Имените дни

Зимните месеци са времето, наситено с най-много именни дни. И това е естествено за някогашния живот на хората – сезонът е свободен от земеделска работа, така че колкото повече поводи за събиране и празнуване – толкова по-добре. Само през януари именните дни са толкова много – 12 на брой, което прави една трета от дните през месеца. Васильовден на 1 януари, Горан, Силвия на 2-ри; Йордановден на 6-ти; Ивановден на 7-ми; Таня и Татяна на 12-ти. После идват Антоновден и Атанасовден, Евтимовден, Максим на 21-ви, Тимотей на следващата дата, после – на имената Аксения и Григор... През декември пък е още по-наситено - 16 от дните в месеца са именни дни.

Това е вторият, след рождения ни ден, лично наш празник в годината. Вярно – едновременно с нас празнуват още стотици мъже и жени. Ала името е, което ни обединява с тях. Винаги изпитваме естествен интерес към съименниците си – как изглеждат, що за хора са, дали същото име им е донесло същият или по-добър късмет. Или пък се гордеем, че наш адаш е постигнал нещо велико.

Името винаги е заемало специално място в предначертаване съдбата на новореденото дете. И макар името на човека да не е уникално, вярваме, че то в някаква степен е свързано с бъдещето му. То е пожелание, закрила. Представя го в обществото. То е духовният заряд, с които тръгваме по тази земя. Интересното, странно, необичайно име може да ни направи открояващи се сред списъка от имена на непознати хора. В друг случай остарялото, неблагозвучно в съвремието име може да ни кара понякога да се чувстваме дискомфортно.

Кръщава се на християнски светци, за да закрилят те малкото същество. То да придобие техните качества – смелостта на Свети Георги, чудотворството на Свети Никола.
Други имена имат директно пожелателен характер. Желяз – да е здрав като желязо; Камен – да е твърд и устойчив като камък; Стоян – да отстоява на нещата от живота; Добри – да е добър.
Има други имена, чиято цел е да пазят от злите сили, да противостоят, затова са наричали някога децата Грозьо, Черньо, Калчо.
Специална група са имената на цветята, които асоциират с тяхната нежност и красота.
Други имена са свързани със светлината, която е знак за божественото – Светозар, Пламен, Светла, Огнян.

Кръщава се на името на родителите и по семейна линия, като знак за родовото продължение; на името на кръстника; на името на светеца, който се празнува в деня на раждането – тогава се казва, че детето идва с името си. А в ново време, когато традициите не са, каквото бяха, достатъчно основание е това да е красивото име, с което родителите искат да зададат прекрасна съдба на детето си.

Според традицията на имен ден не се кани. Повечето именни дни са на постоянни дати, малко от датите се местят според това кога през годината се пада Великден. Подвижни са именните дни за всички, които празнуват на самия Великден – Величко, Велика, Велислав, Велина, за празнуващите на Цветница, на Спасовден, на Лазаровден, Тодоровден. Хората, които нямат имен ден, празнуват на Всички български светии или на Свети 40 мъченици Севастийски. Денят на Всички български светии е подвижен празник. Празнува се след Неделя на Вси светии – първата след Петдесятница. Това е уникален празник – на него се отдава почит на всички исторически личности, живели по българските земи, канонизирани като светци. Тази година денят ще е на 10 май. Ала църквата има много светци, така че почти всеки може да намери своя имен ден, а и голяма част от имената се честват на повече от една дата. Така че въпрос на лично предпочитание е коя дата ще си изберем свой личен празник, ако името ни позволява по-широко тълкувание.

Да не забравяме, че в крайна сметка винаги човекът прави името. Прекрасно име може да асоциираме с нещо негативно, заради личността, с която го свързваме. И обратно - един достоен, успял и талантлив човек може да придаде достойнство и красота и на име, което звучи остаряло, странно или вече не особено благозвучно.