Дрянът - свещеното дърво за българите

Дрянът е свещено дърво за българите. То е натоварено с много символика, присъства в много легенди и поверия и е главен участник в най-големия празник – Рождество Христово.

Дрянът е ниско дърво или храст, което цъфти през февруари-март и дори през зимата по клоните му има пъпки. Напролет цветовете му са първата храна на пчелите. Плодове връзва веднага след преминаването на цъфтежа, но те узряват през септември-октомври. Дренките са сладко-кисели и стипчиви, имат много здравословни ползи и са суровина за чудесни сладка, сиропи и вино.

Дрянът има толкова много роли в живота на старите българи, че може да се каже, че е едно от най-тачените и до ден днешен. Дървесината на това иначе ниско дърво, е тежка и много плътна. От нея са се изработвали дървените части на гайдите, както и кавалите. А в още по-стари времена – копия и стрели, тънката дрянова пръчица жили като камшик.

Дрянът през цялата зима има пъпки и е първото дърво, което цъфти още през зимата. Той е и сред последните, които дават плод късно наесен. Това му е спечелила заслужената слава на дълголетно и дълбоко почитано дърво заради издържливостта си. За него сезоните и годините сякаш не важат. То проследява целият човешки живот - плодовете му стоят зелени през цялото лято, и както е мъдростта при хората - узряват късно.

Затова не е чудно, че дрянът така силно се е вплел в народните традиции.

Основното предназначение на дряновите пръчки е в сурвачката (сурвакница), която е част от празника Сурва (Нова година). Тази традиция с дълбоки корени е форма на магия – удрянето с дряновата пръчка по гърба на хората предава издържливостта и дълголетието на дряна, а устното наричане играе ролята на заклинанието:

Сурва, сурва година
весела, весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща със деца.
живо, здраво догодина,
догодина, до амина!


Друго предназначение на дряна са отделни му пъпки, които се слагат в новогодишната баница като късмети. Едно време са били наричани на домашните животни, градината, лозето, имота и само най-старата жена ги е наричала и помнела, после ги тълкувала.

На Бъдни вечер трапезата се украсявала с дрян, като част от символиката на тържествената вечеря – за здраве и дълголетие. А пък всички от семейството хвърляли пъпки в огъня на бъдника и колкото по-силно пукали, толкова по-здрав ще е човекът.

Сега дрян се продава по пазарите, ако нямате дърво или село наблизо. Направете сурвачката, да се радват децата и към всеки късмет на Нова година сложете по една дрянова пъпка. Традициите все пак са хубаво нещо.