Да успокоим разтревожено дете с тези магически фрази

Децата изглеждат смели и безстрашни, но са изтъкани от много сенки, малки и големи чудовища и несигурност. Тревожността им е подклаждана от нас, родителите и близките, учителите си, по-големите деца. Тя често прераства в депресия, ниска самооценка и може да има дори още по-лоши последствия. Ако умеем да разчитаме знаците, които децата постоянно ни дават, лесно ще вникнем в това, което ги кара да се страхуват и тревожат. Контролно по математика, зъболекар или возенето в обществения транспорт - толкова много маловажни за нас ситуации могат да прераснат във фобии, паник атаки и емоционални сривове.

Можем да помогнем на разтревоженото дете с няколко магически фрази:


"Можеш ли да го нарисуваш?" - по-малките, но и големите деца обичат да рисуват и често обличат в "драсканици" най-големите си страхове. Впрочем арт терапията е доказан терапевтичен метод и начин на тълкуване на подсъзнанието. Ако детето може да нарисува страха си или това, което го протеснява, то ще бъде облекчено да се сблъска с него и заедно да го омаловажите.

"Да си представим, че надуваш голям балон – дишай, издишай… " - дишането е още една техника, която работи и при възрастни хора. Дълбокото дишане от диафрагмата е начин детето да се успокои, мозъкът да е ороси и то да възвърне жизнени сили. За по-малките тази техника може да е под формата на играта "надуй балона". Даже се престорете заедно, че действително надувате голям балон.


"Ние сме непобедим отбор/Няма да те оставя сам." - детето трябва да има пълната увереност, че не е само в страха си. Че вие сте тук и няма да го оставите само, докато не премине страшното. Ако нямате време, например бързате за работа сутрин, а то плаче за вас, ползвайте друга техника, но не му вменявайте вина, че сте закъснели заради него. То трябва да знае, че го подкрепяте.


"Ако страхът е чудовище, как би изглеждало?" - отново извикайте детското въображение на помощ. Нека опише с думи как изглежда страхът. Космато чудовище или като змия, има ли зъби или е невидимо. Колкото по-обстойно е описанието, толкова по-незначително е то. Отнемайте от силата на такава визуализация, като измисляте смешни случки с това чудовище. Не оставяйте представата да се вкорени в съзнанието и не влизайте в тона, колко е страшно.


"Ще те изчакам, докато си напълно готов." - бързането е нещо, което подлудява децата. Нашият ритъм е много по-бърз, отколкото техния свят на игри, герои и измислици. Понякога всичко, от което имат нужда е малко време. Станете по-рано сутрин, за да не го припирате за връзките на маратонките. Изчакайте с него пред тоалетната и нека се оправи спокойно.


"Да научим повече за това, което те плаши." - ако страхът е конкретен, проверете в интернет или в някоя книга за него. Високото, дълбокото, насекомите, големите пространства - каквото и да е, винаги ще има информация за него. Можете да намерите колко хора се страхуват от това или някакви други любопитни факти. Осветлете страха с най-доброто оръжие - знанието.


"Нека да броим по пътя това, което виждаме." - когато сте се запътили към нещо тревожно, към зъболекар или към училище, бройте по пътя заедно. Колко са червените коли, колко са децата на светофара. Детето ще фокусира съзнанието си върху нещо конкретно, в което е уверено - каквото е броенето и ще се разсее от ситуацията, която го очаква.



"Понякога и мен ме е страх. Например… " - не се страхувайте да покажете уязвимост пред детето. Авторитетът няма да пострада, ако признаете някоя своя слабост или страх, някоя "срамна" случка от вашето детство. Всъщност децата обичат да развенчават образа на родителите си и да ги виждат като "обикновени" хора. Нека се успокои, че и то ще порасне като вас и в компанията на страховете и тревогите си.


"Кажи ми кое обичаш за ядене и да си представим заедно?" - децата обичат да говорят за любимите си храни. Помолете го да опише как изглежда мечтания сладолед или как баба му прави питка. Кога е хапвало вкусно и обсъдете кога можете да сготвите нещото, което обича заедно. Планове, в които то е център на внимание, ще го ободрят и ще му вдъхнат увереност, че е значимо.


"Кое е най-лошото, което може да се случи?" - представете си заедно най-лошото възможно продължение, но само ако сте напълно уверени, че познавате добре детето, защото само така ще можете да предвидите някой неочакван завой. Детето дори може да избухне в плач или да се развика, но поне ще изкара емоцията от себе си. Убедете го, че нищо не е толкова фатално, че да не може да се поправи.


"Помниш ли, когато си изкарахме много весело… " - върнете детето в някой щастлив спомен, в който е било заедно с любимите му хора. Припомнете си забравени подробности, весели случки или куриози, свързани с този щастлив спомен. Нека той се обогати толкова, че да се превърне в митология, на която да се опира винаги, когато е разтревожено. Щастливите моменти понякога трудно се помнят, помагайте му да ги извиква по-лесно.


"Искаш ли да се махнем от тук за малко?" - предложете едно малко бягство, но само с уговорката, че трябва да се върнете после. Детето трябва да свикне, че е достатъчно силно да се изправя пред проблемите си, но и че винаги има начин малко да се успокои преди това. Ако ситуацията позволява, идете заедно настрани и поговорете, но после задължително се върнете в нея.


"Дай една голяма прегръдка насам!" - децата обичат телесните контакти с хората, които са добри с тях. Спонтанно прегръщат, качват се на краката ни, целуват ни и пъхат ръка в нашата като израз на доверие. Прегръщайте детето, галете го по косата. прихващайте го през раменете небрежно. Когато е разтревожено, дръжте се една идея по-покровителствено, когато е преодоляло страха, и само едно "дай пет" стига да завършите ситуацията с победа.