Кръстовден - 14 септември

В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, но на този ден се плетат кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.

На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) - обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", цялото домочадие повтаря словата.

Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.

На 14 септември се отбелязва църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен" - той е един от четирите дни в годината, в който според Православната църква се извършва поклонение.

На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. Същия ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.

На Кръстовден се спазва строг пост "говеее се за кръста" и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.

На трапезата има: грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.


Имен ден имат: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри