-големи братя и сестри, които обичат да си правят неуместни шеги, са причина голям брой хора да се критикуват постоянно, да не се харесват, да не оценяват постигнатото – те винаги търсят недостатъците, склонни са да се обвиняват и никога да не са доволни от това, което имат. Самокритиката се формира от болезнени ранни житейски преживявания, в които сме свидетели или изпитали болезнени нагласи към нас или близките до нас хора. Докато растем, ние несъзнателно приемаме и интегрираме този модел на разрушителни мисли към себе си и другите. Когато не успеем да се идентифицираме и отделим от този вътрешен критик, ние му позволяваме да повлияе на нашето поведение и да оформя посоката на нашия живот. Той може да саботира нашите успехи или нашите взаимоотношения, което ни пречи да живеем живота, който искаме и да станем хората, които се стремим да бъдем.

Всеки човек е разделен на две – едната половина е насочена към целите и личните постижения, а другата част е самокритична, самоотричаща се и дори саморазрушителна. Това "анти-аз" продължава да създава негативен мисловен процес, който психологът и автор Робърт Фишстоун нарича "критичен вътрешен глас". Този вътрешен критик може да се появи навсякъде, в напълно безобидни на пръв поглед ситуации, както в работата, така и във взаимоотношенията. С каквото и да се захванем, винаги един глас вътре в нас ни повтаря: „Подложен си на твърде голям стрес, няма да се справиш“, „Никой няма да оцени работата ти, по-добре да се откажеш“ или пък „Той/тя не те обича, никой няма да се грижи за теб“ , „Никога няма да си достатъчно добра/добър, за да бъдеш истински обичан/а.“ – познато ли ви звучи? Според проучване на психолози, сред най-честите критики, които хората отправят към себе си присъстват и фразите: „Ти си грозна/ грозен“, "Толкова си глупав/а", "Ти си дебел/а", „Има нещо нередно с теб“, „Ти си различен/различна от другите хора.“

Тази постоянна самокритика може да се отрази негативно, както на психиката и самочувствието, така и на физическото ни здраве. Преодоляването и „заглушаването“ на този вътрешен критикуващ глас е от особено значение. Как да се справим с това? Специалистите дават следните съвети, чрез които да противодействаме и да постигнем положителни резултати:

Постарайте се да определите какво ви казва вашият критичен вътрешен глас. Опитайте се да осъзнаете и приемете, че този процес на мислене е отделен от вашата реална гледна точка. Не забравяйте, че вашият критичен вътрешен глас не е отражение на реалността. Това е гледна точка, която сте приели въз основа на разрушителни ранни житейски преживявания и нагласи, насочени към вас, които сте приели като свои собствени;

Можете да отговорите на своя вътрешен критик като напишете по-реалистична и състрадателна оценка за себе си. Вземете лист хартия и напишете всички критики, които си отправяте. След това се опитайте да промените написаните упреци в положителен аспект: ако сте написали мисъл като "Ти си толкова глупав/а", можете да я промените в "Може да се справям по-трудно понякога, но аз съм умен и компетентен по много начини." Това упражнение не е предназначено да ви изгради или да увеличи егото, а да покаже по-добро и по-честно отношение към вас самите.

Не забравяйте да не действате според директивите на вътрешния си критик. Предприемете действия, които представляват вашата собствена гледна точка. Вашият критичен вътрешен глас може да стане по-силен, като ви казва да останете апатични или да не се възползвате от шансовете, които се появяват пред вас. Но отделяйки се от този деструктивен процес на мислене, ще ставате по-силни, докато вашият вътрешен критик става по-слаб.

От нас зависи да се справим с това унищожително поведение – важното е да го поискаме, да имаме воля и желание да го преодолеем и може би най-трудното – да бъдем постоянни и да не се отказваме. Просто се изисква време, за да променим мислите и начина, по който възприемаме себе си и нещата, които правим. Доза чувство за хумор, потупване по собственото рамо при всеки малък напредък и повече позитивизъм биха помогнали много: „Всяко късче критика скривайте между две големи парчета похвали.“ - Мери Аш.